Скритите мотиви зад пускането на Google+

Money, money, money

Не мислим, че целта на Google е да се включи в играта със социалните мрежи просто за да натрият носа на Facebook. Всъщност не мислим, че на компанията изобщо й пука за имиджа й като провайдър на social networking experience. Но й пука за това, че в момента единственото недостъпно за търсачаката й място е именно платформата на Цукърбърг. Тя е с блокиран достъп до терабайтите съдържание, генерирано от потребителите й ежедневно. 

В края на деня цялата информация се трансформира в пари. През 2010 Facebook имаше предвидени печалби от 1.86 млрд. USD. Скок от 240% в чистия им приход, докато печалбата на Google, макар и впечатляващо по-голяма (28 млрд. USD), отчете ръст 23% за същия период. При прогнозиран ръст на пазара за онлайн реклама до 50 млрд. USD за 2011 (и то само в САЩ) става очевидно защо и двете компании са готови да тръгнат на война една срещу друга – залогът е много голям и победителят ще може да капитализира изключително добре финансовата си оценка. За създателите си Google+ наистина е експеримент, но не социален, а маркетингов.

Социално търсене

Най-голямата сила на Google е търсачката й, не социалните мрежи. Това е факт, както и че google.com е най-добрата търсачка в момента. Но добра не означава перфектна и компания­та много добре знае това. Особено когато става дума за изображения например. Проблемът е, че при картинките Google е напълно зависим от описанието/името на картинката, зададено в HTML кода, и общия контекст на сайта, от който е извадена.

В същото време потребителите на Facebook качват по 7.5 млн. снимки на час. Над 65 млрд. изображения се качват на година, от които над 40% са тагнати. Следват ги 3 млн. линка на час (или 25 млрд. годишно) и 5 млн. статуса, които хората постват по стените си. Над 2.5 млн. сайта вече са интегрирали Facebook към архитектурата си, а количеството им се увеличава с 10 000 на ден. Точно това иска Google – цялата тази доброволно предоставяна информация. И точно това, в което FB се дъни, Google познава добре – сърч енджи­ните.

Методът, по който потребителите реагират на споделяната от техните приятели информация, е ключът, нужен на Google, за да отвори вратите на точни сърч резултати на въпроси като „Добра r’n’b музика” или „Най-готиният бар на Черноморието”. След като потребителят получи търсеният отговор, той ще излезе от сайта, но Google вече ще знаят напълно точно музикалните му интереси. Което от своя страна е адски апетитна хапка за всеки рекламодател – да предлага персонализирани оферти.

В момента Facebook продава точно на този принцип рекламните си карета, а Google не може да го прави. Компанията има нужда от информацията, с която FB вече разполага, и единственият начин да се сдобие с нея е собствена социална мрежа и трябва да действа бързо. Защото, ако в момента потребителите на мрежата на Цукърбърг не могат да направят прост search в собствената си кутия със съобщения или постове на стената си, е въпрос на време тази техническа спънка да бъде пре­одоляна. А тя е много по-важна от интегрирането на видеочат както за потребителите, така и за самата компания.

На финала

Макар и презентирани като безплатни услуги, Facebook и Google са рекламни платформи. А успешната рекламна платформа трябва да бъде задоволителна както за рекламодателите, така и за потребителите. За да постигне баланса между доволни компании, реализирали продажби, и клиенти, останали с усещането за добре направена сделка, тя има нужда от информация. Това е и мотивацията, застанала зад създаването на Google+.

Любопитно е, че дни след започването на закрития й тест, Facebook блокираха всички апликации, позволяващи експорт на списъците с приятели и в общи линии, затрудниха максимално всички желаещи да мигрират към Google+.

След два (дори три, ако броим Google Wave) не особено успешни проекта Google така и не успяха да се откъснат от мечтата си за собствена социална мрежа. На 28 юни компанията представи Google+. Макар все още достъпът до нея да е силно ограничен и да става само с покани, най-голямата социална мрежа в момента – Facebook, за първи път прояви признаци на нервност и уплах. Защото Google+ не просто вдигна хайпа на потребителите, а буквално доведе до истерии както сред редовите потребители, така и сред колегите от специализираните принт и онлайн медии. „Задава ли се краят на Facebook?” се превърна в най-често задаваният въпрос. Рано е да се каже – отговаряме ние, но със сигурност ще станем свидетели на още по-силна война между двата онлайн мастодонта.

Google е водеща рекламна агенция в световен мащаб. Смята се, че Google+ ще даде достъп на компанията до личните данни на милиони хора и потенциални клиенти. Става дума за информация, която сега потребителите въвеждат доброволно сами във Facebook.

От четвъртия опит

Броим пуснатия на 1 юли Google+ за четвърти опит на компанията в социалните проекти след краха на Orkut, Google Wave и Google Buzz. Първият опит за създаване на социална мрежа от Google беше пуснатата през 2004 г. на Orkut. Проектът беше пълен провал с изключение на Бразилия. През 2009 г. беше представен Google Wave, а година по-късно и Twitter еквивалентът Google Buzz. Wave беше закрит през 2010 г. заради ниския интерес към него, а Buzz отнесе критиката на потребителите заради ниското му ниво на интеграция с Gmail.