Световното проучване за качеството на високоскоростния интернет отбелязва напредък, но и недостатъци в качеството
Въпреки икономическия спад качеството на широколентовия интернет се подобрява в световен мащаб
Резултатите от годишното световно проучване за качеството на високоскоростната свързаност в интернет (2009 Broadband Quality Study), разпространени днес, разкриват, че 62 от общо 66 изследвани страни са подобрили качеството на броудбанд услугите си спрямо миналата година. В същото време новите данни от проучването показват задълбочаване на разделението в качеството на дигиталните услуги между градските и селските райони. Проучването за тази година дава нов поглед върху това, кои са световните лидери в използването на широколентов интернет, като комбинира данните за всяка държава по отношение на проникването на високоскоростния интернет и измерването на качеството на броудбанд услугите, използвани от гражданите на всяка страна.
Първото проучване за качеството на високоскоростния интернет беше публикувано през септември 2008 г. с цел да изследва възможностите на всяка от страните да се възползва от уеб приложенията и услугите от следващо поколение. Изследователският екип разкри, че качеството на броудбанд услугите е пряко свързано с напредъка на националната икономика и дава преимущества на страните, които поставят като национален приоритет развитието на високоскоростния интернет. Проучването за 2009 г. включва 24 нови страни, както и допълнителни анализи за качеството на широколентовия интернет в 240 града.
Изследването е подготвено от екип от студенти от Saïd Business School в Университета в Оксфорд и Факултета по приложна икономика в Университета в Овиедо и е спонсорирано от Сиско.
Основни факти:
- Средните качествени показатели за високоскоростния интернет се повишават в световен мащаб:
- Глобалната средна скорост на download трафика е нараснала с 49% до 4.75 мегабайта в секунда (Mbps)
- Глобалният среден upload трафик е нараснал с 69% до 1.3 Mbps
- Средната глобална латентност (забавяне) е намаляла с 21% до 170 милисекунди
- Южна Корея е водещата страна през 2009 по отношение на използване на високоскоростен интернет.
|
Страна |
Проникване (% от домакинствата) |
Качество на интернет (брой точки) |
Лидерство през 2009 |
1 |
Южна Корея |
97% |
99 |
138.6 |
2 |
Япония |
64% |
96 |
115.3 |
3 |
Хонконг |
99% |
50 |
111.0 |
4 |
Швеция |
69% |
85 |
109.6 |
5 |
Швейцария |
90% |
60 |
108.0 |
6 |
Нидерландия |
83% |
68 |
107.6 |
7 |
Сингапур |
96% |
48 |
107.3 |
8 |
Люксембург |
99% |
40 |
106.7 |
9 |
Дания |
82% |
67 |
106.1 |
10 |
Норвегия |
84% |
58 |
101.8 |
- Южна Корея изпревари Япония по отношение на качеството на интернет през 2009 г. с ръст на качеството на услугите от 72%. Като се прибави и високото проникване на широколентовия интернет в страната, Южна Корея изпреварва Япония и по отношение на класацията за броудбанд лидерство през 2009 г.
- Швеция има най-висококачествения интернет в Европа. Страната бързо настига Япония и Южна Корея, тъй като резултатите й се подобряват с 38% спрямо 2008 г. Латвия, България и Литва се нареждат веднага след Швеция по отношение на качеството на интернет услугите вследствие на скорошни разширения на оптичните и кабелните мрежи в големите градове. Слабото проникване обаче все още задържа тези страни по отношение на показателя интернет лидерство.
- 39 страни имат резултат под прага, изискван за доставянето с постоянно качество на повечето масови уеб приложения (като възможност за гледане на интернет телевизия със стандартна дефиниция, споделяне на малки файлове и използване на видеокомуникации с ниска дефиниция, например видеоприложенията в Skype).
- 9 страни - Южна Корея, Япония, Швеция, Литва, България, Латвия, Нидерландия, Дания и Румъния - предлагат широколентова свързаност с необходимото качеството за уеб приложенията от следващо поколение. Такива са интернет телевизията с висока дефиниция и видеокомуникациите, които ще бъдат официално представени през следващите 3 до 5 години. През миналата 2008 г. само Япония изпълняваше тези изисквания.
- Държавите, показващи най-значително подобрение по отношение на качеството на интернет през последната година, са Южна Корея (ръст 72%), България (ръст 56%), Литва (55%), Швеция (38%) и Румъния (34%). Кения пък утроява своя общ резултат, но въпреки това остава значително под прага на изискванията за приложенията на новите технологии.
- Градовете с най-добри резултати сред всички държави, участвали в проучването, са:
Топ 10 градове |
Точки |
Топ 20 градове |
Точки |
Йокохама, Япония |
85 |
Ротердам, Нидерландия |
55 |
Нагоя, Япония |
82 |
Рига, Латвия |
54 |
Каунас, Литва |
79 |
Копенхаген, Дания |
53 |
Сапоро, Япония |
72 |
Букурещ, Румъния |
52 |
Сеул, Южна Корея |
68 |
Стокхолм, Швеция |
51 |
Малмьо, Швеция |
67 |
Вилнюс, Литва |
50 |
Осака, Япония |
65 |
Цюрих, Швейцария |
49 |
Ухан, Китай |
60 |
Токио, Япония |
49 |
Упсала, Швеция |
57 |
Гьотеборг, Швеция |
49 |
София, България |
56 |
Кошице, Словакия |
48 |
- Изследователите правят сравнение между разликата в качествените показатели в градовете, където има високи резултати, и останалите части от страните. Въпреки че в по-голямата част от страните се наблюдава т.нар. „дигитално разделение" (големите градове имат висококачествен интернет, а малките - не), 13 страни се отличават със значителни различия в качеството на услугите в големите и в малките градове. Литва, Русия и Латвия имат най-голямо „дигитално разделение", докато селските райони в Швеция, Обединените арабски емирства и Исландия се радват на най-качествени интернет услуги както в малките, така и в големите населени места.
Йордан Попов, управляващ директор на Сиско България:
„Това изследване потвърждава тенденциите, които наблюдаваме в България - предлагането на много високо качество и скорост на широколентовия достъп до интернет в големите градове, където има конкуренция между кабелни, ЛАН и ADSL оператори, и в същото време - сериозно изоставане или липса на услуга в по-малките и отдалечени населени места. Затова позицията на България по отношение на проникването на широколентовия интернет на глава от населението е на предпоследно място в Европа. Наш приоритет е създаването на предпоставки за постепенно преодоляване на изоставането в тази област. Ние подкрепяме новоизбраното правителство за изготвяне на план за преодоляване на пречките пред развитието на тези аспекти на информационното общество.”