SSD дисковете – ъпгрейдът на 2012 година

Новите модели в тази категория дават лесен отговор на въпроса защо днес е по-добре да изберете твърдотелен вместо твърд диск за вашия ъпгрейд?

Твърдотелните дискове - нелекият път до масовия пазар

Знаете ли какъв е проблемът с компютърните ъпгрейди през последните години? Ефектът от тях е трудно различим с просто око. Сменете видеокартата си с по-нов модел, процесора си с чип, изграден от повече ядра, или DDR2 паметта си с DDR3 и резултатът ще е... система, която видимо работи кажи-речи със същата скорост както досега. Причината за това, разбира се, е фактът, че от около десетилетие насам РС технологиите се развиват еволюционно, с малки, закономерни стъпки напред и хард­уерът ускорява бързодействието си с проценти, но почти никога в пъти.

Въпреки това от време на време технологията прави рязък скок напред и тогава някой от компютърните компоненти остарява безнадеждно буквално „за една нощ” и бива заменен от нещо наистина ново и авангардно. Когато преди години бяха представени първите SSD (solid state drive), или твърдотелни дискове, много хора очакваха те бързо да заместят добрите, стари HDD (hard disk drive) – дисковете с магнитни плочи.

Всички основания за това бяха налице – многократно по-висока скорост на трансфер, липса на движещи части и съответно  носител, почти неуязвим за физическо износване и с изключително ниско енергопотребление. SSD дисковете изглеждаха като изгряваща звезда на РС хоризонта. Единственият им по-сериозен недостатък беше сравнително краткият им жизнен цикъл (първите модели се „износваха” твърде бързо). Е, това и разорителните им цени на гигабайт съ­хранена информация.

Факторът себестойност обаче не притесняваше повечето анализатори в индустрията, тъй като всяка нова технология в зората на пазарното си предлагане закономерно идва и със солиден ценови етикет. Лошите новини дойдоха по-късно, когато годините си минаваха, повечето от проблемите на първите поколения SSD бяха отстранени, скоростта и обемите им стабилно нарастваха, но... цените им си останаха все така непосилно високи, несравними с цената за гигабайт, която предлагаха добрите стари, но все още масови твърди дискове. SSD дисковете изглеждаха обречени да запълват една малка ниша от пазара, основно от геймъри и хардуерни ентусиасти, търсещи върхова скорост независимо от цената.

Тогава през есента на 2011 един ужасен природен катаклизъм промени тази картина „за една нощ”. Това, което силата на пазарното търсене и натискът на големите производители в тази сфера не успя да направи за няколко години, бе свършено за няколко дни от развилнялата се водна стихия, опустошила Тайван. Някои от най-големите производствени фабрики на водещи HDD компании като Western Digital и Seagate затвориха врати за месеци, а световното предлагане на твърди дискове бе съкратено почти наполовина. Пазарът реагира очаквано – с рязко повишаване на цените, като нивото при някои модели достигна два пъти спрямо това отпреди наводненията. Но това, което е лоша новина за един, обикновено е добра за друг. Новата ситуация привлече отново вниманието към темата за SSD устройствата и напоследък тяхната актуалност расте с всеки изминал ден.

SSD факт: ако върху твърдотелен диск с капацитет 64 GB записваме по 20 GB данни на ден, то дискът ще издържи на такова средно натоварване 7–8 години. Иначе казано, на цикъл от информация с обем 16 000 терабайта.

Сега, когато ценовите диспропорции между тях и традиционните твърди дискове далеч не са толкова фрапиращи, предимствата им изпъкват още по- ярко. Иначе казано, SSD в момента са по-привлекателна опция за ъпгрейд от когато и да било, а отличен отговор на въпроса: „Защо точно?”, ни дава новата серия 830 такива устройства на Samsung.

Впечатляващите 830

Samsung са опасен конкурент в SSD сегмента. От една страна компанията сама произвежда всички основни компоненти за своите дискове – от контролерите (много важен елемент) до DRAM и NAND флаш чиповете. Освен това моделите на корейския гигант се славят като едни от най-надеждните SSD устройства – нещо, което може да ви изглежда маловажно в един пазарен сегмент, гонещ преди всичко върхове в производителността, но в дългосрочен план е от ключово значение поради спецификата на твърдотелната технология. Любопитен факт относно SSD производството на Samsung е и че техните дискове са една от алтернативите, които Apple брандират и доставят с техните Mac компютри. Сами разбирате, че за да спечелят доверието на водеща компания като Apple, техните модели са се доказали като изключително надеждни.

По времето на първата SSD вълна Samsung дори предлагаха свои собствени разработки на странични производители, като Corsair и OCZ, които (след съответна доработка, разбира се) ребрандираха тези референтни дизайни като свои.

За съжаление един от първите самостоятелни продукти на компанията – моделите от серия 470, въпреки че се представяха достойно, бяха засенчени от вълната конкурентни устройства на Crucial, Intel и OCZ, които даваха по-добро бързодействие при сходна крайна цена. Единственото, което предлагаше „в повече” алтернативата на корейците, беше по-високата надеждност – фактор със сравнително малка тежест на един пазар, ориентиран към скоростта.

Изводите за Samsung бяха ясни: компанията се нуждаеше от по-високопроизводителна генерация SSD, по-бърза, но без да жертва от надеждността си. Резултатът от тази еволюция е серията 830 – първата генерация SSD устройства на корпорацията, предлагащи поддръжка за новия SATA 6GB/s интрефейс.

