Проклятието на постепенните ъпдейти

Нарастващ брой големи компании актуализират продуктите си постепенно. В някои случаи зависимостта, била тя географска или потребителски ориентирана, съществува, но във все повече актуализации тя е неоткриваема.

Отличен пример, разбира се, е Facebook. Разговорите на тема "Ти имаш ли новия Facebook?" вече не са ексклузивни за гийк средите — чуваме ги навсякъде. Докато мобилните приложения на подлежат на подобни неясни принципи, тъй като се публикуват по-скоро централизирано, случващото се на сървърите на уеб гигантите често остава загадка.

Началото

Подобно на повечето дигитални парадигми, превърнали се в част от ежедневието ни, постепенните или поетапни ъпдейти са страхотна идея, от която печелят както компаниите, така и потребителите. Те далеч не са нова идея, макар популярността й да скочи значително в последните няколко години. Всяка уважаваща себе си услуга, базирана на относително голям брой потребители (не задължително социална мрежа), иска да се превърне в гигант, което логично води до боравене с big data, или преведено описателно — "големи масиви от информация".

Оптимистично за интернет предприемачите това става все по-лесно благодарение на феноменалния ръст на интернет потребителите като цяло. Наличието на стотици милиони и дори милиарди потребители е сбъднатата мечта на всеки предприемач, но и причина за неспокоен сън. Осигуряването на еднакво добро изживяване на всички е невъобразимо комплексен процес. По-неприятно е, че достигането на перфектен баланс е невъзможно.

Нестабилността на Facebook например е пословична. Със сигурност ежедневно наблюдавате непълно зареждане на началната страница или други проблеми със социалната мрежа. Макар и в по-малка степен, същото се отнася и за повечето огромни платформи. Ъпдейтването до нова версия от всички потребители в рамките на един ден би довело до проблеми от различни естества, най-вече претоварване сървърната страна.

Това обаче не е всичко: поетапните актуализации позволяват на компаниите да наблюдават потребителски поведения и да получават съобщения за бъгове и проблеми, които не са наблюдавали в изкуствена среда. Така редица несъвършенства, често фатални, могат да бъдат отстранени, преди да достигнат до всички потребители на Земята. Идеята за постепенни ъпдейти има и психологическа роля. Странно или не, Facebook например няма интерес всички потребители по света да се събудят, виждайки новия дизайн на десктоп версията. Далеч по-приемливо е да го забелязвате на компютрите на приятели в продължение на няколко седмици, което ви подготвя за промяната. Именно тук благородната идея започва да мутира.

Статията продължава на следващата страница.

Ден, седмица, месец…

По различни причини ъпдейтите закъсняват повече за някои потребители, отколкото за други. Трети пък попадат в особено група, която започва да губи надежда с всеки изминал ден.

Докато изчакване в рамките на няколко дни и дори седмица е разбираемо, често се случва смислени и очаквани ъпдейти да се бавят с месеци. Още по-неприятно е, че причините за това остават напълно неясни. Няма как да не познавате поне един Facebook потребител, който е чакал половин година за последния ъпдейт. Всъщност ние познаваме такива, които прескочиха предпоследния дизайн на потока и директно получиха актуализация до новия.

Също толкова добър пример е Spotify. В средата на декември 2013 г. десктоп клиентът на стрийминг платформата получи важен ъпдейт, който най-накрая се разделя с остарелия и неудобен интерфейс, напомнящ времената на Windows XP и OS X Tiger. За съжаление Spotify разчита на уеб метод за актуализации, което означава, че няма как просто да свалите актуалния инсталационен файл — ъпдейтът се изпраща от сървърите на платформата.

Четири месеца по-късно все още не сме получили новата версия и не сме сами. Възможно е причината да е локацията ни, но редица потребители по света също споделят, че се налага да използват стария интерфейс. Искаме да го признаем или не, поетапните ъпдейти оставят голям шанс за човешки грешки, при които някои актуализации просто не достигат до определени групи потребители.

Решение ли са A/B тестовете?

Не можем да прогнозираме дали неприятната тенденция на закъсняващите ъпдейти ще отмине, но едно от решенията на част от проблема са A/B тестовете.

При тях експериментите с дадени решения се правят с малка група потребители, които са избрани на напълно случаен принцип. Често те не осъзнават, че са част от A/B тест, и продължават да използват съответната услуга напълно стандартно, което е от огромна полза за UI/UX екипа. Пример за продължителна A/B тест кампания днес е Android приложението на Twitter.

Дик Костоло и компания не спират да изпробват нови идеи в него, голяма част от които не достигат до финалния продукт. Пример е списъкът е потокът с любими потребители, за който може да прочетете тук.

Какво е вашето мнение за постепенните ъпдейти? Споделете своя опит в коментарите.