През август Rainbow Six отпразнува своя 20-годишен юбилей. В същото време изглежда, че последното заглавие от поредицата има шанса да се превърне в един рядко срещан феномен в гейм индустрията. Малко са игрите, които привличат масов интерес години след първоначалното им издаване. Когато това се постигне, почти задължително те се записват със златни букви в историята на гейминга. Най-ярките примери за такива заглавия са StarCraft, Counter-Strike, Quake, World of Warcraft и DOTA 2.

Сега Ubisoft си поставя за цел да допълни този списък с Rainbow Six: Siege и е на път да го направи. Играта вече навлиза в своята трета година след издаването си, но това не ѝ пречи да продължи да увеличава своята фенска база. По данни на Ubisoft вече 27 млн. души притежават популярния тактически шутър, а в Steam достига пик от 176 хиляди играчи едновременно влезли в играта и заема четвърто място в платформата на Valve по този параграф. Последните статистики не трябва да се взимат като най-точни, защото повечето геймъри предпочитат да играят Rainbow Six през собствената платформа на Ubisoft – Uplay. В нея те разполагат с различни бонуси и това прави напредъка в играта по-бърз. Като цяло ръстът е феноменален и рядко срещан особено през последната година, защото именно през нея Rainbow Six: Siege се превърна в истинско масово заглавие, като роля за това изиграха и професионалните турнири. Повечето масови гейм хитове остават на върха максимум година след излизането им на пазара. Което прави историята на Rainbow Six: Siege още по-интригуваща.

Дългосрочна визия

Ситуацията далеч не изглеждаше така през декември 2015 г., когато играта официално излезе на пазара. Тя получи добри оценки от експертите, но и много критика заради малкото количество съдържание, множеството технически проблеми и нетрадиционния формат за франчайза. Затова през първите месеци от съществуването си заглавието тръгна доста неубедително. Подобен обрат, който да се наблюдава едва две години след излизането на игра, е наистина рядко срещан в индустрията.

На какво се дължи той? На дългосрочната стратегия на Ubisoft, които постепенно и методично подобряваха Rainbow Six: Siege, развиваха я и най-важното – започнаха да изграждат фенска общност покрай професионалните турнири.

Така може с две думи да се обобщи успехът на Rainbow Six: Siege. Ако тръгнем да анализираме в детайли, тогава ще опрем до няколко основни фактори, които водят до настоящия бум, който играта постигна.

Смяна на формата и фокус към професионалната сцена

Първите два фактора са прекалено взаимосвързани и затова ще ги разглеждам заедно. Ubisoft напълно променя концепцията на играта спрямо всичко, което сме виждали до момента в този франчайз. Rainbow Six: Siege взима успешната формула на Counter-Strike и я вдига на съвсем ново ниво.

Играчите са разпределени по познатата схема: отбори от по петима души, разделени съответно на атакуващи и отбраняващи се. Първите трябва да постигнат определена цел за дадено време, а вторите - да им попречат. Новите елементи са няколко. Двата отбора имат достъп до уникални оператори, всеки от тях със специфични умения. Това не е изкопирано от Overwatch, защото оригиналният Rainbow Six също разчита на подобна система, макар и разликите между отделните персонажи да не беше толкова ясно изразена, както е в заглавието в момента след три години на развитие. 

Отбраняващите се имат време да подготвят картата и да заемат позициите, които смятат за адекватни. В същото време атакуващите могат да ги следят чрез специални малки дронове, да видят какво правят те и да планират как да действат. Черешката на тортата е частичната разрушаваща се среда. Тя може да се използва от двете страни, за да наклонят везните в своя полза. Комбинацията от всички тези фактори засилва тактическия елемент и прави всеки рунд уникален. Нещо, което е трудно постижимо в CS.

Този формат не е избран случайно. Целта му е да създаде професионална E-Sports сцена около Rainbow Six: Siege. Ubisoft полагат много усилия и ако през първата година турнирите по това заглавие бяха буквално бутикови, то последните издания привличат все по-голям интерес. Всичко това спомогна за създаването на здрава фенска маса, която все повече се увеличава.  

