"Отмъстителите: Ерата на Ултрон": тежестта на крайъгълния камък

Третото най-касово заглавие в киноисторията. Важна стъпка във филмовата вселена на Marvel и важна връзка между Фаза 1 и Фаза 2. Това беше “Отмъстителите”, който направи своята премиера преди три години. Очакванията към продължението му са да повтори успеха, ако не и по-големи, но дали се справя? Това е въпросът, който и си задавах, докато си обличах фланелката, на която гордо седи щитът на Капитан Америка - разбира се, трябваше да съм подобаващо облечен за премиерата на един от най-чаканите филми тази година - визуалното пиршество “Отмъстителите: Ерата на Ултрон”.

От момента, в който се появиха финалните надписи и кратката сцена, която да ни загатне какво да очакваме във Фаза 3, оставам на противоречива нотка в мнението си. Още сега искам да кажа, че оценката ми за къртовския труд, който е положил режисьорът и сценарист Джос Уелдън, е положителна и “Отмъстителите: Ерата на Утрон” е летният хит, който заслужава вниманието ви, но това не е всичко. Време е да се гмурнем в алтернативния на нашия свят, който редовно става главна цел на зли сили, но добрата новина е, че е и грижливо пазен от Най-могъщите герои на Земята. Или може би не съвсем?

Внимание! Текстът отразява лично виждане за филма. Внимание спойлери!

За съжаление връзката ми със супергероите не произлиза от първоизточника, комиксите. За мен всичко започна в края на 90-те и началото на новото хилядолетие, когато гледах един от първите филми, посветен на герой на Marvel. Blade (“Блейд”) се оказа успешен проект, който допадна на почитателите на динамичния екшън. Уесли Снайпс просто се сля с образа на хибрида между човек и вампир, а символ на успеха са и последващите продължения. След това дойде и първият X-Мen, с който Брайън Сингър направи чудеса и постави една от най-дългите поредици за супер герои. Сам Рейми въведе и Spider-man (Човекът паяк) в киносалоните, а началото за екранизациите по комиксите на Marvel на голям екран беше повече от обещаващо. За да не върви всичко монотонно и твърде успешно, в един момент нещата сякаш се объркаха, а компанията стъпки накриво. Последваха спорните Hulk (“Хълк”), Fantastic Four (“Фантастичната четворка”), The Punisher (“Наказателят”), Blade: Trinity (“Блейд: Троица”), Daredevil (“Дявол на доброто”), Elektra (“Електра”), X-men: Last Stand (“X-men: Последният сблъсък”) и Ghost Rider (“Призрачен ездач”). Въпреки интересните герои, богатия извор на истории и интересни злодеи, филмите се движеха по ръба на просто приличното представяне и посредствеността. Не това искаха феновете, а дори и безпристрастните зрители, които отиваха, за да се забавляват, оставаха разочаровани.

След няколко години на неуспехи дойде и заветната 2008 година. Тя положи началото на нова епоха във филмите на Marvel и всичко започна със симпатичния, забавен, но твърде ексцентричен и привидно повърхностен Тони Старк, който пред очите ни се превърна в умиротворителя Iron Man (“Жлезният човек”). Робърт Дауни-джуниър не само възроди собствената си кариера, но и това съвпадна с възхода на филмите по комикси. Той беше лицето, но зад него работеше сериозен екип от сценаристи, продуценти и режисьорът Джон Фавро. Фаза 1 започна, а следващата година Disney придоби Marvel Entertainment и машината за пари и забавление заработи с пълна сила.

Първата фаза от мащабния план, в която влязоха и самостоятелни филми за Хълк, Тор и Капитан Америка, завърши на 4 май 2012 година, когато по кината излезе “Отмъстителите” - филм, който ме впечатли не само с ефектите си, но и с лекия и приятен хумор и отличната работа на Джос Уелдън, създател на “Бъфи, убийцата на вампири”.

Най-голямото постижение на Уелдън е, че успя да събере Железния човек (Робърт Дауни-джуниър), Тор (Крис Хемсуърт), Хълк (Марк Ръфъло), Капитан Америка (Крис Еванс), Черната вдовица (Скарлет Йохансон), Ястребово око (Джереми Раниер) и Ник Фюри (Самюел Ел Джаксън) в добре балансиран като екранно време и сценарии екип, който да се изправи срещу Локи, изигран на високо ниво от британския актьор Том Хидълстън. Магията беше в това, че “Отмъстителите” балансираше успешно между впечатляващия и поглъщаш екшън, вътрешните противоречия между героите, а в правилния момент поднасяше и точния хумор. Ритъмът на филма е отличен - липсват моменти, които да са твърде монотонни, и бойни сцени, които да са досадно дълги. Всеки от героите получи своето време, а “Отмъстителите” сложи край на Фаза 1 и го направи по най-добрия възможен начин. Филмът имаше онази приятна атмосфера, която наложиха заглавия като “Индиана Джоунс”, “Завръщане в бъдещето”, “Смъртоносно оръжие” и “Маверик” - комплексна комбинация от екшън, симпатични герои и хумор. Нещо, което видяхме в пълна сила и миналата година в “Пазителите на Галактиката”.

Всичко това, заедно с дългите встъпителни слова, ни доведе и до заглавието, което слага край на изключително успешната Фаза 2 - новите съвместни приключения на Най-могъщите герои на Земята.

Продължението на филма от 2012 година отново впечатлява с ефекти (без изненада при бюджет от 250 млн. долара), отново има нужния хумор, но този път комикс екранизацията, която трябва да е връзката между всички самостоятелни филми, а колкото повече се разраства филмовата вселена на Marvel, толкова по-трудно ще е да се отдели нужно време на всеки един персонаж. Това води и до нарушения ритъм на заглавието. Не трябва да забравяме, че преди “Ерата на Ултрон” има 10 филма за супергерои, а после следват приблизително още толкова. При толкова много заглавия в един момент е нормално да е прилично трудно да се отдели достатъчно внимание, да се напаснат достатъчно образи във филм, който продължава около два часа и половина. Можем да разгледаме "Отмъстителите 2" като първата по-малка стъпка, която ще ни отведе до трите епични (тук думата е по-подходяща, отколкото където и да е другаде) заглавия - „Капитан Америка: Гражданска война“ и „Отмъстителите: Infinity War“ (2 части). Може би именно междинният статут на лентата е и причината за някои сюжетни нишки, които изглеждат твърде прибързани и протоколно включени, за да работят като връзка за самостоятелните филми (минали и предстоящи) за героите.

Началото на втората част на „Отмъстителите“ е шеметно и още от първата минута се озоваваме във вече напреднало действие, когато нашите спасители са достигнали до крайната цел на продължително търсене и битки - последният агент на Хидра - Стръкър. Още в тази първа битка, която се доближава максимално до чувството, че разглеждате комикс, Уелдън отлично вплита всеки герой от екипа. В един момент следваме Капитан Америка, след това камерата ни фокусира върху Тор, а после щафетата е поета от Железния човек. Тези кадри ясно показват, че героите вече работят задружно, с ясна стратегия и дори успешно комбинират своите силни страни.

Стръкър, когото видяхме в края на „Капитан Америка: Завръщането на първия отмъстител“ (Winter Soldier), притежава жезъла на Локи. Да, хитрият бог отново е замесен, макар и косвено. Скиптърът е само малка брънка от сюжетния наниз, но поставя началото на всичко, тъй като в него е скрито нещо с огромна сила, което помага на Старк да създаде най-напредналия изкуствен интелект. Резултатът от това е Ултрон – експеримент, който трябва да осигури на Отмъстителите заслужена почивка, докато той предпазва света. Героят на Робърт Дауни-жуниър, все още преследван от това, което изживя в първата част на Отмъстителите, има своята причина да го направи, да изгради, както самият той казва, „броня около света“. Лошата новина е, че Ултрон е въплъщение на страховете, които имат хора като Стивън Хокинг, Елън Мъск и Бил Гейтс – изкуствен интелект, който иска да погуби човечеството. Мотивите му са ни ясни, тъй като следва своята линейна, но изкривена логика.

Ултрон излиза на сцената по време на една от най-приятните и забавни сцени във филма – партито на героите, в което дори се съревновават дали някой друг освен Тор е достоен за Мьолнир.

Злодеят във филма не само изглежда страхотно, а Джеймс Спейдър дава живот и глас на образа. При първата поява на робота гласът му е металически, сякаш му е чужд, подобно и на току-що сглобеното му тяло. С развитието на сюжета той става все по-плавен в движенията си, все по-жив. Да, злодеят в тази част е интересен, но имам известна критика, свързана с него. Той сякаш не получава нужното му екранно време, за да развие максимално образ си. Мога да определя Ултрон като дори симпатичен злодей. Очевидно е, че Уелдън е искал да направи образ, който е подобен на Старк, но го ненавижда, ненавижда дори това, че наподобява на своя създател. Той е остроумен и е достоен опонент на Железния човек не само за физическа, но и за словесна битка.

Подобно на Пинокио, с който Ултрон е сравняван из филма, а знаците са много – “кукла, която вече не е на конци”, така и злият робот иска да се превърне в истинско момче. Намерението му не се осъществява и така се ражда Vision – изкуственият интелект, който Ултрон трябваше да бъде. Двете машини са и двете лица на медала – единият объркан, но сигурен в логиката си, която, макар и грешна в нашите умове, е повече от правилна в неговия. Vision, който е андроид, смесица между машина и човек, притежава ценностите и въпреки че и той вижда ясната съдба на нашето човечество, към която ни водя пътят, по който крачим гордо, носи човешките черти, които му казват, че методът на Ултрон не е прав. Самият Vision, в който прераства JARVIS, озвучаван от Пол Бетани, привлича с лекота вниманието на зрителя – като образ, но и като визия.

А за да бъде битката на Отмъстителите още по-трудна, срещу тях се изправят и две нови лица - Уанда (Алената вещица) и Пиетро Максимоф (Quicksilver). Близнаците, които не крият своята омраза към Тони Старк, са успешният резултат от експеримент, който цели създаването на хора, притежаващи специални умения (“Той е бърз, а тя е странна”). Той притежава умопомрачителна скорост, а тя не само има умение, което се доближава до телекинеза, но може да създава енергиен щит и най-важното – да си играе с умовете на хората.

Уелдън се е е справил отлично с визуализацията на страховете на своите герои, изкарани пред нас благодарение на Алената вещица. Чрез тях научаваме повече за миналото на Черната вдовица и това, през което е минала, за да бъде агентът, който познаваме днес. Капитан Америка е затвърден като образ, който е извън своето време, но епизодите с Тор са повече от спорни. Всъщност те са явни препратки за предстоящия трети филм за сина на Один ("Тор: Рагнарьок"), но им липсва логика и по-скоро тук действат като Deus ex machina за част от сюжета. Проблемът е, че или трябваше да има повече време, посветено на Тор, или да му беше отделено по-малко. В момента е междинна ситуация, която изглежда несвързана или непълна.

За мен може би най-приятната сцена е сблъсъкът между Железния човек и Хълк, но за съжаление последната битка, която трябва да е най-епична, сякаш не достига очакванията. В нея липсва напрежението, липсва заплахата, която е надвиснала върху героите, и не успяваме да сме въвлечени в злото, което застрашава човечеството. И в първия филм знаехме, че Отмъстителите няма да умрат, но имаше напрежението, породено от мощта на Читари и наближаващата ядрена ракета. Тук Ултрон и армията му от роботи не се усеща като твърде голяма заплаха – независимо от огромната й бройка. Самият Ултрон изглежда така, сякаш просто чака Отмъстителите, а фактът, че съзнанието му е във всички роботи и веднъж убит, просто се пренася в следващия, вреди на очакването от големия сблъсък с архизлодея.

Между битките, въпреки че Тони Старк е човекът, който обикновено е в центъра на действието, тук отстъпва крачка назад, за да могат да излязат героите, които нямат собствени филми (или поне не скоро) – Черната Вдовица, Хълк и Ястребово око.

Всъщност нещата сякаш са леко избутани в момента, в който нашите герои търсят убежище на неочаквано място. За мен от тук филмът загуби своя ритъм. Тор бързо изчезва, за да търси отговори, а имаме и отношенията между Наташа и Брус. Проблем е агресивният романс между тях. Режисьорът е направил всичко възможно да засили химията и връзката, но ако се базираме само на предишните филми (в „Отмъстителите“ Нат, както я наричат във филма, сякаш има известен афинитет към Ястребово око, а в „Капитан Америка 2“ – с героя на Крис Евънс), сегашният и романс изглежда насилен, макар и логичен. Ръфъло отново е чудесен в ролята на Хълк, а за нас остава да вярваме, че най-сериозната притегателна сила за любовта са две неразбрани души, съзнания, изменени и лишени от своята същност.

Този път Ястребово около (Джереми Раниер) има специално място – нещо, което заслужи, след като в по-голямата част от „Отмъстителите“ беше безволев слуга на Локи. Въпреки че неговите способности често са обект на съмнение, тъй като той е отличен стрелец с лък, но му липсват „супер сили“, тук той е образът, който крепи екипа. В „Ерата на Ултрон“ той е отмъстителят, който демонстрира своята човешка страна – нещо, което сякаш никой от останалите не притежава.

Както казах по-горе, „Отмъстителите: Ерата на Ултрон“ е летният хит, който очаквахме, но който се надявахме да е по-добър. Леко изгубеният ритъм, недобре развитият злодей и някои пресилени сюжетни нишки го отдалечават по качество от първия филм, посветен на екипа. Въпреки това Уелдън се е справил много добре с последния си проект за Marvel (поне към момента) и в никакъв случай не трябва да изпускате това визуално пиршество. Какво е вашето мнение?