7 sci-fi книги, които идват на голям екран

Екранизирането на любима и популярна литературна творба е не само трудоемко, но и често неблагодарно начинание. Причината се крие в най-големите качества на книгите, сред които изпъква светът, създаден от автора, но и свят, който читателят може да обикне и да пречупи през своя опит и мироглед. След като започне четенето, атмосферата вече не е просто приумица на един човек, а съвместен проект между създател и консуматор. А как може режисьорът да се справи с образ, който се различава според читателя? Разбира се, не е задължително, но поставя екранизацията в трудна ситуация.

Все пак ще се опитам да запазя оптимизма си за следващите редове. Като голям почитател на sci-fi и хорър творбите няма как да не се радвам за някои предстоящи екранизации, за които ще ви предам моето вълнение.

„Ужас“, Дан Симънс

Дан Симънс е фантаст, завинаги заслужил почетно място в не една и две библиотеки. Носител на наградата „Хюго“ за опуса „Хиперион“, американският автор не се притеснява да твори в трудния жанр на хоръра (ужас). Още по-интересно е, когато го прави в примес с исторически факти.

„Ужас“ е смразяващ разказ за съдбата на злощастната експедиция на сър Джон Франклин, но с щипка свръхестествено. Историческите факти и обстановката, в която се развива действието, предлагат стабилно стъпало, от което да поеме Симънс.

В средата на XIX век сър Джон Франклин оглавява експедиция за търсене на Северозападния проход от Атлантическия към Тихия океан. В нея участват корабите „Еребус“ и „Ужас“.

На 19 май 1845 година вдигат котва и се отправят към ледовете на Арктика, а след 17 месеца достигат остров Крал Уилям, където остават… завинаги. Най-вероятно гладът и студът са „зверовете“, които убиват екипажа, но Симънс умело вплита митичното и зловещото в съдбата на Франклин и хората му. Книгата ще ви остави зъзнещи, уплашени и пленени от зловещото обаяние на Артика. Именно за това започвам с тази книга – страхотна и вледеняваща атмосфера!

Романът е предвиден за сериал от AMC, а присъствието на Ридли Скот в ролята на изпълнителен продуцент и успехът на телевизията в екранизацията на комик­са „Живите мъртви“ вдъхват доверие. Въпреки че реализацията трябваше да започне по-активно миналата година, проектът остава на ниво предварителна продукция.

„Хиперион“, Дан Симънс

През 1989 г. излиза най-емблематичният за Симънс роман, който поставя началото на знакова поредица в сферата на т.нар. твърда фантастика. Следват „Падането на Хиперион“, „Ендимион“ и „Триумфът на Ендимион“.

През 2009 година почитателите на фантастиката потръпват от удоволствие, тъй като романът ще получи екранизация на голям екран. Идеята е да се обединят първите две книги в един филм, режисиран от Скот Дериксън, който сериозно се е концентрирал върху ужасите („Хелрейзър“, „Екзорсизмът на Емили Роуз“, „Избави ни от злото“). Лошата (или добра) новина е, че от онзи момент проектът изглежда застинал в предварителната фаза на реализация, ако изключим раздвижването през 2009 година, когато Брадли Купър проявява интерес да се заеме с адаптацията. Казвам, че новината е добра, тъй като екранизирането на подобен огромен, наситен с персонажи и отлично оформен и създаден свят в един пълнометражен филм звучи като загуба на ценен материал, а никой няма нужда от резултат, подобен на „Z-та световна война“. Ако сте почитатели на фантастиката, а не сте се потапяли в света на „Хиперион“, направете го.

Творбата носи името на планета, на която се намират загадъчните Гробници на времето. Въпреки че за много посетители и изследователи те са празни, зад стените им се крият мистерии, включително и самото им съществуване. Около тях властва Шрайка – митично чудовище, по-голямо от времето и пространството. Въпреки че липсват ужасяващи извънземни, огромните кораби са тук, но и заплетената (и често епична) битка между добро и зло.

„Демон“, Даниел Суарес

Да си призная, не съм огромен почитател на трилърите. Осъзнавам, че има изключения, но голяма част от тях са твърде еднотипни като структура на фабулата и действие. „Демон“ е едно от изключенията. Причината е, че технотрилърът има свежа история, вълнуващ злодей и интересни персонажи, чиито съдби авторът умело нанизва. Истината е, че Суарес успява качествено да вплете технологиите в историята, а сред най-силните страни са екшън сцените, които остават читателя без дъх.

Това е и причината още преди да стигна до финала на тази книга, да си помисля колко подходяща е за екранизация. Добрата новина е, че такава е в процес. Лошата е, че подобно на „Хиперион“, предварителната продукция продължава няколко години... без ясен напредък.

