От години насам на пазара се предлагат светодиодни лампи, но в България (и не само у нас) като че ли потребителите не са особено настойчиви при купуването им. Може би една от причините за това е прекаленото многообразие от всякакви типове осветителни тела на пазара, което кара хората да се чувстват объркани. Или пък значително по-високата цена на светодиодните лампи.


Според мен по-скоро фактът, че тези най-съвременни (и както ще разберете след малко най-изгодни от всяка гледна точка) лампи не са все още масови, се крие в комбинацията от по-високите цени, недоверието на потребителите, както и от тоталното объркване, възникващо именно заради десетките видове, типове, размери и различни по форма и функции „крушки“, които ще намерите по магазините.


Ето и няколко основни интересни факта, подбрани от Geektimes.ru, които със сигурност ще бъдат полезни за всички нас следващия път, когато отидем в магазина, за да купим поредните лампички.



Защо да ги купим?

Традиционните лампи с нажежаема жичка (които отдавна уж трябваше да бъдат спрени от производство) светят отлично – хем са ярки, хем светлината им е най-близка до естествената. Само че те са много ниско енергийно ефективни – 95% от енергията им се превръща в топлина. Да, сигурно и сами ще се досетите в този случай за следния забавен факт – след забраната на продажбата на лампи над 100 вата в много държави производителите се изхитриха и просто промениха названието на продуктите си от лампа на „нагряващ уред“! И по същество са напълно прави.


Съвременните светодиодни лампи от своя страна изразходват около 8 до 10 пъти по-малко енергия в сравнение с традиционните! И то ако говорим за сходен по сила произвеждан светлинен поток. Това означава, че ако подмените всички крушки в жилището си, сметката ви (само за осветление, разбира се) ще намалее между 8 и 10 пъти.


Според съвсем общи и условни изчисления, ако в едно двустайно жилище подмените всички осветителни тела със светодиодни и използвате след това осветлението си по същия начин, за една година време ще спестите повече от 100 лева сметка за ток. Или казано на по-жаргонен език – за една година употреба ще „избиете“ сумата, вложена в закупуването им.


И в тези приблизителни сметки дори не е включен факторът дълготрайност. Дори при най-съвременните лампи с нажежаема жичка производителите обещават около 1000 часа живот (като, разбира се, те изгарят далеч по-рано). Но дори да достигнат тези стойности, традиционните крушки се налага да се сменят около поне два пъти в годината, особено в стаите, в които работят повече (хол, кухня). Така че, ако сметнете доста по-честата подмяна на старите крушки спрямо светодиодните, ще излезе, че спестявате още повече.
Светодиодните лампи имат средно обявени стойности на живот между 25 000 и 50 000 часа! Това ще рече цели 11 до 22 години работа при ежедневна употреба от около 6 часа!


Добрите светодиодни лампи излъчват почти същата комфортна светлина като лампите с нажежаема жичка. Само че последните имат следната неприятна особеност – една обикновена 60-ватова лампа променя силата си на светене, ако напрежението в електрическата мрежа спада. А това явление по нашите ширини е доста разпространено. При понижаване на напрежението до около 200 волта крушката от 60 вата започва да свети като 40-ватова, а ако напрежението падне още малко – до 180 волта, тя се превръща в 25-ватова! И познайте – светодиодните лампи изобщо не се притесняват от тези промени в напрежението и си светят с еднаква яркост дори при промени в него.


За разлика от лампите с нажежаема жичка светодиодните почти изобщо не се нагряват. Последните изобщо не топлят допълнително помещението, ако в него и без това е горещо. И малките деца например няма да се изгорят, ако без да искат докоснат осветителното тяло.


Светодиодните лампи придават свобода и комфорт. Повече не е нужно да се притеснявате за икономията на енергия, защото, когато лампата ви хаби само 6 вата вместо 60, просто може да не я изключвате! Освен това според логиката би трябвало да считате светодиодните лампи не като консуматив, а като дълготраен актив, защото ги купувате за много дълъг период време напред.



Светодиодни или енергоспестяващи? Кое да изберем?

Разбира се, че светодиодните лампи също са енергоспестяващи, но тъй като този термин се появи за едни други лампи, доста преди появата на LED крушките, е добре да уточним.

Енергоспестяващи осветителни тела на пазара са онези, които пак спестяват ток, но всъщност представляват компактни луминесцентни лампи – да, като онези големите тръби, само че минимизирани. Те също са по-скъпи от лампите с нажежаема жичка и живеят малко по-дълго, но разликите със светодиодните са сериозни, а именно:

 

 

  • Светодиодните лампи НЕ съдържат опасни вещества, докато в луминесцентната има известно количество живачни пари.
  • Светодиодната лампа изразходва доста по-малко енергия от „енергоспестяващата“.
  • Светодиодната лампа мигновено постига пълната си яркост, докато минилуминесцентната плавно набира сила от 20 до 100% за около минута при стайна температура и доста по-бавно, ако температурата е по-ниска.
  • Луминесцентните лампи имат много лош светлинен спектър, състоящ се от пикове от няколко цвята. Спектърът на светодиодните лампи доста повече се доближава до естественото осветление и светлината на лампите с нажежаема жичка.

