Рубриката е разработена с подкрепата на 

Смартфонът е едно от най-важните изобретения в историята на човечеството, което дава практически неограничена свързаност и свободен достъп до информация. Това доведе до фундаментална промяна в практически всяка сфера от живота на модерния човек, която се случва в ужасно кратки срокове и с огромен интензитет. И докато глобалното влияние на тази технология изглежда лесно за обяснение, субективните ни отношения със смартфоните са сфера, която сякаш тепърва осъзнаваме по-добре. Затова и напоследък все по-честа тема на разговор е т.нар. пристрастеност към смартфоните.

Какво е пристрастеност?

Преди обаче да попитаме дали и доколко сме пристрастени към телефоните си, е важно да си изясним какво е пристрастеността. По дефиниция това е физическа или умствена зависимост от дадена субстанция, комбинирана с невъзможност за спиране на приемането ѝ, без това да причини негативно влияние. В този смисъл е трудно да говорим за пристрастеност към смартфон, тъй като той очевидно не е субстанция. За сметка на това можем да говорим за ефекта, който използването на смартфона има върху тялото ни, и той е тясно свързан с еволюцията ни.

Употребата на смартфони влияе директно на две ключови системи в мозъка ни, които са свързани с търсенето и удоволствието. Първата е базирана на допамин, хормона, който е критичен за мотивацията и мисленето ни, тъй като предизвиква поведение на търсене и желание. Мозъкът ни търси допамин като еволюционен двигател за задоволяване на базови нужди като тези за храна и секс, но също и абстракции като познание например. Това е ключово за оцеляването ни, но също толкова важна е и друга система - опиоидната система за удовлетворение и удоволствие. Докато първата ни кара да се активизираме и да търсим усилено, втората ни кара да “ударим спирачки” и да се насладим на удовлетворението.

Уловката е, че допаминовата система работи повече от опиоидната. Това означава, че на биохимично ниво хората сме еволюирали така, че много повече да търсим, отколкото да се отдаваме на удоволствието от намереното. От еволюционна гледна точка това е напълно логично - шансовете за успешно оцеляване и репродукция са по-високи, докато активно търсим, отколкото ако тънем в пасивно удовлетворение.

В контекста на смартфоните това означава, че в повечето време ние сме в търсене на удовлетворение, по възможност най-бързо. Затова и не просто се чувстваме добре, когато научим нещо ново, някой ни отговори, хареса статус или споделим снимка, но и търсим още и още от това удоволствие. Така влизаме в един омагьосан допаминов кръг, в който търсим, получаваме награда за търсенето, което ни кара да търсим още, и с времето излизането от този кръг става все по-трудно.

По-интересното е, че според проучване на учени от Департамента по психология на Университета в Мичиган мозъкът ни има повече активност, докато очаква награда, отколкото когато я получава, а също така и допаминовата система няма насита. Това означава, че можем да продължаваме да търсим, дори когато вече сме намерили желаните резултати, очаквайки нещо повече. Това обяснява ситуациите, в които сме намерили снимката, която търсим, но продължаваме да ровим телефона си безцелно. Нещо, което се е случвало на всеки.

Последната капка в допаминовата система е непредвидимостта, която стимулира мозъка ни още повече. Това означава, че когато очакваме нещо - имейл, туит, харесване на статуса ни, съобщение, - но не знаем кога точно ще се случи, което е най-честият случай, допаминовата ни система работи с пълна сила.

Но най-интересното е, че повечето неща, които знаем за допаминовата и опиоидната система, са базирани на проучвания, изследващи зависимостта към наркотици. Тук обаче става дума за поведенческа зависимост, подобно на зависимостта към хазарт, храна, секс, порнография, спортуване и т.н. При тези зависимости допаминовата и опиоидната система се активизират при конкретно поведение, което с времето се превръща в компулсивно.