„Демон“ е първа част от историята, а „Свобода“ е завършекът. Матю Собол е известен, изключително богат, свръхинтелигентен създател на компютърни игри. Неговата смърт разтърсва света, но по-важното е това, което следва от нея. Тя е катализатор на редица събития, диктувани от вирус, наречен Демон.

Програмата е създадена от Собол с една цел – създаване на нов световен ред. Вирусът умело напътства съдбата както на съюз­ниците, така и на враговете си, а хладната му логика е точно това, което очакваме от изкуствен интелект.

„Играч едно, приготви се [за игра]“, Ърнест Клайн

В Ready Player One, както е оригиналното заглавие на творбата, светът не е приятен – богатите са малко (но за сметка на това разполагат с впечатляващи средства), а бедните – много. За вторите единственият изход е във виртуалното пространство – ОАЗИС.

Хората поставят специал­ните си очила и се свързват към конзола, която ги пренася в свят, в който можеш да бъдеш какъвто искаш... или почти. Там също има разделение, но то може да бъде (трудно) нарушено, ако си достатъчно съобразителен или хитър. В ОАЗИС потребителите посещават училища, университети, а знанията им се пренасят и в истинския свят. Някои дори работят там, във виртуалното, а други залагат на изпълнение на вълнуващи задачи (точно като в RPG игрите). Преди създателят на ОАЗИС да умре, скрива във виртуалния свят ключа за неговия контрол. Всеки се опитва да го открие, но това не е лесно – трябва да се преодолеят редица изпитания. Уейд Уотс, нашият протагонист, успява да открие първото от тях, но това го замесва в сложен и опасен конфликт, който се води не само във виртуал­ното, но и в реалния свят.

С екранизацията се е заел Зак Пен („Последният екшън герой“, „Отмъстителите“), който е готов със сценария. Стивън Спилбърг ще режисира и има тежката задача да ни пренесе във виртуалния свят на ОАЗИС.

„Червеноризци“, Джон Скалзи

Ако сте почитатели на „Стар Трек“, сигурно знаете термина червеноризци (redshirts). Ако не, това е нарицателно за статистите, които имат важна и много отговорна роля – да бъдат убити или да умрат по възможно най-драматичния начин. Целта е да се подсили драматизмът на сцената.

Романът на Скалзи е посветен именно на тези незнайни герои – какво ще се случи, ако разберат, че съществуват само за да умрат драматично? Историята е смесица от фантастика, но и изключително добре изпълнена сатира и много приятно осмиване на клишетата от филми като „Стар Трек“, „Междузвездни войни“ и други подобни. Всичко това са аргументи, достатъчни за пренасяне на книгата на малкия екран от FX. Сценарият за минисериала е все още в процес на изготвяне и въпреки че слуховете сочеха премиера през тази година, по-вероятно е това да стане през 2016.

„Метро 2033“, Дмитрий Глуховски

Нямам думи да опиша възторга си от тази книга. Признавам, че не съм огромен последовател на руската литература, но книгите на Стругацки и серията за патрулите на Сергей Лукяненко, оставиха повече от положителни чувства у мен. Това се случи и с „Метро 2033“ на Глуховски. Книгата може да бъде превърната в повече от качествен филм, ако бъде поверена на способен екип. Към момента липсва подобна информация, но е известно, че постапокалиптичният разказ ще бъде пренесен на голям екран. Само се надявам, че няма да е поверен на Тимур Бекмамбетов, който направи достатъчно с „Патрулите“ на Лукяненко…

Бомбите падат от небето, а ядрената война изтребва почти цялото население. Хората, които са имали щастието да се намират в московското метро (едно от най-големите бомбоубежища) в съдбоносния ден, оцеляват и трябва да се пригодят за живот под повърхността. В книгата има фантастика, мистерия, ужас и философия – точно по руски.

„Проходът“, Джъстин Кронин

Често сравняват „Проходът“ с една от най-добрите творби на Стивн Кинг – „Сблъсък“. История­та на Кронин, която се разпростира в три книги („Проходът“ е първата от тях), ми допадна повече и твърдя, че има всичко необходимо да се превърне в чудесен филм. Такъв е планиран, а правата са у Ридли Скот. Историята започва в близкото бъдеще, а после прави сериозен скок, за да ни покаже последствията и живота на хората след Апокалипсиса – свят под контрола на създания, наподобяващи вампири, но плод на вирус. Въпреки че всичко започва с клишето „военните експериментираха с нещо, което не могат да контролират“, романът е увлекателен и грандиозен по своите размери. Какво по-хубаво от това за един филм от създателя на „Гладиатор“ и „Пришълец“ Ридли Скот?

Кои са книгите, които искате да видите на голям (или малък) екран?