DSLR или безогледален фотоапарат?

Макар все още да не личи много по времето навън, ваканционният сезон наближава със страшна сила, а с него и куп приятни неща като ваканции, екскурзии, почивки. Всички те, разбира се, са свързани с много и приятни спомени, които повечето от нас биха искали да запечатат по някакъв начин – естествено дигитално.
И точно тук възниква въпросът как, или по-скоро с какво. Допреди няколко години отговорът се свеждаше в общи линии до два типа фототехника – респектиращите големи и черни цифрово-огледални камери (които много потребите и до днес наричат „професионални”) и компактните, леки point and shoot модели от по-нисък клас.
Днес обаче вторите са застрашен от изчезване технологичен вид, изместени почти напълно от мобилните устройства (смартфони и таблети) от най-ново поколение. На тяхно място обаче се появи нов претендент в сегмента – така наречените безогледални системи, на които много хора възлагат сериозни надежди, що се отнася до бъдещето на дигиталната фотография.

Лично нашето мнение е, че този вид камери едва ли скоро ще изместят добрите стари DSLR системи, но факт е, че от гледна точка на този момент, ако желаете високо качество и солидни креативни възможности, т.е. гледате сериозно на фотографията, изборът ви като потребител се свежда именно до тези две опции: DSLR или безогледален модел. С този кратък текст ще се опитаме да ви помогнем да го направите по-лесно.

Няколко думи за технологията

При все че присъстват на пазара вече от доста време (една от първите подобни системи беше анонсирана от Olympus и Panasonic още през 2008 година), компактните камери със сменяем обектив все още крият някои „мистерии” за обикновения потребител. За повечето хора например различията между тях и класическите цифрово-огледални камери не са толкова очевидни, затова нека ги обобщим накратко.

Разбира се, името на двата класа фотоапарати достатъчно ясно подсказва ключовия елемент, който присъства в единия и липсва при другия – огледалото. Неговата роля е свързана с използваната система за автоматично фокусиране и в това отношение безогледалните камери драстично се различават от DSLR моделите. Това, разбира се, си има някои несъмнени предимства, заключаващи се най-вече в по-скромните им габарити, но и някои недостатъци, като например по-неудобни опции за кадриране и по-бавен автофокус.

Изпадането в излишни технически подробности е безпредметно в случая – важното е да сте наясно с факта, че безогледалните системи не са точно „DSLR подобрена версия” – просто става дума за различна технология със свой собствен набор от плюсове и минуси.

Точно затова изборът между двете системи не се свежда до това, коя е по-добра. Далеч по-правилният въпрос е коя е по-подходяща за вас и вашите специфични нужди.
Именно от тази гледна точка ще разгледаме въпросните две алтернативи. Ще се опитаме да направим пряко сравнение между тях по няколко ключови характеристики с надеждата, че изводите ще говорят достатъчно ясно и високо дори на хората, които не са чак толкова „навътре в нещата”, що се отнася до съвременната фотографска технология.

Размери и тегло

Един показател, по който безогледалните модели убедително водят пред DSLR камерите. Премахването на огледалото води до драстично намаляване обема и теглото не само на фотоапарата, но и на обективите, предназначени за него. Да вземем за пример една базова система: твърд портретен обектив, универсален зум, телеобектив и тяло. Разликата в теглото в зависимост от това, дали говорим за DSLR-базиран или безогледален модел, може да достигне килограм и повече в полза на компактната система. Същото важи (макар и в по-малка степен) за размерите. Креативните възможности, които ще ви предоставят и двете алтернативи, обаче са почти еднакви, т.е. ще имате почти същите възможности да заснемете обектите, които желаете, по начина, по който желаете.

С други думи – ако размерите и теглото са от критично значение за вас, изборът е повече от ясен: безогледална система.

Автофокус

В това отношение липсата или наличието на огледало се оказва ключов параметър. Неслучайно дори преходът от целулоидна лента към дигитален сензор при DSLR камерите не е променил драматично характера на механизма, използван от тях за фокусиране. Отново смятаме, че изпадането в прекалено много технически подробности е излишно: достатъчно е да знаете, че огледалните камери разчитат на метод за автоматично фокусиране, известен като „фазова детекция”. При него специален сензор в апарата следи за конвергентността (съвпадението) на правите линии в кадър.

Безогледалните системи използват различен метод, наречен „контрастна детекция”. Той обаче е по-бавен и несъвършен – особено когато камерата се окаже в условия, където липсва достатъчно светлина: затворени помещения, привечер или нощем.

От тази гледна точка спокойно може да приемете, че DSLR моделите (дори тези от най-нисък клас) ще ви осигурят значително по-бърз и точен автофокус при практически всякакви условия. При безогледалните апарати нещата са малко по-относителни. Най-скъпите камери от последно поколение разполагат с алтернативни „хибридни” системи за автоматично фокусиране и супербързи процесори, които до голяма степен изравняват разликата, но... срещу определена (по-висока) цена.

Въпреки това, ако смятате често да снимате бързо движещи се обекти (диви животни и птици, спорт) или да използвате фотоапарата си на закрито или при слаба светлина, по-добре заложете на DSLR.

Визьор

Тази характеристика може да ви се стори не особено съществена, но колкото повече и по-често използвате фотоапарата си, толкова повече ще ви дразнят някои несъмнени минуси на безогледалната технология. Първият от тях е липсата на истински, оптичен визьор – той отпада по силата на обстоятелството, че този клас камери не разполагат с огледало. Точно затова предварителният изглед, на който ще трябва да разчитате, за да кадрирате, ще е ограничен или до LCD дисплея на гърба на апарата, или в най-добрия случай на електронен визьор. С други думи, вместо да виждате буквално това, което камерата „вижда” през обектива си, с безогледалната система получавате електронно изображение от миниатюрен дисплей, разположен там, където се намира оптичният визьор на DSLR камерите.

Сами се досещате, че крайното качество на изображението в този случай зависи от качеството на използваната мини електронна матрица и нейната резолюция. По-скъпите безогледални модели от най-нова генерация разполагат с електронни визьори, екипирани с OLED матрици с много висока разделителна способност, но по-старите и по-евтини представители на този клас системи не предлагат подобен лукс. Алтернативите, които са лишени дори и от тази опция, пък разчитат на LCD дисплея на гърба на камерата – повярвайте ни кадрирането с негова помощ особено под ярка слънчева светлина, навън на открито е доста „забавно” упражнение.

Комфортът и композиционната точност, която предлагат DSLR системите, в това отношение са значително по-високи – особено що се отнася до камерите от среден и висок клас, екипирани с оптични визьори, покриващи 100 процента от кадъра.

Качество на изображенията

Изключително широко и ожесточено дискутирана тема още от зората на цифровата фотография. При това без еднозначен отговор – може би защото „качеството” на една снимка не опира толкова до броя пиксели и цветовия баланс, а до други, далеч по-субективни аргументи.

Все пак нека да се ограничим до фактите от суровата действителност. Безспорен факт например е, че днес повечето безогледални системи разчитат на по-скромни по размер дигитални сензори отколкото DSLR камерите. В резултат те (на теория) създават изображения с по-нисък динамичен диапазон, повече цифров шум и по-лошо цветопредаване.

Практиката обаче сочи, че това невинаги е така и принципът тук е „получавате това, за което плащате”. На пазара днес например ще намерите безогледални модели, екипирани с пълноформатни (full frame) сензори, които засенчват 2/3 от масовите DSLR камери, но цената им съответно е адекватна на високото качество на изображенията, което те предлагат.

Така че по този параграф едноличен победител е невъзможно да бъде излъчен. Нека просто кажем, че качеството на снимките зависи повече от фотографа и неговите умения, отколкото от конкретната камера, и да спрем дотам.

Креативни възможности

Що се отнася до реализирането на конкретни творчески задачи, от гледна точка на базови опции – изцяло ръчен контрол на експозицията, автоматично мерене на светлината и фокуса, допълнителни функции, и двата класа системи предлагат повече от необходимото. Дори безогледалните камери като представители на по-нов клас технология разполагат с някои дребни предимства като например електронна асистенция на фокуса.

Що се отнася до друг ключов елемент обаче – вида и характеристиките на сменяемите обективи за всяка от двете системи, DSLR камерите все още убедително водят. Просто този клас апарати присъстват от значително по-дълго време на пазара и през годините водещите производители в бранша са се постарали да наситят максимално гъсто пазара с различни модели.

Безогледалните системи от своя страна се предлагат масово едва от 4 - 5 години и логично разнообразието от обективи и допълнителни аксесоари, предназначени за тях, е все още ограничено – поне на фона на огромния избор, предлаган от DSLR системите.

Все пак, ако не сте част от сравнително скромния кръг фотографи със специфични творчески изисквания към конкретен клас обективи, всички съвременни безогледални системи предлагат повече от достатъчно опции, способни да покрият широк спектър от различни креативни задачи: от ултра широкоъгълни до супер телефото модели.