Хардуерна иновация срещу софтуерна иновация

Днес, що се отнася за топ моделите при смартфоните, има едно основно нещо, от което се страхуват производителите на устройства - техният продукт да не разполага с последната хардуерна иновация. Ако купувачът започне да възприема всички конкуренти в даден пазар като равностойни и взаимозаменяеми, битката между тях ще трябва да се принизи до ценова война. А никоя компания не иска ценова война поради две прости причини: тя намалява печалбата при всички участници и вкарва Дарвиновата теория за напускане на пазара от по-слабите.

Въпреки мобилната революция, която донесоха мобилните операционни системи от ново поколение начело с iOS и Android, а малко по-късно и Windows Phone, днес компаниите все още „си го мерят“ повече с хардуер, отколкото със софтуер. За това свидетелстват ежегодните хардуерни актуализации, които за по-малко от пет години вкараха в телефоните ни 4-ядрени процесори, работещи на 2,3 GНz, 3 GB RAM, Full HD екрани и т.н. и т.н.

Но това вглеждане най-вече в хардуера и по-малко в софтуера е поведение, с което производителите са свикнали още от ранните години на обикновените мобилни телефони. Исторически погледнато, създателите на мобилни телефони ползваха промишления дизайн, за да покажат своите уникални характеристики и да постигнат по-добри продажби.

Един бърз поглед към продуктовите каталози на Nokia от края на 90-те години и началото на 2000 г. показва главозамайващо разнообразие от размери, материали, физични свойства, както и интегрирани технологии. Някои имаха камери, някои имаха големи екрани, а някои дори експериментираха с нов тип клавиатури (Nokia 3650).

Днес заради сензорните екрани формфакторът е доста по-ограничен и това, което успява да отличи един топ модел от друг, са не външните хардуерни белези, а вътрешните.

с течение на времето обаче многообразието от хардуерна гледна точка пресъхва и това накара много компании да започнат да се опитват да се разграничават една от друга чрез софтуера.
Недоумение буди фактът, че те продължават да разработват все по мощни и по-мощни устройства, чийто хардуер е достоен за суперкомпютър от близкото минало. Но без добре оптимизиран софтуер този „супер компютър“ прави от мобилното устройство просто една пластмасова играчка с батерия, която издържа по-малко от 24 часа.

За да се реши този проблем, трябва да се даде повече свобода на софтуерните разработчици, които да успеят да наваксат и да оптимизират софтуера за огромните възможности, предлагани от хардуера.
Много скоро ще видим смартфони и с 8-ядрени процесори, но въпросът, който трябва да си зададем, не е „Имаме ли нужда от 8 ядра?“, а „Има ли софтуер, оптимизиран за тези 8 ядра?“. Отговорът на първия въпрос е „Засега не!“, а на втория е твърдо „Не!“. И какво излиза, че в ръцете си държим един смартфон, който има огромна изчислителна мощ, която не може да се оползотвори от наличния софтуер.

Едва ли ви разкривам нещо ново, но е добре да се замислим над това. Хипотетично дали 20-ядрен процесор и 10K дисплей, 12 GB RAM... са ни нужни, ако софтуерът не е в състояние да задвижи на 100% цялата тази мощ? Мисля, че не.

Мога да илюстрирам ситуацията, в която се намираме днес, и чрез прост пример от автомобилния свят. Ако си купите ферари и то може да вдига 300 км/ч, дали ще има смисъл от неговите възможности, ако нямате подходящ път, за да развиете тази скорост? Софтуерът е пътят, по който се движи вашето смартфон ферари. Ето и един друг пример - ако хардуерните възможности на смартфона ви се съпоставят с физическите дадености на вашето тяло, то софтуерът ще е мозъкът на това тяло, а добре знаем, че само добре развит мозък може да извлече максимума от едно силно тяло.

Е, в крайна сметка, както гласи старата мъдрост - Каквото и да ти говорят, то знай, че става дума за пари! Производителите на телефони не са склонни да се откажат от хардуерната надпревара, за да „изчакат“ софтуера да настигне хардуера, именно защото те гонят своите маржови печалби. Да, това е грозната истина.

В един идеален свят ние бихме използвали хардуер, който е перфектно оптимизиран със софтуера. И след всичко казано дотук и ако сте разбрали за какво написах този кратък анализ, то е добре да се замислите, преди да си дадете поредните 1000+ лева за „най-новия и най-мощен“ смартфон или таблет. А аз ще си позволя отново да ви дам един личен съвет: Купувайте това, от което ВИЕ имате нужда, а не това, от което някой друг ви втълпява, че имате нужда. Бъдете умни.