Група швейцарски учени от техническия университет в Лозана конструира рентгенов микроскоп с най-големия в света коефициент на увеличение.
Те са първите, които успяват да реализират на практика идеята за дифракционна микроскопия, пише списание Сайънс.

В основата на микроскопа лежи Швейцарско-френският синхротрон (ускорител на частици, който е източник на свръхярко рентгеново излъчване), намиращ се в Института Паул Шерер.
За регистриране на рентгеновите лъчи се използва новият детектор Пилатус.
Той се отличава от останалите с това, че е способен бързо и почти без грешка да лови рентгеновите фотони на достатъчно голяма площ. Аналогични детектори са монтирани в Големия андронен колайдер (LHC) в Швейцария.

Микроскопът работи на принципа на дифракцията изменение в параметрите на излъчване при преминаване през нееднородна среда.
В микроскопа става хоризонтално сканиране на обекта, поставен във фокуса на рентгеновия лъч.
Благодарение на бързината си детекторът Пилатус регистрира не само интензивността на входния сигнал (както това става в обикновените електронни микроскопи), но и позволява да се получи подробна дифракционна картина на проникващото излъчване.

След това към данните, които представляват няколко десетки хиляди двуизмерни изображения, се прилага специален алгоритъм, който пресъздава от тези снимки подробна триизмерна картина на обекта.

Традиционните електронни микроскопи дават информация само за повърхността на изучавания образец. Освен това е необходимо той да бъде поставен във вакуум.
Новият микроскоп няма тези недостатъци.

Учените, ръководени от проф. Франц Пфайфер, смятат, че приборът им ще намери широко приложение в биологията и нанотехнологиите.
Той например дава възможност за се изучават полупроводникови обекти с нанометров размер, а така също и вътрешното устройство на живи клетки.

Идеите, на които се базира устройството на микроскопа, може да се използват за създаването на електронни и оптически дифракционни микроскопи.

Тагове: