Сертифицирани лица за боравене с личния ви живот

Текст: Деница Дженева

Прословутите промени в Закона за електронните съобщения, с които МВР получи право да ни следи в интернет и по телефонните разпечатки, влязоха в сила в средата на май. Поправките все пак не останаха във вида, в който предварително бяха заложени. Така че поне засега не изглежда, че реалният свят ще се преобърне във фантастичен филм, в който държавният апарат следи шепа свободни люде и впряга всички сили и средства, за да ги потиска. 

Добре де, този сценарий може и да изглежда малко крайно, но като се има предвид какво искаше МВР само преди няколко месеца, бях­ме на крачка да се сбогуваме със свободата си във вида, в който тъкмо я опознахме. Но както добре знаем, винаги има уловка. Само две седмици след като промените влязоха в сила, стана ясно и как ще се опитат да бъдат заобикаляни. Преди това обаче малко факти. 

Какво се промени с последните поправки на ЗЕС?

Новият вариант на закона допуска служители на ДАНС, МВР и НРС да изискват данни от мобилните оператори и интернет доставчиците, но само след съдебно разрешение. Такова пък ще може да се получава, ако целта на информацията е да доведе до „разкриването и разследването” на тежки престъпления – такива, за които се полага присъда от повече от 5 години, или за „издирване на лица”. За да няма фатално забавяне на разследването пък, операторите ще са задължени да подават информацията до 3 дни след разрешението на съда, както и да пазят данни за трафика за срок от една година. 

В закона е регламентирано и изготвянето на годишни доклади за извършените проверки, които ще се предоставят на Народното събрание. По този начин ще се следи дали заложените в ЗЕС мерки действително се използват за разкриване на престъпления или за уреждане на сметки с неудобни лица. В случай че има разминавания между направения брой справки и разкритите впоследствие престъпления, парламентът ще има възможност да направи необходимите корекции. 

Това ли е „златната среда”

Дотук звучи добре, поне относително добре. Да, следене ще има, да, операторите и интернет доставчиците ще трябва да реагират много бързо и не, няма да имат безразборен достъп до информацията, пък било то и само трафична, на всеки гражданин. „Това е един балансиран вариант на закона”, коментира за HiComm Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на Програма Достъп до информация – организацията, която вложи много усилия поправките в ЗЕС да не накърняват правата на гражданите. Все още обаче съществуват основателни притеснения дали инструментите на закона ще да бъдат използвани само за разкриване на престъпления и дали няма да се търсят варианти за злоупотреби. И да се намират такива. 

А практиката показа, че само за две седмици вече са направени няколко опита за злоупотреба. Според Александър Кашъмов става въпрос за изискване на IP адреси на участ­ници във форуми. В единия случай дори е получена заповед от съдия, а в останалите е направен опит да се заобиколи ЗЕС с мотива, че „сайтът не е предприятие по смисъла на ЗЕС” и затова не е необходимо да се прилагат неговите изисквания. 

Гражданският контрол

Не искам да съм песимист, обаче храня много сериозни съмнения, че някой в Народното събрание ще обърне конкретно внимание точно на тези нарушения. Особено ако са в купа сено – сред други нарушения. И особено ако не иска да им обърне внимание. Разбира се (ще си кажете вие), тук ще се намеси зоркият граждански поглед, на когото няма да убегне, че част от следените лица едва ли съвместяват плюене срещу полицията във форумите с убийства и измами в особено големи размери. Иначе казано, да забележи, че следенето на кротки форумисти не е довело до разкриване на престъпления. Обаче „зоркото гражданско око” изобщо няма да може да се намеси, защото информацията няма да бъде публикувана в публичен регистър. 

Какво ни остава? Да разчитаме на честната дума на МВР, че ще наблегне повече на изначалното си предназначение, а не на реваншизма. И на факта, че няма да се намерят съдии, които ще си затворят очите за едно неголямо нарушение, защото, дори и да ги погнат, ще има значително по-големи машинации, които могат да се извадят срещу тях. И че няма да се намерят хитри адвокати, които да подучат полицаите къде са дупките в закона, за да се възползват от тях. 

Нека бъдем откровени. Полицията едва ли се интересува от моя или от вашия личен живот – с кого си чатите през работно време, чии снимки разглеждате във Facebook, ако ще и с чия съпруга изневерявате на жена си. Плашещо е обаче не, че ще го направи, а че може да го направи. И дано не дойде момент, в който, както имаме сертифицирани лица за боравене с личните ни данни, да имаме и сертифицирани лица за боравене с личния ни живот. 

Материалът е от актуалния брой на HiComm.