Геймърите не са социално пропаднали

Има едно схващане, че геймърите, в това число и чатърите, са пъпчиви, очилати, дебели, срамежливи и затворени тийнейджъри. Много хора гледат на тях като един вид отшелници, хора без социални контакти, изобщо без социален статус. Кой как възприема тези хора, всеки сам си знае, но има проучвания, които се опитват да докажа обратното.

Според проучване, проведено в Австралия, геймърите изобщо не са срамежливи, напротив, те са точно толкова социални и готини колкото и хората, които не висят пред екрана неперекъснато. Дан Лотън, дипломиран психолог, който водил проучването, споделя, че от клинична гледна точка, пристрастяването е ментална болест с много сериозни последици. От тук би следвало да се запитаме, дали наистина гейминга е причина за пропадане в живота, каквито са например комарът, алкохолът и наркотиците. Дали това пристрастяване е толкова пагубно и наистина ли компютърните игри са само за задръстеняци. Според неговото проучване само 1% от пристрастените към компютърни игри страдат от комплекс за малоценност и крият себе си зад виртуалните никове и алтер его. При останалите, казва Дан Лотон, не се забелязва връзка между гейменето и социалното положение и усещане.

Това проучване ще окаже сериозно влияние върху Американската медицинска асоциация (American Medical Association (AMA), която планира да провъзгласи видеоигрите и пристрастените към тях за психически болни. Според тях, играещите масивни мултиплейър игри са хора, страдащи от един вид психическа самота и трудност в реалните контакти с живи хора.