Прекосете Мохаве при температури над 37 °C или лагерувайте в Антарктика в разгара на зимата и ще разберете, че Земята може да бъде доста негостоприемно място. Но дори и тези ситуации не се доближават до най-тежките условия за живот на Земята – тези, които невероятните организми, известни като екстремофили, наричат свой дом.

Например, бактериите от рода Aquifex процъфтяват в горещите извори на Йелоустоун, където температурите могат да достигнат до 96 градуса по Целзий, а малкият многоклетъчен паразит Henneguya salminicola изобщо не се нуждае от кислород. Неофициалният талисман на тези екстремни същества – бавноходките – може дори да оцелее за дълго време в студения вакуум на космоса.

Ново проучване, публикувано в сп. Communications Earth & Environment, добавя още поразителни доказателства към вече впечатляващото резюме на екстремофилите.

Анализирайки проби с дължина 1,6 метра, взети от една от най-интензивните среди на планетата – кални вулкани близо до Марианската падина – учените са открили доказателства за липидни биомаркери, сочещи за наличието на микробен живот в тази серпентинитна кал (която се образува от реакция, възникваща при взаимодействието на вода с магмена скала). Тъй като тази скала често се намира дълбоко в земните недра и се образува с участието на вода, тя често се среща в близост до зони на субдукция.

На по-малки дълбочини тази серпентинизирана скала, когато се окисли, придобива светлозелен цвят. Но колкото по-дълбоко се пробива, толкова повече скалата се превръща в нещо като синьо-кафява кал, съставена от серпентинит с частици бруцит. Тази синя кал е много опасна за живота, тъй като поддържа изключително алкално pH от 12 – подобно на това на белината – и е силно лишена от всякакви хранителни вещества. Всъщност тази кал е толкова негостоприемна, че намирането на биомаркери се оказа доста трудно, тъй като ДНК може да бъде твърде трудно за откриване при толкова малък брой клетки.

„Но успяхме да открием мазнини“, заявява Палаш Кумават, водещ автор на проучването и докторант в Университета в Бремен. „С помощта на тези биомаркери успяхме да получим информация за стратегиите за оцеляване на микробите, метаболизиращи метан и сулфати, в тази екстремна среда.“

Тези мазнини произхождат от клетъчните мембрани на бактерии и археи, а възрастта им може да подскаже на учените дали тези микробни общности в момента процъфтяват в тази среда или са вкаменени доказателства за минало обитаване. Проучването установи, че тези конкретни организми наистина съществуват под морското дъно и са част от по-голяма общност от обитатели под морското дъно, която според някои оценки съставлява удивителните 15 процента от живата биомаса на Земята. „Това разграничение ни помага, когато работим в райони с изключително ниска биомаса и недостиг на хранителни вещества“, продължава Кумават.

„Интересното в тези открития е, че животът в такива екстремни условия, като високо pH и ниски концентрации на органичен въглерод, изобщо е възможен“, добавя Флорънс Шубоц, старши автор на проучването от Университета в Бремен. „Просто е вълнуващо да получим информация за такъв микробен хабитат, защото подозираме, че първобитният живот може да е възникнал именно на такива места.“

Проучване от това лято пък извлече доказателства за нови форми на живот от проба от черна кал, намерена в руля на изследователски кораб. Тази нова находка от синя кал е особено привлекателна, тъй като учените отдавна са идентифицирали древните кални вулкани като идеални местообитания за създаването на ранния живот на Земята.

Снимка: Pexels

Виж още: Пригответе се за най-новата причина, поради която следващият ви телефон ще струва повече