С оглед на този коктейл от хормони става ясно, че езикът, който използваме за отношенията си със смартфоните, всъщност е напълно коректен. До голяма степен можем да разгледаме любимите си джаджи като наркотика на новото време, към който можем да развием пристрастеност и зависимост, с която е трудно да се справим, дори когато вреди на живота и щастието ни. Много по-смущаващото е, че за разлика от класическите наркотици смартфоните всъщност са мощен инструмент, който носи на първо място много полза в живота ни именно заради неограничената свързаност и достъп до информация. Това прави отношенията със смартфона ни изключително сложни, но въпросът е колко точно.

Сложните отношения със смартфоните ни

Най-голямото предизвикателство около смартфоните ни е тяхната притегателна сила, която понякога е прекалено голяма. На повечето хора им се е случвало да усещат неустоимо желание да отговорят на телефона си дори когато това означава да игнорират околните. Често телефоните прекъсват разговорите ни, работата ни и дори съня ни, а когато не са около нас, се чувстваме некомфортно. Ако тези усещания ви звучат познато, то не сте сами, а ако пък не се припознавате - честито, вие сте от малкото необременени.

Замислете се обаче много внимателно. Изключително лесно е да оправдаем компулсивното ползване на смартфоните си. Та това са машинките, които ни свързват със семейството ни, с приятелите, с колегите. От тях научаваме какво се случва по света, но и в квартала ни, те са постоянната възможност да потърсим подкрепа или да споделим чувствата и емоциите си. Смартфоните са удобен и лесен инструмент, с който можем да свършим ужасно много работа или пък да се забавляваме или образоваме. Всъщност смартфоните са превзели толкова много функции в живота ни, че е напълно естествено да им обръщаме толкова много внимание.

Затова и големият въпрос е къде свършва полезното използване и започва проблемното вглъбяване в тази технология. Сред опитите за установяване на тази граница е въпросникът на Каглар Йълдъръм от Нюйоркския университет в Осуего, който включва 20 твърдения, на които давате оценка от 1 (напълно несъгласен) до 7 (напълно съгласен). Сред тях са “изчерпването на батерията на смартфона ми би ме изплашило", "ако смартфонът ми не е с мен, бих чувствал притеснение, защото постоянната връзка със семейството и приятелите ми ще бъде прекъсната" и "бих се чувствал некомфортно без постоянен достъп до информация през смартфона си". След като отговорите на всички въпроси, получавате оценка, с която да определите степента на номофобия - страх от липса на мобилен телефон (No Mobile Phone Phobia). Тя може да варира от лека до крайна, когато дори идеята, че може да останете без смартфон, докарва силно чувство на тревожност.

66% от анкетираните във Великобритания имат някаква форма на номофобия.

Анкета на SecurEnvoy от 2012 показва, че 66% от анкетираните във Великобритания имат някаква форма на номофобия, което е ръст спрямо 53%, отчетени още през 2008 г. По-интересното е, че 41% от запитаните твърдят, че имат два смартфона, за да не останат без връзка. Това обаче е само едно от многото малки и по-големи проучвания, които търсят връзка между различни състояния като депресия, безсъние и тревожност и използването на смартфони. През годините са изследвани влиянията на различни социални мрежи, както и на смартфона върху мозъка, концентрацията и продуктивността на хората. В едно от тях се стига до извода, че дори самото присъствие на смартфон в помещението намалява продуктивността и действа разсейващо.

Нещо повече, все повече изследвания доказват, че телефоните влияят директно на мозъка ни. В “Под повърхността” Николас Кар изследва подробно влиянието на четенето от екрани, както и фрагментираната природа на интернет, която директно променя структурата на мозъка ни. Едно от последните изследвания по темата идва от изследователи от Корейския университет в Сеул, които откриват, че мозъците на пристрастените към смартфон тийнейджъри имат по-високи нива на невротрансмитер в мозъчната кора, който води до влошаване на вниманието и самоконтрола.