 

Съвсем малко история

През 1923 година съветският физик Олег Лосев открива електролуминесценцията на полупроводниците. Първите светодиоди, използващи този принцип на работае са наречени на неговото име Losev Light. Отначало се появява червеният светодиод, а след товае в началото на 70-те години на миналия век – жълтите и зелените. Синият светодиод е създаден през 1971 година от Яков Паченчиков, но бил необичайно скъп. През 1990 година японецът Суджи Накамура създава син светодиод с ниска цена.

 

 

Само преди 20-ина години се е считало, че да се създаде бял светодиод е невъзможно, но след появата на синия става ясно, че може да се комбинират три минисветодиода (червен син и зелен), така че да се получи бял. И през 1996 това става факт – появяват се първите бели луминофорни светодиоди. При тях светлината на ултравиолетов или син светодиод се преобразува в бял с помощта на луминофорно вещество (светещо при облъчване).

 

 

През 2005 година светлинната ефективност на тези светодиоди вече достига до 100 лумена на ват и повече, което ги прави възможни за практическа употреба в качеството им на елементи за осветление. Така днес светодиодите се оказват най-икономичното осветително тяло.



Типовете светодиодни лампи

На пазара ще намерите сериозно разнообразие от марки, модели и типове светодиодни лампи. Те имат различни цокли за закрепване. Обичайните „круши“, „свещи“ и „сфери“ имат цокъл Е27 или Е14. Огледалните лампи – R39, R50, R63, а „луничките“ – GU10, GU5.3. Капсулните лампи, онези най-малките, са с цокъл G9 и G4, а има дори таванни лампи с цокъл GX53.

 

 

В светодиодните лампи се използват и различни типове светодиоди. В най-старите модели се използват светодиоди, обвити в пластмасов корпус. Днес мощните светодиоди в корпуси се използват все по-рядко. В болшинството по-съвременни лампи се използват безкорпусни светодиоди или светодиодни платки. А най-съвременните и все по-често появяващи се типове LED осветления предлагат светодиодни излъчватели COB (Chip On Board). При тях множеството светодиоди направо са покрити с цял слой луминофорно вещество.

 

 

На пазара има и разновидност на COB, наречени LED Filament. Това са нещо като традиционните крушки, само че вътре в тях има дебели нишки от LED елементи, покрити с луминофор.
При последното поколение лампи – Crystal Ceramic MCOB, излъчвателите се разполагат на кръгли пластини от прозрачна керамика.

 

 

 

Светодиодните лампи се продават също с различни цветови температури: 2700К – жълта светлина, като при лампи с нажежаема жичка, 3000К – малко по-комфортна бяла светлина, 4000К – бяла светлина, 6500К – студена бяла светлина. Но според повечето хора за домашна употреба най-подходящи са лампите с жълта светлина с цветна температура между 2700 и 3000К.

 


Проблеми


Разбира се, има и такива, но те са малко. Ето два основни:

 

Светодиодните лампи не могат да работят с ключове за осветление, които имат индикатори (онези, които светят нощем лекичко, за да видите къде е ключът за лампата). Те направо изгарят или продължават да светят лекичко дори когато ключът е в положение „изключен“. Това се случва, защото дори в тази позиция през лампата протича слаб ток, достатъчен да я възбуди.


За да избегнете тази ситуация, трябва или да използвате специални светодиодни лампи, предвидени за целта, или да изолирате индикатора на ключа за осветление така, че да не работи. 

Другият проблем е с димирането (възможността плавно да регулирате силата на осветлението). Повечето светодиодни лампи не могат да работят с регулатори на осветлението (димери), но съществуват и специални светодиодни лампи, които могат. Но, разбира се, те са доста по-скъпи. За разлика от лампите с нажежаема жичка при понижението на яркостта светодиодната лампа не променя цвета си (при традиционните той става по-жълт). Освен това много от димиращите светодиодни лампи също не могат да се намалят до нула процента, а едва до 15-20%.



Има ли добри и лоши светодиодни лампи?

В традиционните крушки всичко е ясно – имате стъклена колба и жичка. Само че светодиодната лампа е много по-сложно устроена и качеството й зависи от много параметри – светодиодите, луминофора и електрониката.


Следващите три параметри са много важни за качеството на светлината, получавана от светодиодните лампи:


Пулсация на светлината. Некачествените лампи имат много високо ниво на пулсация (трепкане) на светлинния поток. Такава светлина е визуално некомфортна и от нея човешкото зрение бързо се изморява. При бързо преместване на погледа от един предмет към друг се появява стробоскопи ефект (изглежда, че виждате няколко предмета вместо един).


Съществуват два лесни начина да проверите дали новата ви лампа има пулсация над 40% (което е видимо от окото). Първият е „моливният тест“ – взимате молив или писалка, хващате го за края и започвате бързо да го въртите наляво и надясно в полукръг. Ако не виждате отделните контури на молива и те се сливат – няма трепкане. Обаче ако виждате няколко молива едновременно и ясно, то светлината трепка.
Вторият лесен тест е, ако използвате смартфон – пускате камерата му и гледате през нея. Ако на екрана се появяват ивици, то има трепкане, а колкото ивиците са по-изразени, толкова трепкането е по-силно.
Лампи със силно видима пулсация не е добре да се използват в жилищни сгради, за да не изморяват зрението ви.


Индекс на цветопредаване (CRI). Спектърът на светодиодните лампи се различава от спектъра на слънчевата светлина и този на традиционните лампи. Въпреки че светлината изглежда бяла, някои цветни компоненти в нея са повече, а някои по-малко. CRI показва доколко е равномерно нивото на различните цветни компоненти в спектъра. При нисък CRI оттенъците доста си личат и такава светлина е неприятна, макар да разбирате трудно защо е така. При лампите с нажежаема жичка CRI е 100%, а в масовите LED лампи е около 80. При добрите достига над 90%. Лампите с индекс CRI под 80 не е желателно да бъдат използвани у дома.


Ъгъл на осветяване. Светодиодните лампи от тип „круша“ са два вида. При първите защитният калпак има форма на полусфера със същия диаметър като корпуса. Такива лампи изобщо не светят назад и светлината им е насочена, така че, ако са насочени например надолу, таванът е тъмен.

 

 

При втория тип прозрачният капак има диаметър, по-голям от корпуса, и лампата може да свети и назад. Лампите със светодиодни редове във всички посоки или прозрачни дискове имат същия голям ъгъл на осветяване като традиционните. Халогенните „лунички“ създават тесен лъч светлина с ъгъл на осветяване около 30 градуса, докато светодиодните лунички светят с много по-широк ъгъл от около 100 градуса.
Има и още няколко проблема, с които можете да се сблъскате, ако използвате светодиодни лампи. Ето ги:


Несъответствие на светлинния поток и еквивалента му
За съжаление на опаковката на светодиодните лампи често се пише завишена стойност за светлинния поток и неговия еквивалент. Можете да срещнете лампи, на които е обозначена сила от 600 лумена и това, че тази лампа е съответстваща на 60-ватова лампа с жичка, но в действителност тя свети като 40-ватова.
 

Несъответствие на цветната температура
Много често се срещат лампи, чиято цветна температура не отговаря на обявената. Вместо 2700К тя да свети с 3100К, а вместо с 6000К да свети с цели 7200К.

Преждевременно изгаряне
Производителите често обявяват жизнен цикъл от 15 000 до 50 000 часа, но някои по-нискокачествени продукти изгарят само след няколко месеца работа.



Как да изберем качествена светодиодна лампа?

На нашия пазар или в интернет ще бъдете залети от предложения. Повечето от тях, разбира се, са китайски, а болшинството хора си казват, че така или иначе всичко се произвежда там, и смело си купуват най-евтините предложения. За жалост обаче точно те винаги са най-некачествените. Мощността и светлинният им поток почти винаги не съответстват на обявените, а отделно индексът на цветопредаване CRI е нисък, а пулсацията – висока. При някои модели пулсацията дори достига 100%, а цветната температура е просто написана на опаковката, без да е измерена, и никой не знае каква е точно, освен ако не я мерите с уред. На всичко отгоре купувате такива лампи без гаранция за подмяна. 

Така че и тук важи правилото „не съм толкова богат, че да купувам евтини стоки“. По-добре изпробвайте някоя от доказаните марки на пазара, като Osram и Philips, а дори да избирате тях, ако се нуждаете, да речем, от 40-ватова лампа, винаги купувайте еквивалента на 60-ватова, защото все пак разлика в силата на осветление има.


Ако имате възможност по време на покупка да проверите пулсацията, направете го с теста с молива или със смартфона. Защото лампи с недопустима пулсация се срещат дори при големи марки като Osram. Обръщайте сериозно внимание и на срока за гаранция, съхранявайте касовите бележки, защото добрите лампи трябва да имат поне 5 години гаранция.

Още от Tech