В течение на хилядолетия някои философски системи са разглеждали мислите като живи същества. Противно на схващането, че мислите се зараждат в главите на хората, редица древни и средновековни мъдреци са разнасяли учението, че мислите идват от висшите светове (без време и пространство), като така са могли да спохождат разни хора в разни времена. Ако не държим на т.нар. случайности, древното схващане за същността на мислите обяснява как хора, разделени от десетилетия или векове, са били осенени от една и съща идея. Едните са били писатели или сценаристи, а другите – учени и изобретатели. Независимо дали вярваме в случайности, или не, от следните десет примера излиза, че мислите зад повечето модерни технологии по-напред са били в главите на хора с писалки.
- 1 -
Домашното кино
Антиутопичният роман „451° по Фаренхайт“ на Рей Бредбъри не акцентира върху високите технологии, но на няколко места се описват т.нар. телевизионни гостни (parlour) и телевизионни стени.
На практика това са телевизионни системи с огромни екрани и съраунд озвучаване. Днес те са факт и ги наричаме домашно кино.
- 2 -
Клетъчните телефони
Ако сте от многобройните почитатели на „Стар трек“ и смятате, че първите мобилни телефони странно наподобяват комуникатора на капитан Кърк, това не се дължи на маниащината ви.
Всъщност сте прави – изобретателят на първия мобифон, Мартин Купър, декларира, че наистина е бил вдъхновен от хитовия сериал.
- 3 -
Електронните четци за книги
Научнофантастичните книги, филми и комикси, в които класическите хартиени носители на информация са подменени с дигитални, вероятно са стотици. За първи автор, който описва портативно устройство, аналогично на съвременните четци за eBooks и PDF, е смятан Дъглас Адамс („Пътеводител на галактическия стопаджия“ (1979 г.).
- 4 -
Машинен преводач
Книгата „Пътеводител на галактическия стопаджия“ описва способ за превод от чужди езици в реално време. В представите на автора това е т.нар. вавилонска рибка, която се поставя в едното ухо и прави превода, като излъчва специфични мозъчни вълни. Преводаческата услуга Babel Fish на AltaVista е кръстена именно на тази чудна риба.
- 5 -
Преносимите компютри
Докато компютрите са заемали по цели етажи, а от Intel са прогнозирали, че никой няма да иска компютър у дома си, Лари Нивън предвижда друго в романа „Прашинка в божието око“ – джобни компютри за писане на кратки текстове (SMS) и комуникация.
С други думи, идеята за Pocket компютрите и iPhone е още от 1974-а.
- 6 -
Вируси, червеи и корпорации
Скоро след създаването на Microsoft фантастът Джон Бранър написва The Shockwave Rider, в която се говори за компютризирано бъдеще, управлявано от корпорации с бюджет на цели държави и правителството.
Там се появява и терминът „червей“ (tapeworm), който се ползва от появата на първите компютърни вируси до наши дни.
- 7 -
Електрошоковите пистолети (TASER)
Том Суифт е героят на сага, започнала още през 1910 г. и включваща комикси и сериали. Тъй като приключенията са за деца, пистолетът на Суифт не убива, а само зашеметява злодеите.
Създателят на електрошоковите уреди е Джак Кавър – учен от NASA и върл почитател на детската поредица. TASER = Thomas A. Swift’s Electric Rifle.
- 8 -
Атомната енергия за зло
Още през 1895 г., много преди Хирошима да бъде почернена, писателят Робърт Кроуми предвижда в „Последен гръм“ (The Crack of Doom) създаването на оръжие, ползващо енергията на атома. При детонация бомбата за миг изпепелява близо четири квадратни километра от сушата. Книгата „Последен гръм“ е за края на света...
- 9 -
Много нагоре и много надолу
Жул Верн отдавна е сочен за пророк. Творбата му „От Земята до Луната“ (1865 г.) е за изстрелване в Космоса с топ. Забавно... Но съвсем сериозно от NASA признават, че много от сметките за траекториите в книгата са верни, както и описаната теория за липсата на гравитация. В „20 000 левги под водата“ Верн предвижда подводницата.
- 10 -
Интернет за десерт
Преди да се появат Световната мрежа (World Wide Web) и зрелищата за киберманиаци като „Матрицата“, Уилям Гибсън написва книгата си „Невромантик“. През 1984 г. той си представя високотехнологичен свят, където всички са свързани от домовете си в една компютърна мрежа, обменят тонове информация, но не са щастливи.
---
Материалът е от броя за януари 2010-а на сп. HiComm.