Учени, преразглеждащи данни от космическия апарат „Касини“ на НАСА, откриха вълнуващи нови доказателства за ледения спътник на Сатурн, наречен Енцелад.

Космическият апарат е засякъл сложни органични молекули, изхвърляни в Космоса от мощни струи близо до южния полюс на луната, което намеква за активни химични процеси дълбоко в скрития ѝ океан. Някои от тези реакции може да формират ранните градивни елементи на живота.

Констатациите, публикувани в сп. Nature Astronomy, допълват нарастващите доказателства, че Енцелад може да бъде едно от най-обещаващите места извън Земята за търсене на живот, и засилват аргументите за бъдеща мисия на Европейската космическа агенция (ЕКА) за изследване на луната отблизо.

През 2005 г. космическият апарат „Касини“ на НАСА откри първите признаци, че спътникът на Сатурн с името Енцелад крие огромен океан под замръзналата си кора. Близо до южния полюс на луната струи вода изригват от дълги повърхностни пукнатини, изхвърляйки фини частици лед в Космоса. Някои от тези ледени зърна падат обратно като сняг на повърхността, докато други се отдалечават и стават част от тънък пръстен, който следва орбитата на Енцелад около Сатурн.

Водещият автор Нозаир Хаваджа описва това, което учените вече са разбирали: „Касини“ е откривал проби от Енцелад през цялото време, докато е прелитал през пръстена E на Сатурн. Вече бяхме открили много органични молекули в тези ледени зърна, включително прекурсори на аминокиселини“.

Ледените зърна, които изграждат пръстена E на Сатурн, могат да се запазят в продължение на векове, бавно променяни от радиация и слънчева светлина. С течение на времето това излагане може да промени химичния им състав. За да получат по-ясна картина на настоящата океанска среда на Луната, изследователите искали да изследват новоизхвърления материал, който все още не е бил „изветрял“ от Космоса.

За щастие „Касини“ вече е събрал точно такива данни. По време на прелитане през 2008 г. космическият апарат преминал директно през ледения облак на Енцелад. Ледени зърна, които били изхвърлени само минути по-рано, ударили инструмента за анализ на космически прах (CDA) на „Касини“ с приблизително 18 километра в секунда. Това са най-пресните и най-бързи ледени зърна, регистрирани някога от мисията.

Скоростта на тези удари се оказва решаваща. Нозаир обяснява:

„Ледените зърна съдържат не само замръзнала вода, но и други молекули, включително органични вещества. При по-ниски скорости на удара ледът се разбива и сигналът от клъстери от водни молекули може да скрие сигнала от определени органични молекули. Но когато ледените зърна ударят бързо CDA, водните молекули не се групират и имаме шанс да видим тези скрити преди това сигнали“.

Необходими са били години, за да се натрупат знания от предишни прелитания и след това да се приложат за дешифриране на тези данни. Но сега екипът на Нозаир разкри какви молекули са присъствали в пресните ледени зърна. Учените видяха, че определени органични молекули, които вече бяха открити разпределени в пръстена E, също присъстват в пресните ледени зърна. Това потвърждава, че те са създадени в океана на Енцелад.

Те също така откриха напълно нови молекули, които никога преди не са били виждани в ледени зърна от Енцелад. За химиците новооткритите молекулни фрагменти включват алифатни, (хетеро)циклични естери/алкени, етери/етил и предполагаемо – азот- и кислородсъдържащи съединения.

На Земята същите тези молекули участват във веригите от химични реакции, които в крайна сметка водят до по-сложните молекули, които са от съществено значение за живота.

Откритията на „Касини“ са ценни за планирането на бъдеща мисия на ЕКА, посветена на Енцелад. Проучванията за тази амбициозна мисия вече са започнали. Планът е да се прелети през струите и дори да се кацне на южния полюсен терен на Луната, за да се съберат проби.

Екип от учени и инженери вече обмисля избора на съвременни научни инструменти, които космическият апарат ще носи. Този последен резултат, направен с помощта на CDA, ще помогне за насочването на това решение.

Снимка: Unsplash/ESA/NASA/JPL-Caltech/Space Science Institute/Lunar and Planetary Institute

Виж още: Huawei Watch GT 6 41mm - още по-лек, по-издръжлив и по-интересен (РЕВЮ)