Всичко започна с един общ чат в Skype и едно предизвикателство - да пътуваме без багаж. Образно казано, разбира се, но идеята беше да организираме интересно пътуване, разчитайки колкото може повече на технологията и верния смартфон, отколкото на пълните куфари, картите и пътеводителите. В крайна сметка нали непрекъснато ни казват, че светът около нас става все по-умен. Защо тогава да не проверим дали това важи и за възможностите, които имаме на разположение в скромната ни родина.

Дестинацията – смарагдова Ирландия - бе избрана с консенус, а не с хвърляне на стрелички по географската карта. За скромната сума от 40 евро в двете посоки (повече за чудото, наречено нискотарифни полети, може да научите тук) Ryan Air щеше да ни позволи едноседмична екскурзия из тучните ливади на Смарагдовия остров. Предвид ограниченията на нискотарифните авиолинии багажът ми бе сведен до една раница с размери 55х40х20 см. В нея компания си правят най-необходимите вещи за оцеляване и поддържане на представителен вид, както и две външни батерии (да не забравяме, че елeктрическите контакти на Острова са различни). Първите емоции започнаха преди заминаването покрай драмата с отменените полети и чак когато електронното чекиране премина успешно, успях да отдъхна. Разбира се, имаше възможност полетът на връщане да бъде отменен, но да си призная, това нямаше да бъде голяма трагедия.

Home away from home

Следващата стъпка бе да запазим къща през AirBnB. Задачата се оказа нелесна, защото групата се състоеше от 14 души, а повечето потребители предлагат места за 1 - 2 човека. За наше щастие попаднахме на луксозна средновековна къща в дълбоката ирландска провинция. През деня изглеждаше като романтично селско имение, изскочило от роман на П. Г. Уудхаус, но на лунна светлина съвсем спокойно би могла да бъде сцена на някое зловещо убийство по Агата Кристи. Най-близките съседи ни бяха стадо крави, а в радиус от 10 км не се виждаше жива душа.

Разбира се, трябваше да подсигурим и транспорта. Идеята ни беше да използваме селцето, в което отсядаме, като отправна точка за еднодневни пътувания до по-големите градове като Лимерик и Голуей. Отново онлайн запазихме три коли чрез Sixt и те послушно ни чакаха малко след като кацнахме на летището. Първоначалната несигурност дали ще можем да оцелеем по пътищата предвид спецификите на движението в Ирландия, беше превъзмогната с помощта на навигационната система GPS от верния телефон. Пак той беше източникът на забавленията - благодарение на безжична връзка за онлайн стриймване из колите се разнесоха веселите звуци на банджо и флейта от тематичната плейлиста с ирландска традиционна музика, която бяхме подготвили. Телефон със Spotify аканут замества напълно любимия ми mp3 плейър и ми спестява трудния избор коя музика да кача на малката му флаш памет.

Програмата бе замислена така, че да има за всекиго по нещо. С Google Trips набелязахме предварително няколко маршрута – Фестивала на стридата в Голуей, величествените скали на Мохер, литературен pub crawl в Дъблин.

Овце, бири и арфи

Първата спирка по пътя към имението бе Лимерик. Разходка по поречието на река Шанън ни отведе до St. Mary Church с нейната готическа архитектура и разкошно подредено гробище. След това посетихме King John’s Castle - един от най-добре запазените нормандски замъци, където по време на разкопки през 90-те са открити останки от викингско селище. Стръмни извити стълби ви отвеждат до двете кули, от които се разкрива прекрасна панорамна гледка на окъпания в лъчите на следобедното слънце град.

Вторият ден бе посветен на обиколка по западното крайбрежие или т.нар. Wild Atlantic Way. Пътят е обсипан с като извадени от калъп бели спретнати къщурки, пръснати тук-таме из зелените поля. Спряхме на Lahinch Beach, чийто пясък спокойно може да бъде събран в една кофа, отстъпващ място на камъни, шлифовани от монотонно разбиващите се в тях пенливи вълни. След това се насочихме към най-голямата природна забележителност на Ирландия – величествените скали на Мохер. Пътеката по тях е разделена на две части - "официална" и такава за авантюристи с предупредителни табелки за падащи скали (и хора). Ние, водени от убеждението, че заради такава гледка си заслужва да умреш, с часове се разхождахме по необезопасените участъци от калната пътечка без капка предпазливост.

На следващия ден се отправихме към Голуей и прословутия Фестивал на стридата, който годишно събира почитатели на морската кухня от всички краища на страната (може да прочетете за него на официалния сайт). Тълпата туристи, пъплещи като цветна гъсеница, изпълваше тесните уличики, а красивите фасади на кръчмите примамливо ни подканваха да намерим пристан от студения дъжд с порция fish'n'chips и сгряващо душата пиво.

Запазихме посещението на столицата Дъблин за накрая.

Решихме да се възползваме от услугите на така популярните Free Tour и не останахме разочаровани. За два часа нашият гид ни разходи из историята на страната и напълни главите ни с любопитни истории за това, що е ирландски дух. Част от тура бяха Trinity College (където са учили най-брилянтните за времето си умове), Dublin Castle (където се провежда церемонията по встъпването в длъжност на президента) и катедралата Christ Church (една от двете средновековни катедрали в Дъблин, наред със St. Patrick's). Пулсът на нощен Дъблин тупти в Temple Bar. Традиционни кръчми, гурме ресторанти и кокетни магазинчета за ръчно изработени сувенири се простират докъдето погледът ви стига.

Задължителна спирка за всеки ценител на добрата бира е фабриката на Guinness. Седеметажната сграда ревниво пази тайната на тъмното пиво, а панорамната гледка, която се разкрива от Gravity bar на последния етаж, е буквално и преносно опияняваща. Както се казва, Slainte! (произнася се като “слонче” :) и означава "Наздраве!". Предприемчиви хора с вкус дори са създали мобилно приложение на име BeoirFinder, което на геолокационен принцип намира пъбове, ресторанти, капанчета и всякакви заведения в Ирландия, които сервират любимата пенлива течност. Както се досещате, Beoir е ирландската дума за "бира".

Говорейки за езика, за мен е голямо разочарование, че макар и официален, ирландският език днес е малцинствен. Във всекидневието се използва най-вече от населението в крайните западни части на Ирландия, но английският го измества категорично. Все пак навсякъде ще видите надписи и указания на двата езика, така че ползването на приложение като iTranslate е задължително, ако искате да уловите местния дух. Това е безплатно приложение с над 90 езика. Можете да го използвате като джобен речник или да изговорите фраза на родния си език, която да бъде преведена на желания от вас език. Новият офлайн режим ви позволява да използвате iTranslate в чужбина, без да плащате скъпи такси за роуминг.

Най-сетне у дома

The way back home is always long пееше Шакира в страхотната песен The One, но истината е, че обратният път минава доста бързо, когато летиш на изпарения от ирландското кафе с уиски в последната утрин на красивия остров. Смарагдените брегове на Ирландия бързо остават далеч назад, но пък ние сме пълни с впечатления, които ще ни вълнуват дълго след като родният Терминал 2 ни е приютил.

Каква е равносметката след седмица "умно" пътуване? Въпреки че все още не може да замени топлите дрехи или лекарството, когато ви потрябват истински, смартфонът отваря много възможности, когато става въпрос за пътуване. С негова помощ, а и на технологиите изобщо организацията е по-бърза, пътуването е по-удобно и той успешно заема мястото на други джаджи като фотоапарат, музикален плейър и карта. Лично за мен бе приятнa изненада лекотата, с която може да закупите самолетен билет, да наемете къща и коли, без да имате какъвто и да било предишен опит с този нов тип услуги. Честно казано, нямам търпение да планираме следващото пътуване и да видим колко далеч можем още да стигнем, осланяйки се преди всичко на технологиите. И не забравяйте, че най-сигурното място за складиране на спомените си остават чекмеджетата на нашата памет, чийто капацитет за съхранение не е ограничен от SD карти и мегабайти мобилен интернет.