На час по лъжичка

Следващият момент е фактът, че Ubisoft имаха ясна представа как да развият във времето последното заглавие от франчайза. Първоначално обявената пътна карта сочеше за 8 нови оператора и четири нови карти. Първите могат да се отключат безплатно чрез игра или да се плати годишен абонамент, с който геймърите ги получават незабавно. Новите карти пък са напълно безплатни за всички. С този модел Ubisoft не раздели феновете в зависимост от съдържанието. Включените в пълната игра оператори са напълно достатъчни за пълноценно изживяване и не водят до ситуация, в която платилите за тях да имат нечестно предимство. За да се получи последното, Ubisoft полага непрекъснати усилия за балансирането на отделните персонажи.

В голяма степен някои от операторите са променени до неузнаваемост като възможности спрямо варианта им при дебюта на играта. Плановете на Ubisoft са амбициозни - целта им е играта да достигне пускането на общо 100 оператора. Като вземем предвид 20-те оригинални от дебюта ѝ на пазара и добавим още 80, общо разработчикът планира дълголетието му да достигне внушителните за индустрията 10 години.

Споменатата актуалност не е постигана от много заглавия. Ако през първата година това изказване беше или пропускано, или подминавано с усмивка от анализаторите, то сегашният интерес към Rainbow Six: Siege определено показва, че е напълно постижима цел.

При последната нова порция от оператори беше добавен и специален режим на кооперативна игра, който включва зомбита или вид космическа зараза под името операция "Химера". При него геймърите са в отбор по трима и трябва да се справят с орди от заразени хора, които се опитват да ги елиминират. Мисиите са няколко и достатъчно интересни, за да се прикове вниманието на играчите. Което прибавя, макар само за месец, нов елемент към иначе ориентираната към изцяло мултиплеър изживяване игра. 

Бащата на тактическите шутъри

Първият Rainbow Six излиза през август 1998 г. и предизвиква малък фурор сред геймърите. По това време повечето шутъри от първо лице (First Person Shooters – FPS) разчитат на нереалистични оръжия, физика и правила. Христоматийни примери са Quake, Duke Nukem, Shadow Warrior и Sin. Понятия като откат на оръжията, всяко попадение може да е смъртоносно, шокови и заслепяващи гранати, тактическо придвижване и надникване зад всеки ъгъл – всичко това беше ново за гейминг индустрията.

Затова не е изненада, че Rainbow Six се смята за своеобразен баща на тактическите шутъри, като донякъде споделя тази титла с първия Delta Force. Играта вдъхновява редица подобни заглавия – SWAT 3, модовете за Half-Life и Unreal Tournament като Counter Strike, Frontline Force и Strike Force и редица други. За съжаление на разработчиците Rainbow Six остава в сърцата най-вече на заклетите фенове на реализма и така и не успява да плени сърцата на масовите геймъри.

След общо три РС заглавия и цяла плеяда от експанжъни Ubisoft решават да променят линията на играта. Така се появяват двете заглавия от поредицата Rainbow Six: Vegas. Тактическият елемент е намален значително, реализмът също попада в жертва на промените. Играта хваща окото на малко по-масови геймъри, но отблъсква хардкор феновете. Въпреки частичния успех единственото, което я отличава от останалите тактически шутъри, са няколко хитри идеи, като например репелването (спускане и качване с въже) и тактическото разбиване на врати с експлозиви.

Фактът, че Ubisoft се ориентират към формулата на CS за развитието си по Rainbow Six, е ироничен. Защото хитът на Valve е дълбоко вдъхновен от тактическия шутър. Новото заглавие от популярния франчайз жертва от реализма, но успява да напипа правилния баланс, който постигна преди доста години CS. Но не просто копира формулата, а я надгради по начин, който да придаде по-голяма дълбочина и да запази духа на оригиналния Rainbow Six. Ситуация, в която доста от феновете на франчайза могат да си затворят очите.

Rainbow Six: Siege си има и своите недостатъци – объркващата система за монетизация на козметичните виртуални предмети, проблемите при старта с неоптимизиран мрежови код и сървъри, както и ограниченото съдържание. Рядко подобно дългогодишно упорство би дало такъв резултат, но в случая Ubisoft определено е на прав път със своя нов хит. Растящата фенска база, увеличаващата се професионална сцена и правилната дългосрочна стратегия може да доведат до заветните 100 оператора.