Супервисоките резолюции от години са важна тема в киноиндустрията, но що се отнася до потребителската електроника, рядко можем да чуем нещо повече от планове или някое обявление, направено между другото. Преди всичко става дума за прототипи на телевизори с резолюция 4K или за все още потискащо скъпи комерсиални модели. Но преди всичко трябва ли ни телевизор с такава супервисока разделителна способност? И какво изобщо значи 4K? В тази статия ще се опитаме да отговорим на тези въпроси и да предложим отговорите според настоящето и с оглед на близкото бъдеще.


За големите и малките скокове в резолюцията

Със сигурност на мнозина се е случвало да пуснат някой стар личен запис или случайно клипче в интернет, правено преди повече от 10 години. И сред първите неща, които неминуемо правят впечатление, е „качеството“. Защо в кавички? Понеже видеото може да е с напълно запазени характеристики – такова, каквото някога е заснето, но резолюцията ни се струва архаична. Разбираемо е – липсват ни детайлите и остротата на образите, с които сме се разглезили през последните години. Понякога това важи дори за формата DVD, който продължава да е широкоразпространен въпреки появата на стандарта Blu-ray.

Особено когато гледаме стари материали с ниска резолюция на съвременен монитор или телевизор, можем само да съжаляваме, че стандартите HD и Full HD не ги е имало от зората на потребителската електроника. Да се каже просто, че няколко индустрии (телевизия, кино, видеотехника от всякакъв тип) отбелязаха напредък с преминаването от SD към HD, ще е подценяването на хилядолетието. По-точната дума е скок – при това голям скок, съпоставим може би само с появата на цветното видео.

Днес, когато даже смартфоните снимат във Full HD, а практически няма нови дисплеи над 21 инча с по-ниска от тази резолюция, можем да се запитаме: докога Full HD ще е таванът за потребителската електроника? Какво ще ни донесе бъдещето? – От поне две години насам на почти всяко световно или регио­нално изложение за техника се демонстрират прототипни или отделни комерсиални телевизори с 4K резолюция. Името 4K не е единственото в обращение (можете да срещнете например и Quad Full HD; QFHD), но е най-популярното и от тази година като че ли се наложи в презентациите на всички водещи компании. Друг е въпросът, кой какво влага в него. Названието идва от факта, че видеото с такава резолюция има средно 4 хиляди пиксела по дългата страна. Като алтернативно обяснение, макар и не съвсем точно, можете да срещнете, че названието се дължи на 4-кратно увеличената резолюция спрямо сегашния максимум за домашна техника: Full HD. Както и да е – това ли ще е следващият голям и значим скок?


Бъдещето у дома е днешното кино

За да разберем тенденциите за следващите години, се налага да разгледаме ситуацията в настоящето – и по-специално тази зад кулисите на големите индустрии. Ще направим кратка разходка в историята на 4K, като това не е самоцелно – само по този начин ще намерим и отговор на въпроса, дали можем да смятаме тази резолюция като нов еволюционен скок на домашната електроника.

Когато Джордж Лукас решава, че най-сетне е дошло времето да заснеме предисторията на класическите „Между­звездни войни“, той започва да експериментира с наличните технологии за дигитална кинематография. Първият епизод – „Невидима заплаха“ – се появява на голям екран отчасти заснета в HD. А следващата серия – „Клонираните атакуват“ – е снимана изцяло във Full HD (1080p). Макар домашните версии на филма да се възползват пълноценно от факта, че практически Blu-ray версията е точно онова, което е уловила професионалната видеокамера (дори с някои допълнителни подобрения), нещата на големите киноекрани изглеждат другояче. Зрителите, които гледаха хита от първите редове в салоните, се оплакаха, че резолюцията Full HD не е достатъчно висока и когато съдържанието се гледа по-отблизо, се забелязва решетката на пикселите, което на моменти разсейва и дразни. Подобен проблем имаше и с доста по-нови филми с тази резолюция, например екранизацията на играта „Принцът на Персия“.

Взехме конкретно Star Wars за важен пример, тъй като това е поредица, която се гледа от изключително много хора и отзивите им са достатъчно представителни, за да може Холивуд да си извади необходимите изводи и да предприеме действия за решаването на проблема. Така през 2002 година се сформира една Комисия за цифрово кино (DCI), която имаше за задача да огледа щателно всички възможности и да подбере най-годните технологии. Резултатът от работата на DCI беше форматът 4K, като първият филм, пуснат по кината по този стандарт, е цифровизираната и модернизирана класика „Блейд рънър“ от 1982 г.

Днес с 4K работят най-изтъкнатите режисьори в Холивуд. Сред по-значимите имена на продукции, които се възползват от по-високата резолюция и добавят нещо допълнително като екзотична подправка, са „Аватар“ с неговото стерео­скопично 3D и очакваната трилогия „Хобитът“, където качеството на 4K ще се подобри с въвеждането на двойно по-висока от стандартната скорост на прожектиране – 48 кадъра в секунда. С други думи, резолюцията 4K вече е добре позната в настоящето, по-специално в киното. Но дали ще намери утвърдено място и на малкия екран във всекидневната ни?

 

Когато размерът определено има значение

Специалистите, които разработват нови технологии и ги подлагат на какви ли не тестове, преди да ги предложат като стандарт, са почти единодушни, че резолюцията 4K ще срещне трудности за масовото си разпространение в домашна среда. Причината за това не са нейните съмнителни качества – те са безспорни, – а в строгите условия, при които това качество може да бъде оценено по достойнство. Тези експерти, а вероятно и всеки киноманиак се обединяват зад мнението, че резолюциите HD (720p) и Full HD (1080i/p) изглеждат почти неразличими на телевизори и монитори с размер до 32 инча. Аналогично качеството на 1080p е еднакво задоволително, когато се гледа на дисплеи от 40 до 60 инча. Понеже трудно можете да намерите потребителски дисплеи с по-голям размер, от само себе си се разбира и че по-голямата резолюция 4K се явява някак... излишна! Само от това може да се прогнозира, че 4K много трудно ще се наложи сред много или повечето потребители. Те просто няма да виждат голям скок, какъвто имаше от SD към HD, съответно ще имат задръжки и да инвестират в такива нови скъпи телевизори.


Устройства, поддържащи 4K резолюция

Като се има предвид реалното съвременно положение на резолюцията 4K, което е описано в основния текст, вероятно няма да се изненадате, че почти всяка техника, поддържаща този формат, има нещо общо с киното. Едно от тях е видеокамерата RED One, с която се снимат все повече телевизионни сериали и кинохитове. Когато дадена продукция е заснета в нативна 4K резолюция, е значително по-лесно и бързо да се изчистват някои дефекти, да се добавят спецефекти и да се изработи домашната версия на продукта за домашно ползване – тоест на DVD и/или Blu-ray. Sony предлагат и потребителски проектори, които автоматично преоразмеряват HD или Full HD съдържание до 4K, което е удачно решение да домашното кино или за частното кино, пригодено за публични прожекции. Към днешна дата няма проектори с нативна 4K резолюция.

От отговора на този въпрос обаче веднага възниква друг: защо в такъв случай много водещи компании влагат огромни средства за развитието на тази технология? И тук не става дума за някой слабо познат производител, който търси начин да направи впечатление, а за гиганти с дългогодишен опит, като IBM, LG, Panasonic, Philips, Samsung, Sharp, Sony и Toshiba. Полудели ли са, щом не слушат собствените си експерти, а разработват такива телевизори? Не, разбира се, тези компании работят упорито в тази насока, защото резолюцията 4K не е самоцел. Технологията не е крайната дестинация, а преди всичко се явява помощно средство за усъвършенстване на някои вече налични или тепърва създавани решения.


Приложението на супервисоката резолюция още сега

Toshiba съчетаха 4K с едни от първите си комерсиални авто­стереоскопични телевизори. По-високата резолюция подпомага по-качественото изобразяване на 3D картини, когато се гледат от няколко потребителя без специални очила. Тъй като многото зрители предполагат и много различни ъгли на гледане на екрана, повечето пиксели в панела създават необходимите условия за оптимална картина, независимо дали се гледа от един или от десет човека.

Други компании виждат бъдещето на 4K в дисплеите за специални презентации – още на прототипните модели се забелязва, че не е все едно дали гледате детайлните спътникови снимки в Google Earth при Full HD резолюция или при 4K. Същото впрочем важи и за възпроизвеждането на цифрови фотографии. Може би не много хора се замислят, но всички фотоапарати от доста години насам поддържат много повече от 4K резолюция. Full HD (1920x1080) се равнява само на 2.1 мегапиксела. Резолюцията 4K (3840x2160 или 4096х2160) е около 8.5 мегапиксела. Дори най-достъпните днешни фотоапарати снимат с резолюция над 10, че даже над 12 или 14 мегапиксела. Ако искате да възпроизвеждате снимките, без да ги намалявате и без да губите детайли, ви трябва и съответният дисплей със супервисока резолюция.


Задава ли се нов формат: 4K Blu-ray?

Когато говорим за съвременното или за бъдещото приложение на 4K, не можем да забравим и Sony, които са сериозен играч в няколко взаимо­свързани индустрии (кино, игри, домашна електроника). Освен това участват дейно в установяването на нови стандарти, като същевременно мислят и за разширени спецификации на формата Blu-ray. Интересното е, че и сега няма проблем Blu-ray плейърите да възпроизвеждат 4K съдържание. Доколкото трябва да се отстранят някои пречки – те са свързани с официалната поддръжка. Индустрията ще трябва да реши дали тази поддръжка ще се добавя чрез софтуерна актуализация, или ще се пусне изцяло ново поколение плейъри, както беше направено с формата 3D Blu-ray.

По-значителният проблем е с капацитета на самите „сини“ оптични дискове. Един двучасов филм с 4K резолюция надхвърля 1 TB (терабайт), а сегашните двуслойни BD дискове поддържат само до 50 GB. Разглеждат се най-различни варианти, включително и този да се предлагат 8-слойни дискове, при които капацитетът би достигнал 200 GB. С прилична компресия и други похвати при мастеринга (студийната обработка) един двучасов 4K филм ще може да се предлага в кутия с два, най-много три разширени BD диска.


8K: или далеч отвъд обозримото бъдеще

Колкото и да е невероятно, големите компании вече мислят и за по-далечните хоризонти. Идеята е, че днешните професионални фотокамери снимат без проблем с резолюция 33.2 мегапиксела. Става дума за 7680х4320 пиксела или 4320p. Това, преобразувано в мерните единици на дисплеите, всъщност прави 8K (или 16 пъти повече от Full HD). И този формат си има алтернативно име, Super Hi-Vision broadcast format, което загатва и за надеждата, че един ден ще намери приложение в телевизията. Тогава репортажите „на живо“ ще придобият съвсем нов смисъл, защото качеството на картината, особено ако е в 3D, действително ще ви постави в положение, при което сякаш сте на мястото на събитията.

Излишно е да казваме, че плановете за отиване отвъд резолюцията 4K засега са просто смели мечти. По 8K се работи що-годе усилено само от една компания – японската NHK. Успоредно с усъвършенстваната картина – уверяват ни – стандартът ще позволи да се наслаждаваме и на непостижимия засега 22.2-канален звук. Предвид тези обещания няма как да не възкликнем, че на хартия нещата звучат направо невероятно. Но дали някога ще ги видим у дома си? Ще видим... може би по-напред на кино.

 

Тагове: