Телевизията срещу интернет

Възможно ли е да има война, при която няма как да определим победител и разгромен? Има такава – това е войната между телевизията и интернет, за която може и да не се говори по телевизията, но е факт от над 10 години насам. Конфликтът е полезен, доколкото вследствие на военните действия се пробуждат все повече хора, а дори в информационно пространство се раждат и герои.

През последните няколко години статистиките за позициите на интернет и телевизията са, меко казано, много интересни. Двете платформи, ако можем да ги наречем така, са с почти изравнени позиции. В зависимост от изследванията се дава лека преднина в предпочитанията към телевизията. Думата „предпочитание“ обаче не е точна, като това става безусловно ясно, щом разгледаме разбивките на анкетите по демографски групи.

Кой какво „предпочита“?

Това са преимуществено по-възрастните представители на човечеството, които споделят, че гледат риалити шоута, състезания по надпяване и теленовели. Също така е важно да се отбележи, че мнозинството от тях не умее да работи с компютър, което автоматично означава, че употребата на думата „предпочитание“ е неудачна. Реално тези, които не са способни да боравят с интернет или дори нямат достъп до него, нямат никакъв избор – съответно не може да се говори за предпочитания.

От друга страна демографската разбивка е категорична, че по-ниските възрастови групи, сиреч по-младите, почти изцяло се ориентират към интернет. Последното важи както за търсещите забавления, така и за търсещите ежедневна или профилирана информация. По-тази причина анализаторите смело прогнозират, че след години победата без съмнение ще е в полза на интернет, тъй като младите щели да пренесат днешните си навици и в бъдещето.

Но какво тук значи „победа“?

Осъзнавам колко е неприятно да правим уточнения едва ли не за всяка втора дума, но без тази досада рискуваме да си говорим празни приказки. Вярвам, че следното се разбира от само себе си: докато съществува цивилизацията в сегашния й вид, телевизията не е застрашена от пълно изчезване. Винаги ще се намират хора без реален избор, както и такива, които да й се доверяват по вътрешно убеждение – било за забавления, било за информация. И нека не забравяме, че немалка част от видео съдържанието в любимите дестинации на интернетното поколение се състои от клипове, представляващи записи на телевизионни предавания.

Бъдещето според всички анализатори е в интернет. И точно по тази причина някои среди, контролиращи политиката и телевизиите, искат контрол над мрежата.

Важното тук е да поясним, че под „победа“ се разбира масовото приемане на стандартите и моделите на поведение, налагани от интернет, които несъмнено ще изместят опитите на телевизиите да наложат собствените си остарели и неадекватни стандарти (и цени) върху свободната мрежа. Става дума за екстри, като възможността да гледате дадено предаване в удобен за вас час, да гледате само една новина, която ви интересува, а не цяла емисия и т.н. Това, разбира се, е възможно и с някои от модерните услуги на телевизиите, които едва ли щяха да съществуват, ако не беше интернет да ги поощри и да им даде конкретни идеи за развитие.

Остарели рейтингови системи и отлив на публика

Едно от нововъведенията в телевизията, предшестващо SMART платформите, бяха DVR устройствата, които с помощта на таймер позволяват да записвате едно или няколко предавания и да ги гледате, когато ви е угодно. Това беше едно от първите средства за изравняване с естествените екстри на интернет, като отбелязвам това, за да подчертая, че телевизията вече е „изгубила“ войната, тъй като постоянно е в догонваща позиция спрямо интернет. Дълги години наред обаче въвеждането на DVR устройствата не успя да промени начините, по които се измерват рейгингите на предаванията.

По правило монополист в бранша са апаратите на компании като щатската Nielsen, с които разполагат определен брой домакинства. Обичайно се отчитаха само гледанията на живо на дадено предаване, тъй като се предполагаше, че само тогава зрителят изтърпява рекламите, които финансират съответното шоу. След като бяха прекратени няколко качествени продукции „заради нисък рейтинг“, това в един момент доведе до бунт и отлив на зрителите. Nielsen чак тогава измениха политиката си и въведоха нови правила в измерването на рейтингите: Live+7 (отчитат се гледанията на живо и на DVR записите в рамките на 7 дни).

На инат срещу интернет

До ден-днешен обаче Nielsen и техните аналози в други страни отказват да взимат предвид гледанията на сериали и предавания в интернет. И става дума за гледания от отозирирани сайтове, а не за пиратски сваляния. Някои сериали например, авторите на които са с напредничаво мислене, се излъчват безплатно дори на официалните си сайтове. Аргументът на Nielsen (а и на старомодните телевизионни босове) е, че онлайн всеки можел да прескача рекламите. Друг довод е, че всички предавания се гледали легално или нелегално онлайн, така че процентите на Nielsen едва ли щели да претърпят корекции, ако се прибавели и тези от интернет.

И двата аргумента обаче лесно могат да се атакуват. Интернет е уникална платформа, която позволява гъвкаво рекламиране. Не е задължително рекламите да прекъсват дадено предаване по най-дразнещия възможен начин. Какво пречи на телевизиите да предлагат на рекламодателите си банери на страниците или рекламни балони върху самото видео – както е например в YouTube? Рекламите могат да се изредят и преди да започне стриймингът на дадено шоу.

Опитите за внасяне на неадекватни бизнес модели и натрапването на платено съдържание се отрази лошо на и без това спорния имидж на някои телевизии.

Що се отнася до сметките, че бройките на Nielsen са верни, тъй като всички шоута се гледали пропорционално в интернет, това не отговаря на истината. Публиката, да речем, на научно­фантастичните сериали е значително по-млада и доста по-грамотна в техническо (компютърно) отношение спрямо публиката на латиноамериканските и други сериали от типа на „сапунените опери“. Но понеже фантастичните филми твърде често се гледат от обичайната си публика в интернет, където не се отчитат рейтинги от Nielsen, шоу­тата умират преждевременно след първия или втория си сезон – заради „нисък рейтинг“. По този начин телевизията де факто извършва самоубийство и катализира отлива на младата публика.

Отвъд едните забавления...

Ако дотук разглеждахме темата от гледната точка на развлекателните продукции, как стоят нещата предвид бизнеса и политиката? Предполагам, излишно е да пояснявам пред интелигентната публика, че всяка голяма телевизия се грижи главно за собствените си корпоративни интереси и тези на рекламодателите си. А в немалко случаи става дума и за налагане на определени идеологически и политически виждания. Някои телевизии го правят майсторски и омагьосват зрителите си, докато други, които не са обиграни в пропагандата и манипулациите, го карат мечешката и губят доверие.

Само през март 2012 г. някогашният тв динозавър CNN изгуби над 50% от публиката си като цяло. А над 60% от отчуждените зрители са на възраст 25–54 години.

Сред гръмките издънки се нареждат както международни канали – например CNN за няколко поредни месеца успя да отблъсне над 50% от зрителите си, но могат да се посочат и случаи в българския ефир. Като оставим настрана тенденциозното и манипулативно отразяване на вести от тукашното представителство на една корпоративна масмедия – междувременно тя поднесе нещо като извинение и не е редно да ритаме падналия – все пак няма как да не отбележим, че същата тази медия не спира войната си срещу бързия и свободния интернет. Кампания­та за „феърплей“, при която се правеше абсурдна аналогия на интернет пиратството с кражба взлом, кулминира в поредица от предавания, в които: 1) се прокарваше идеята за ограничаване на скоростите на интернет; 2) предлагаше се индок­тринация (промивка на мозъците) на децата в училище в услуга на частни индустриални интереси; 3) въвеждането на „право на интернет“, защото това уж се обмисляло „по целия свят“.

За керваните и кучетата

Чудовищните извращения с мисълта и морала, демонстрирани от някои телевизии, са си за тяхна сметка. Както стана дума в началото, сметката им няма да пресъхне. Винаги ще се намират наивни рекламодатели и спонсори по други линии, както и съответните наивни зрители. В този смисъл действително керванът няма да спре. Но то не е и необходимо. Важното е, че все повече стават кучетата, които ще го лаят отстрани – не като част от кервана, а като част от по-широкия интернетен свят. Важното е, че будните отдавна не са част от кервана. А той, керванът, нека си върви... [по дяволите; към победата; или думи по ваш избор].