Малък астероид, намиращ се в близост до Земята, озадачава учените с необичайното си поведение. Космическият обект 1998 KY26 демонстрира ускорение, което не може да бъде обяснено по обичайния начин единствено с гравитационните взаимодействия. Досега една от водещите хипотези беше, че всъщност става дума за т.нар. „тъмна комета“ – обект, който отделя газове, без да образува характерната за кометите видима опашка. Ново научно изследване обаче поставя под сериозно съмнение именно това обяснение, оставяйки изследователите пред нова загадка относно природата на малкото небесно тяло.

Според аерокосмическите инженери Корбин Хансен и Масатоши Хирабаяши от Технологичния институт на Джорджия астероидът, чийто диаметър е приблизително 11 метра, вероятно е твърде топъл, за да задържа необходимите количества подповърхностен лед. Тяхното изследване, публикувано в научното списание Icarus, използва температурно моделиране, за да провери дали водният лед във вътрешността на обекта би могъл да се запази достатъчно дълго, за да предизвиква наблюдаваното ускорение чрез отделяне на газове.

За да се разбере защо 1998 KY26 представлява толкова голям интерес, трябва да се направи разграничение между двата основни вида малки тела в Слънчевата система. Астероидите са съставени предимно от скални и метални материали, докато кометите съдържат значителни количества замръзнали летливи вещества. Когато една комета се приближи до Слънцето, част от леда на нейната повърхност започва да преминава директно в газообразно състояние – процес, известен като сублимация. Изхвърлянето на газ и прах създава характерната кометна активност и може да действа като своеобразен двигател, променяйки скоростта и траекторията на обекта.

Съществува обаче и по-необичайна категория – т.нар. тъмни комети. Те проявяват подобна газова активност, но без да образуват достатъчно ярка и видима кома или опашка, която да ги отличи от обикновените астероиди. Именно затова могат да останат незабелязани при стандартните астрономически наблюдения, въпреки че отделянето на газове оказва влияние върху движението им. Тази особеност ги превръща в убедителен кандидат за обяснение на необичайното поведение на 1998 KY26.

Самият астероид има още една забележителна характеристика – върти се около оста си изключително бързо, като прави пълно завъртане само за около 5,35 минути. Наблюденията на движението му показват и ускорение в посока, перпендикулярна на равнината на неговата орбита. Подобно отклонение е особено интересно, защото предполага действието на допълнителни сили извън обичайното гравитационно влияние на Слънцето и планетите.

За да проверят дали астероидът би могъл да бъде тъмна комета, Хансен и Хирабаяши създават температурен модел, основан на известните характеристики на обекта – неговите размери, орбита, отражателна способност и предполагаем състав. Изследователите изчисляват какви температури биха се поддържали както на повърхността, така и във вътрешността му по време на движението около Слънцето. Резултатите се оказват неблагоприятни за хипотезата за наличието на значителни количества запазен воден лед.

За да може заровеният воден лед да се съхранява продължително време, температурата трябва да бъде под приблизително 145 келвина, или около минус 128 градуса по Целзий. Изчисленията обаче показват, че дори най-студените области на 1998 KY26 имат средна температура от поне 212 келвина, равняваща се на около минус 61 градуса по Целзий, в рамките на орбитата му около Слънцето. Макар тази температура да изглежда изключително ниска от гледна точка на човешките представи, тя е твърде висока, за да позволи дългосрочното съхранение на воден лед при разглежданите условия.

Моделът показва още нещо особено показателно: дори ако водният лед съставлява един процент от общата маса на астероида, той би изчезнал за малко повече от 2000 години. Ако пък именно този лед е източникът на газовите емисии, отговорни за необичайното ускорение, наличните количества биха се изчерпали само за около 62 години. Това поставя под въпрос възможността обектът да поддържа подобна активност за продължителен период и значително отслабва версията, че става дума за тъмна комета.

Все пак учените не изключват напълно наличието на лед. Едно от ограниченията на анализа е, че не е известно колко дълго астероидът се намира в сегашната си орбита. Възможно е той да е попаднал там сравнително наскоро и да не е имал достатъчно време да загуби всички свои летливи вещества. Въпреки това новите резултати, съчетани с предишни изследвания за вероятния му произход от Главния астероиден пояс, правят тази хипотеза все по-трудна за защита.

Въпреки че загадката все още не е разрешена, учените може да получат значително по-ясна представа за природата на 1998 KY26 през следващите години. Японската космическа агенция JAXA вече е насочила космическия апарат Hayabusa2 към този необичаен обект, като срещата между двете космически тела е планирана за юли 2031 г. Първоначално Hayabusa2 беше изпратен към астероида Рюгу, откъдето през 2019 г. събра проби, които впоследствие бяха доставени на Земята. След успешното приключване на основната мисия апаратът получи нова задача – да продължи пътуването си и да достигне до значително по-малкия и бързо въртящ се 1998 KY26.

Предстоящото сближаване ще бъде особено предизвикателно. Последващи наблюдения, извършени през 2024 г. с помощта на много големия телескоп на Европейската южна обсерватория, показват, че астероидът е приблизително три до четири пъти по-малък от първоначалните оценки. Диаметърът му е около 11 метра, докато космическият апарат е с размери приблизително 6 метра. Освен това обектът се върти два пъти по-бързо от очакваното според предишните оценки. Тези характеристики превръщат евентуалното приближаване и маневриране около него в сериозно инженерно предизвикателство.

Когато Hayabusa2 достигне целта си, учените ще имат възможност да изследват отблизо повърхността, формата, състава и физическите характеристики на астероида. Това може да помогне не само за установяването на причината за необичайното ускорение, но и за по-доброто разбиране на малките космически тела, които се намират в близост до Земята.

Снимка: Unsplash/Original model by Toni Santana-Ros et al. (2025); edited by Nrco0e/Wikimedia Commons, CC BY 4.0)/International Gemini Observatory/NOIRLab/NSF/AURA/T. Santana-Ros)

Виж още: Скалa, потънала на 90 километра под земната повърхност, разкри неочаквана загадка