Еволюция, и то каква!

От чисто архитектурна гледна точка фамилията 830 почива върху солидния фундамент на 470 дизайна. Дисковете от тази серия се предлагат с капацитет 64, 128, 256, а вече и 512 GB. Всеки от моделите е снабден с огромен (и ултрабърз) DDR2 кеш буфер с обем 256 МВ (за сравнение днес повечето масови твърди дискове са с кеш от 8 до 32 МВ). Устройството използва супер­бързи 2х нанометрови DDR NAND чипове собствено производство и многоядрен ARM контролер от ново поколение. При все че повечето производители твърдят, че за надеждността и бързодействието на SSD дисковете влияние оказва най-вече комбинацията от фърмуер, алго­ритми за разпределение на информацията и скоростта на чиповете, от които е изградено устройството, според Samsung специалният дизайн на техния ARM контролер с три ядра се отразява изключително благотворно върху работата с тежки многозадачни приложения.

SSD факт: когато вашето твърдотелно устройство най-после „предаде богу дух”, т.е. спре да работи окончателно, записаната върху него информация не се поврежда и не изчезва, а се запазва непокътната и може без проблем да се свали върху друг носител.

   
Това твърдение явно не е просто маркетингова хвалба, тъй като реалните тестове го потвърждават. В теста Heavy Workload на колегите от сайта AnandTech, 512-гигабайтовият SSD флагман на серията демонстрира средна скорост на трансфер 190 MB/s. За сравнение един от най-новите твърди дискове от серията Baracuda на Seagate в същия тест показва едва 17 МВ/s. Иначе казано – около 10 пъти по-ниска скорост!

Аргументи „за”, аргументи „против”

Разбира се, от гледна точка на прякото съизмерване по „цена на гигабайт” моделът на Samsung губи по точки – цената на твърдия диск е около четири пъти по-ниска, но нека уточним нещо по този въпрос. Твърдотелните дискове поначало не са предназначени за сторидж устройства. Използването на SSD просто за съхранение на големи обеми от данни е равно­значно на това да си купите скъп спортен автомобил от ранга на Ferrari F151 или Aston Martin Rapide, за да ходите с него на работа, където средната скорост на трафика е под 50 км/ч. С други думи – подобна покупка е, меко казано, непрактична. Силата на SSD е в използването им като системни дискове – т.е. като основно устройство за съхранение на данни, от което да стартира операционната система. Именно при този сценарий, свързан с обмен на много на брой, но малки по обем масиви от данни, SSD дисковете блестят, демонстрирайки светкавични скорости на трансфер – в случая със серията 830 на Samsung до 520 МВ/s.

Ако пък имате нужда от повече пространство за съхранение на информация, задайте си въпроса, струва ли си в момента да заплащате очевидно нереално завишените цени на класическите твърди дискове? Факт е, че в момента те се продават за близо 30–40% повече от реалната си себестойност заради драстично намалелите обеми на пазарното предлагане. Рано или късно анализаторите предричат нормализиране на ситуацията, но нивата отпреди 2011 едва ли ще се върнат. Всъщност говори се за поне година-две, а може би и повече.

SSD факт: ако пък върху твърдотелен диск с обем 256 GB записваме по 80 GB информация на ден, то животът на диска ще е около 14 години!

 
Точно по тази причина, ако замисляте ъпгрейд на дисковото си устройство, бихме ви препоръчали да мислите по-скоро в посока на SSD, а не на HDD. Модел с капацитет около 120 GB ще ви предложи отличен баланс между цена и впечатляваща скорост и е ъпгрейд с ясно видим ефект – дори и ако говорим само за времето, за което обикновено стартира операционната ви система. За геймърите пък сравнително малкият обем за съхранение на данни е разумна жертва в името на скоростта – така или иначе никой не играе повече от 1–2 актуални заглавия едновременно, които заедно едва ли изискват повече от 30–50 GB пространство за инсталация. Тъй като болшинството съвременни игри непрестанно се обръщат към диска, за да четат и записват данни (особено широкомащабни заглавия като The Elder Scrolls V: Skyrim, Kingdoms of Amalur: Reckoning, The Witcher 2), ако ги инсталирате в същия дял, в който се намира и операционната ви система, ще получите значително по-висока скорост по време на игра – те ще зареждат до няколко пъти по-бързо, отколкото ако се намират върху класически твърд диск.

В случай пък че се нуждаете спешно от по-голямо пространство за съхранение, замислете се и за нещо друго. Магнитните устройства, макар и значително еволюирали през годините, разчитат на една, меко казано, архаич­на технология (на възраст от над половин век) и са доста уязвими от гледна точка на механични повреди и физическо износване. Днес вече има далеч по-сигурен начин за съхранение на солидна по обем и ценна информация – така наречените cloud услуги. Те не само ви позволяват да запазите сигурно своите ценни данни, но и да ги направите достъпни от всяка точка на световната мрежа. Нещо повече – много подобни услуги днес са напълно безплатни, а пространството за съхранение, което предлагат, варира от няколко до няколко десетки гигабайта.

Вероятно повечето от вас са гледали филма "Да изчезнеш за 60 секунди", нека разгледаме обратния вариант: