След доста „постната“ в игрално отношение 2020 всички се надявахме на една малко по-благодатна 2021. За съжаление настоящата година вече е във втората си половина и гейм сушата не дава изгледи да приключи скоро. Въпреки че предостави отлично поле за изява на десетки малки, независими студиа, 2021 остава разочароващо оскъдна на големи, трипъл А проекти, особено от най-чакания next gen вид.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Топ 10 на най-яките предстоящи инди игри за 2021 (ВИДЕО)


Какво да се прави? Имаме решение! Сега е моментът да наваксате с някое класическо старо, но златно заглавие!
Причини за това дал господ! Първо - много от сериозните, големи игрални проекти „тежка категория“ се сдобиха с лъскави, обновени версии за конзолите от следващо поколение – Xbox Series S/X и PlayStation 5.

На РС пък гигантското количество фенски модове често превръща подобни заглавия в съвършено ново, различно, вълнуващо преживяване. Да не говорим, че ако междувременно сте сред малцината щастливци, сдобили се с хардуер от следваща генерация, това ви дава шанса да се насладите на подобни заглавия в пълната им прелест – на супер висока резолюция с HDR и RTX ефекти – така да се каже, „с всички екстри“!

В този ред на мисли ето ви 5 страхотни стари, но златни игрални заглавия, които без съмнение заслужават преиграване!

 

The Witcher 3: Wild Hunt

Мисля, че на този един етап вече спокойно можем да се съгласим, че последната игра на поляците от CD Project не беше особено успешен проект и донесе повече разочарования, отколкото успех на студиото.
Още по-добре за предното им мегазаглавие! Това само върна фокуса върху добрия стар Witcher, който, макар вече да е на „преклонната“ в гейминг света възраст от 6 години, все още без особени проблеми може да мери сили с всяко модерно заглавие!

Дори и да оставим настрана факта, че за играта вече има огромно количество фенски модификации, които я променят драматично, The Witcher 3 по дизайн е така създадена, че да не може да видите всички вариации на основната история и страничните куестове, без да я преиграете поне два пъти.

Така че ако случайно сте пропуснали този абсолютен игрален шедьовър или сте успели да му посветите само едно плейтру, съветът ни е да се върнете отново към него и да се потопите в изумителния му свят. Няма да съжалявате!

 

Soulsborne серията

Освен че са унищожително трудни, заглавията от голямото семейство Souls заглавия на From Software са известни с това, че предлагат практически неограничени възможности за преиграване. Всяко едно от тях – от култовия Demon’s Souls за PlayStation 3 та чак до новата му ремастерирана версия за PlayStation 5 винаги имат какво ново, интересно и различно да предложат както на завръщащия се, обръгнал Souls мастър, така и на едва прохождащият casul.

За всяко заглавие в серията вече можете да намерите десетки модове, някои от които са смайващо мащабни и носят усещането на истински, масивен експанжън, а не просто на нещо правено от фенове.

Неща като Dark Souls Item Randomizer, който изцяло променя разположението на предметите в игралния свят и Daughters Of Ash за първия Dark Souls или Cinders за Dark Souls 3, реално могат да се нарекат изцяло нови преживявания, съвършено различни от оригиналния Souls експириънс. Те са пълни с нови предизвикателства, нови герои и врагове, оръжия, брои и механики – напълно оправдаващи още едно изпълнено с git gud моменти плейтру.

 

XCOM серията

Естествено, така поднесено, заглавието незабавно води до въпроса: „Кой XCOM точно?“. Зависи. Всяка една игра в тази легендарна серия си заслужава преиграването, но ако не искате да се връщате чак до ерата на добрата стара 2D графика, съветът ни е да се съсредоточите към последните итерации на франчайза – тези, появили се след 2013 година.

Всяка от тях има тонове, буквално тонове модове, част от които (като култовия The Long War) променят игралното преживяване по драматичен начин и спокойно могат да се нарекат „изцяло нови игри“.

И без модове обаче XCOM заглавията съдържат в себе си достатъчно случайни елементи, за да мотивират поне няколко различни преигравания – дори и само за да изпробвате различни тактически варианти за развитие на бойния си отряд, различни комбинации от оръжия, брони, умения.
Както и да подходите към XCOM, едно е сигурно – с тези игри никога не е скучно!

 

Серията Dragon Age

Безспорно едни от последните епични класики на BioWare, преди студиото тотално да затъне в блатото на game as a service експериментите.

Тук важи същото, което казахме за ХСОМ заглавията – дори и без нито един инсталиран мод, всяка от Dragon Age игрите е така създадена, че с едно преиграване няма как да видите всички разклонения и вариации на историята и персоналните истории на героите.

Благодарение на страхотния Frostbyte енджин последната игра от серията: Dragon Age: Inquisition все още изглежда, меко казано, модерно – особено ако добавите някой и друг високотекстурен пакет.

Първата част: Origins пък макар да не може да се похвали с чак толкова добра визия, предлага истинско, олд скул усещане типично за златните ролеви класики от 90-те като Icewind Dale и Baldur’s Gate, но в един изцяло нов, оригинален свят, плод на истински майстори на разказа, като Mark Darrah, Mike Laidlaw и David Gaider, нито един от които вече за съжаление не е част от екипа на някога великите BioWare.

 

Borderlands серията

Когато за пръв път Gearbox обявиха новия си проект през далечната (вече) 2009 година, концепцията за „Dablo с пушки“ изглеждаше, меко казано, шантава. Особено пък издържана в още по-шантав, анимационен (всъщност точното наименование на технологията е cell shading) арт стил.

Впоследствие обаче Borderlands се оказа истински мегахит и родоначалник на де факто нов игрален жанр, който днес наричаме looter shooter. Макар пред годините той да се сдоби с десетки клонинги – кой по-успешен (Destiny), кой не чак толкова, – добрият стар Borderlands и до днес си остава легендарна култова класика без аналог в света на видеоигрите.

Серията изненадващо остана вярна на корените си въпреки сериозния натиск от страна на пазара и досега всяко едно заглавие в нея (плюс неизброимите допълнения, разширения и екстри) са си все така лишени от досадни монетизации и микротранзакции.

Това означава, че което и заглавие от поредицата да подхванете, единственият начин да се докопате до така желаната рядка и легендарна плячка е… ами с игра – не като просто посегнете към кредитната си карта и си купите каквото ви трябва.

Прибавете към това и неповторимата, белязана от, меко казано, нестандартен (дори бихме казали дебелашки на моменти) хумор и получавате една игрална серия, която си струва да се играе отново и отново просто защото е… ами фън!