Заслужава ли си инвестицията в HiDPI монитор днес

Дисплеите с "висока" пикселна гъстота вече са стандартни за смартфоните и таблетите, при това не само от високия клас. Изключително трудно можем да открием съвременни мобилни устройства с dpi показател (pixels per inch), който е бил стандартен преди пет години например. Постепенно HiDPI (висока пикселна гъстота) екраните стават популярни и при компютрите, най-вече ноутбуците. За разлика от смартфоните и таблетите обаче моделите с наистина висока пикселна гъстота са ексклузивни за високия клас, което е логично, имайки предвид колко скъп е HiDPI панел с подобни физически размери. Подобен тип екрани определено са бъдещето и до няколко години ще виждаме 72 dpi и дори 100 dpi панели доста рядко, най-вече в институциите. Но заслужават ли с HiDPI екраните при компютрите днес?

Какво точно е HiDPI дисплей?

За целта на статията под HiDPI дисплей разбираме такъв, който има в пъти (обикновено четири) по-висока резолюция от стандартната за физическия си размер. Резултатът не е повече и по-дребно съдържание, а повече детайли в обекти, които запазват същия физически размер.

Разликата не е незабележима

Както обикновено, опитвам се да не давам дефинитивен положителен или отрицателен отговор на въпроса от заглавието, а да стимулирам разсъждения, отговарящи на конкретния начин на работа и нужди на всеки потребител. Ползвам MacBook Pro с Retina дисплей вече повече от две години като основен компютър, без допълнителен монитор. Една от основните критики по отношение на Retina дисплеите при компютрите, които съм чувал, е "Разликата не се забелязва". Това просто не е така.

Макар пикселните гъстоти при ноутбуците да са с една или дори няколко идеи по-ниски от тези при съвременните флагмани, коректно е да ги сравняваме с други монитори. Смартфоните и таблетите обикновено се използват от по-малко разстояние, което изисква по-висока гъстота. Ако можем да калкулираме средна стойност за HiDPI дисплеите (лаптопи и отделни монитори) на пазара, тя със сигурност е около двойно по-висока от тази на обикновените дисплеи. И това не просто се забелязва. Не познавам човек, който е погледал HiDPI и обикновен монитор с еднакво съдържание един до друг и не се е впечатлил от огромната разлика в детайла и чистотата на картината.

Но не е невероятно полезна за всеки

Подобно на суперкомпютрите, чиято изчислителна мощ превъзхожда значително тази на всяка домашна система, HiDPI дисплеите все още са твърде скъпи, за да се превърнат в задължителен елемент на всяка съвременна конфигурация. Естетическата наслада от липсата на видими пиксели е нещо, което бих препоръчал горещо на всички, които биха могли да инвестират в HiDPI панел. Реална полза в работата, водеща до по-добри резултати или поне до по-лесното и бързото им постигане, обаче имат само някои професионалисти.

Ако се занимавате с графичен, интерфейсен, уеб, принт или почти всеки тип дизайн, то дисплеят с висока резолюция е на ръба на задължителното. Предимството да работите на екран, чиято пикселна гъстота е възможно най-близка до тази на смартфоните и таблетите на пазара, е огромно. Някои по-дребни или фини елементи изглеждат поразително различно на обикновен монитор. Използването на Retina дисплей например позволява да работите без постоянна нужда от преглед на съдържанието на истински смартфон или таблет.

Фотографите също имат повече от смислена мотивация да преминат към HiDPI монитор. Снимките изглеждат много (не мога да наблегна достатъчно силно) по-добре и близо до печат с фото качество на монитор с висока резолюция.

Единственият тип съдържание, който се възползва от по-малките още по-добре, са шрифтовете. Малката група от читателите ни, която се занимава с типография (ако изобщо има такава), вероятно вече използва HiDPI монитори.

Статията продължава на следващата страница.

Някои ежедневни задачи страдат

Съдържанието, което консумираме ежедневно, става все по-оптимизирано за HiDPI дисплеи. Неизбежно е един ден почти всички важни приложения и сайтове да изглеждат перфектно на Retina екрани, но все още не сме стигнали до този момент. Също като при 4K/UHD хардуерът изпревари съдържанието и някои сайтове и приложения все още изглеждат зле.

Неоптимизираните за четири пъти по-висока резолюция изображения, бутони, шрифтове и каквото друго се сетите изглеждат дори по-зле, отколкото на обикновения ви монитор. Това е най-забележимо в уеба. Сайтовете са форсирани да се оптимизират за HiDPI дисплеи заради смартфоните и особено ако разчитат на една responsive версия, ще получите отлични резултати и на компютъра си. Използването на растерни вместо векторни изображения или шрифтове с иконки (PNG вместо SVG) обаче е грях на много уеб дизайнери, който остава невидим за потребителите с обикновени монитори. Пригответе се за известна доза пикселизирано съдържание, ако решите да преминете към HiDPI монитор през идните месеци. Все пак редно е да отбележа, че ситуацията беше много по-трагична през 2012 г.

Начините да се сдобиете с HiDPI дисплей стават все повече, а цените, логично, вървят надолу. Почти всички производители на ноутбуци вече предлагат модели с висока резолюция, а цените на 4K мониторите (които се доближават до Retina множител) вече са почти приемливи. Наскоро Apple анонсира и Retina iMac с 5K диспей, който, противно на някои схващания за компанията, е доста изгодно предложение. Разбира се, ако не го използвате за работа, покупката надали е оправдана.