Общото между повечето от тези проучвания е, че са прекалено малки или с неясно качество на събраните данни, което е причина все още по темата да се говори предпазливо. Все пак най-важен остава аргументът, че с промяната на света е нормално да се променят и хората. Ако досега високата концентрация беше ключово качество, то за справянето с новия свят може и да не е нужна, така че всъщност тези резултати да показват еволюция, а не проблем. Това обаче е тема, която тепърва ще бъде мащабно и задълбочено изследвана от невролози, психолози и технологични експерти в следващите десетилетия.

Бъди тук

За съжаление рационалното разглеждане на несигурни данни рядко успокоява емоционалните реакции към очевидните драстични промени, които се случват със света ни. Затова и повечето големи компании на планетата говорят по темата и предприемат мерки, с които да образоват и помогнат на потребителите на смартфони. С локален привкус са инициативите на Huawei, които в края на 2016 г. за първи път у нас подеха инициатива, свързана с отношенията ни със смартфоните, и продължават усилията си в тази посока и през тази година.

Проучване на Huawei показва до каква степен хората са привързани към смартфоните си.

Кампанията #BePresent имаше няколко елемента, като се проведе около коледните празници през 2016 г. Тогава Huawei призова потребителите си да оставят телефоните настрана и да направят специалния момент на коледните празници възможен. В интервю за hicomm.bg тогавашният маркетинг мениджър на Huawei за България и Македония Кристина Щерева коментира, че с кампанията “засягаме един много сериозен социален проблем – липсата на комуникация между хората, пропускането на важни и специални моменти в ежедневието ни в резултат на силната ни пристрастеност към мобилните устройства”.

Друг елемент от кампанията беше видео във Facebook, където всеки можеше да коментира, а Huawei дари по 1 лв. на коментар. В края на кампанията партньорите на Huawei от сдружение Holiday Heroes получиха 20 хил. лв., с които да подпомогнат затруднени семейства с деца между 4 и 15 години. По-важното обаче е, че отзвукът от тази кампания беше много позитивен и очевидно не повлия негативно на продажбите на Huawei. Нещо повече, #BePresent беше отличена от Европейската асоциация на комуникационните агенции с наградата Euro Effie.

Българите и смартфоните ни

В нещо като продължение на #BePresent, тази година Huawei се върна на темата с кампанията си #AddictedToYou, чиято цел беше да “насочи вниманието ни към изграждането на здрави и позитивни връзки с важните за нас хора и към ролята на смартфона в сложния свят на днешните комуникации”. За целта Huawei направи проучване в 12 страни от Централна и Източна Европа и Скандинавието, сред които и България. Неговата цел е да намери каква е ролята на смартфоните в живота ни, но и в това, как изразяваме чувствата си.

79% от българите държат телефоните до себе си в спалнята, а 7% дори заспиват с тях в леглото.

Наречено Smart(phone) Relationships (Разумни взаимоотношения), проучването, проведено от IPSOS, задава един фундаментален въпрос - за какво ползваме смартфоните си и доколко те влияят на ежедневието ни, но най-вече на отношенията ни един с друг. Резултатите, които компанията предостави на HiComm, се оказаха много интересни и успяват да разкрият до каква степен сме превърнали смартфоните в съществена част от живота си.

Подобно на глобалните тенденции, и у нас привързаността към телефона е голяма. Толкова голяма, че 45% от сънародниците ни държат телефона си наблизо по над 20 часа дневно. По този показател превъзхождаме всички 12 страни, участвали в това изследване. На върха сме и по използването на телефоните ни, което е средно по 4,.2 часа дневно, като 44% от анкетираните отчитат по над 5 часа на ден. Това обаче е само увертюрата към мащабите на тази привързаност.

Четирима от всеки петима българи държат телефоните до себе си в спалнята, като други 7% дори заспиват с тях в леглото си. Вероятно това е част от причините 55% от хората да използват телефона си веднага след като се събудят, а 51% проверяват имейла си или социалните мрежи преди заспиване, докато са в леглото. Продължаваме с това, че една трета от хората взимат телефона си в банята, а половината - в тоалетната. Половината от хората с деца до 12 години обикновено носят телефона си в детската стая. Около половината от заетите хора у нас, независимо дали работещи или студенти, ще се върнат за забравения си телефон, дори това да означава, че ще закъснеят за работа или лекции.

Телефон vs хора

Независимо къде сме, българите обикновено държим телефона си наблизо, като това се отнася и за ситуациите, в които се очаква да общуваме с други хора лице в лице. При срещи с близки или приятели, независимо дали е у дома или навън, около четири от пет души ще държат телефона си на масата или в джоба си. Подобни са цифрите и когато става дума за служебни срещи или учебни занятия. По-интересното е, че когато става дума за романтична среща, отговорите са доста различни. Около една четвърт от българите държат телефона си на масата, независимо дали срещата е в дома им или навън, но пък повече от две трети от хората го оставят някъде другаде - в джоба или чантата си.

Това ясно демонстрира, че връзката със смартфона ни е ужасно важна, но не е по-важна от тази с други хора. Което обаче не пречи да намираме смартфоните си за важни в комуникацията ни. За 82% от българите смартфонът е важен за поддържане на приятелства, а пък 41% го намират за важен инструмент за изграждането на връзка с партньора им. Така при среща с нови хора 72% от българите дават телефонния си номер, а 54% си разменят покани в социалните мрежи. За контекст - 2% си разменят пощенския адрес, а по 14% споделят имейла си или си уреждат втора среща на момента.

В отношенията с партньорите ни нещата наистина са объркани. Половината българи са се карали заради много използване на телефоните си, но също така 52% казват, че са се карали заради липсата на обратно позвъняване или отговор на съобщенията. Хубавото е, че 39% от хората си казват, че се обичат през телефоните си. В другия спектър е това, че 22% от българите биха предпочели да изкарат 6 месеца без секс, отколкото без телефон.

92% от българите обичат телефона си, а трима от четирима - че им дава свобода.

Може би най-важното е, че 92% от българите обичат телефона си, а трима от четирима смятат, че им дава свобода. По отношение на страстта 39% се признават за пристрастени, докато 60% смятат, че прекарват много време със смартфона си.

Изваждането на някакъв извод за отношенията, които българите поддържаме с любимите си джаджи, е точно толкова сложно, колкото и генерализацията за телефоните като цяло въпреки данните от изследването на Huawei. От една страна, изглежда, че животът ни е окупиран от екраните, с които буквално заспиваме и се будим. От друга страна, именно тези устройства са прозорец не само към света на забавлението и информацията, но и към света на любимите ни хора. Може би най-позитивното в това изследване е, че все повече хора у нас проявяват самосъзнание в отношенията с телефона си и търсят начини да ги ограничат до мащаби, които да са полезни.

Контролът е в ръцете ни

Колкото и да анализираме, обсъждаме и обмисляме промените в отношенията между технологиите и хората, има някои базови неща, които остават непроменени. На първо място е фактът, че бъдещето на света със сигурност принадлежи на хората, които прегръщат новите технологии. Със сигурност лидерите на бъдещето не са откъснати от интернет и модерните начини на комуникация, а даже напротив.

Това обаче не означава, че трябва да оставяме технологиите да диктуват правилата. Така както можем да се излежаваме безсмислено или да спортуваме, можем да скролваме през социалните мрежи или да използваме приложение, с което да научим нов език или да започнем кариерата си на писатели или влогъри. Едното е забавно и ни носи моментален биохимичен коктейл за краткосрочно удовлетворение, докато другото е невероятен шанс, за който предците ни дори не са мечтали.

Затова и уловката около пристрастеността към смартфона е колкото нова, толкова и стара. Най-важен остава балансът между полезното и безсмисленото. Подобно на храненето, движението и дори отношенията с любимите ни хора, ключът към щастието и позитивните резултати е да правим осъзнати и обмислени ходове и да сме наясно дали действията ни в конкретния момент, но и по принцип са ползотворни или не. Това е най-прекият път, по който можем да извлечем всички позитиви от технологичната и комуникационна революция.