Когато мемориалният музей 9/11 (посветен на трагедията от 11 септември 2001г. в Ню Йорк), отвари врати за посетители тази пролет, около останките на двете паднали кули, той ще се изправи срещу едно много трудно предизвикателство: Как най-добре да увековечи трагедията от 9/11?
Музеят ще бъде изпълнен с лични истории и следи от атаките, които се случиха преди повече от десетилетие. Но когато говорим за музей посветен на трагедия, ние можем да погледнем и този на Холокоста, в столицата Вашингтон. Това е добро сравнение, но между двата има една ключова разлика. Музеят на Холокоста е открит през 1993г., т.е. след няколко десетилетия от ужасяващите събития на Втората световна война. Това даде на музея дистанция и чувство за историческа перспектива, които музея 9/11 не може да си позволи, днес.
"Ние наистина сме наясно с факта, че нашите посетители ще изживеят отново това събитие", казва Ейми Вайсер, вицепрезидент на изложбите в музея. "9/11 е един исторически момент, в който всички ние живеем, така че ние не се опитваме да разкажем на посетителите, какво е станало, колкото да им напомним, какво се е случило."
Музеят има 1021 квадратни метра изложбена площ, сгушени в сърцето на оригиналния Световен търговски център. Още от фоайето, рампа напътства посетителите до най-ниското ниво, на 70 метра под земята. По пътя ще бъдат показвани личните истории на хора от целия свят станали неволни жертви и участници в събитията на 9/11.
"Ние не искаме хората да преживеят отново този ден, но ние искаме те да поставят своите преживявания в по-широк контекст."
Има три основни изложби, макар че мащабни артефакти ще бъдат разпръснати из цялото пространство като скулптури в музей на изкуствата. Това включва парчета от превозни средства участвали в спасяванията, стълби, които оцелелите са използвали, за да излязат от Световния търговски център и "последната колона" 10 метрова стоманена греда, която е покрита с паметни надписи.
Отделно от това ще бъдат прожектирани видеоклипове, ще се пускат аудио записи от телефонни разговори и изображения, които ще помогнат да бъдат разказани събитията в исторически контекст. Посетителите ще могат да разгледат и 3-метровите стени, на които ще има 3000 портрета на хората, загубили живота си по време и след атентатите.
Също така мултимедийни екрани ще позволяват на посетителите да навлязат по-дълбоко в живота на всяка една от на жертвите. Вайсер казва, че има информация за всички хора, без около 20 души (поради затруднено намиране на снимки и информация за тях).
Това е главозамайващ обем от информация, като се има предвид, че над това е работил екип от петима куратори на пълно работно време, които са събрали снимки, биографична информация и в много случаи аудио съобщения от членове на засегнатите семействата и от приятели или колеги. „Това със сигурност е повече от едно име на стената, което е важно“, казва Вайсер. "Ние искаме нашите посетители да разберат, че ние можем да разкажем историята на 9/11, чрез историите, които сме успели да съберем", казва тя.
За много хора посещението в музея 9/11 несъмнено ще бъде емоционално изтощително, но с течение на годините, той ще остане като физическо напомняне за поколенията, за които трагедията ще бъде повече от една глава в учебника по история.
„Книгите, филмите и журналистическите материали винаги ще бъдат важни“, казва Вайсер и обяснява, че „музеят е шанс за хората да получат много по-дълбоко разбиране на това, което се е случило през този ден. Този музей ще бъде основна част от създаването на текущ разказ."
Вижте и репортажа направен от предаването "60 минути" по CBS, от края на 2013 година.