Интегралната схема навърши 50 години

Преди 50 години, през септември 1958, Джак Килби демонстрира пред ръководството на Texas Instruments първия работен екземпляр на интегрална схема на малък кристал полупроводник той поставя няколко компоненти от електронната схема транзистор, резистор, кондензатор и др.

За полупроводников материал Килби използва кристал германий, който сега не е толкова популярен като силиция.

По онова време най-популярната концепция била идеята за разделно изготвяне на всеки елемент от схемата и едва след това се обединяват на платката.
Още през 1952 година британският инженер Джефри Дъмър предполага, е има възможност схемата да се побере на един кристал, като чрез различни полупроводникови слоеве с различен тип проводимост се създават основните компоненти на схемите.
Така например, използвайки комбинацията на p-n-преходите се създават транзистори с различни свойства, капацитетът на p-n-прехода формира структурата на кондензаторите, а съпротивлението на материала оформя резисторите.

Така изобретението на Джак Килби се състои в практическата реализация на идеята на Джефри Дъмър, но значението на тази стъпка е толкова голямо, че през 2000 година Килби получава Нобелова награда.

Следващият значителен етап в развитието на интегралните схеми е демонстрацията на Робърт Нойс от компанията Fairchild Semiconductor на силициева интегрална схема.
Скоро, благодарение на значително по-малките отечки на ток, силициевите полупроводникови структури практически напълно изместват германиевите схеми.

Разработките на Килби и Нойс са направени по едно и също време, като и Texas Instruments, и Fairchild Semiconductor получават патенти за изобретенията си.
Това става причина за множество взаимни претенции на двете компании, които приключват с приятелско споразумение, според което и двете страни имат право да издават съответните лицензи на трети страни.