Колко мобилни сме всъщност?

Днес ще ви представя една друга гледна точка за мобилните телефони като цяло или дори може да се каже, че ще ви покажа "тъмната" им страна. Но не, няма да говоря за неща от сорта колко са лоши и прочее. Ще засегна една тема, която някак остава встрани от развитието им. А именно тяхната истинска същност - да бъдат мобилни и да ни свързват, когато имаме нужда.

Ще започна с малко предистория, за да проследим набързо хронологията на развитието им. Първият прототип на мобилен телефон, предназначен за комерсиална употреба, бе представен през вече далечната 1973 година и бе дело на Motorola. На 6 март 1983 г. започва масовата продажба на модела Motorola DynaTac 8000x, която тежеше 1.1 кг и имаше внушителните размери 23x13x4.5 см, предоставяше 30 минути в режим на разговор и отнемаше 10 часа за пълно зареждане. Устройството използваше и първото поколение мрежи 1G, които разпространяваха аналогов сигнал.

След това подобренията в мобилните телефони вървяха плавно и така до 90-те години, когато дойде и бумът в развитието им. Появиха се първите 2G и 2.5G мрежи, които вече използваха цифров сигнал, а покритието им позволяваше все повече хора да се свързват помежду си.

Всъщност краят на 90-те и началото на новото хилядолетие бяха златните години в развитието на мобилните телефони. Тогава хората тепърва се сдобиваха с първите си телефони, а компании като Nokia, Motorola, Ericsson, Siemens и т.н. се надпреварваха, кой ще направи по удобен, красив, миниатюрен и достъпен телефон. По-късно се появиха и 3G и 3.5G мрежите.

И така до 2007, когато Стив Джобс, начело на Apple, представи революционния iPhone, с което промени цялата индустрия и днес всички сме свидетели на промените.

Несъмнено мобилните телефони претърпяха много метаморфози и наистина са се променили драстично от първата Motorola DynaTac 8000x. Но през всички тези години две основни неща са почти същите и това са стабилността на мобилните мрежи и автономната работа на мобилните телефони, без нужда от често зареждане на батерията.

Е, ок, ако вземем за пример батерията и издръжливостта на DynaTac и един сегашен модел, има голяма разлика, но не и фундаментална, т.е. такава, която да ни даде възможност да забравим за зареждане поне в продължение на месец. Изглежда утопично, нали?! Е, сигурен съм, че някъде на някой рафт стои и събира прах тази ключова технология, но все още има огромни пари в производството на днешните литиево-йонни/полимерни батерии и някои компании не искат да пуснат "кокала". Но това е друга тема.

И тук стигаме до извода, че няма как да наречем един мобилен телефон наистина мобилен, при положение че той ни задължава да бъдем на една ръка разстояние от електрическия контакт. Съжалявам, но коментарите, които казват7 "Ама аз не виждам какъв е проблемът... Ти колко често си далеч от контакт, че говориш за едномесечен живот на батерията?", са ми леко несериозни. Защото, дори да живеем в градове и изобщо в свят, в който сме свързани с електричество на всяка крачка, то има места, в които нямаме достъп до това. И тогава идва проблемът с живота на батерията на мобилния ви телефон.

Ок, ок, да не изпадаме чак в такива сценарии, но вземете например един епизод на предаването Born Survivor на британския пътешественик, писател и тв водещ Беър Грилс. Дали един мобилен телефон би му помогнал в оцеляването, ако му се наложи да прекара седмици или дори месеци в екстремни условия? Мисля, че НЕ! Или може би си мислите: "Ние няма как да изпаднем в неговата ситуация, защото живеем в градове и тук има всичко!" Да, ама не, защото нещата в "подредения" ни свят могат да се объркат много, много бързо. И ако си спомните за урагана Катрина и Ню Орлиънс, ще разберете за какво ви говоря. Дали някой там е можел да си зареди телефона в град, който е под водата? Хмм.

Ако оставим батериите на мобилните ни телефони настрана и се примирим с техния кратък живот, то: Какво става с мрежите, с които работят те? Колко стабилни са те? Какъв е техният обхват? И колко бързо могат да излязат извън строя?

Истината е, че мобилните мрежи от първо, второ, трето и дори четвърто поколение покриват само определени части от сушата на Земята. А това ни ограничава, ако например ни се наложи да излезем в открито море. За пример си направете експеримент и отидете на няколко километра навътре в морето, на разходка с туристическо корабче. Дали в случай на нужда ще може да се обадите до сушата? Въпросът е реторичен естествено.

"Няма връзка с този номер!"

Един друг недостатък на съществуващите мобилни мрежи е тяхната невъзможност да работят при огромни натоварвания. А най-добрият пример за това е настъпването на Нова година. Спомняте ли си какво се случва, когато стане 00:00 ч и всички масово започнат да звънят на близките си, за да ги поздравят? Мхм, всички знаем, какво се случва! Просто мрежите се сриват и мобилните ни телефони, тези наши "верни" приятели, ни оставят в немилост точно когато имаме най-голяма нужда от тях.

С този текст не отричам полезността или смисъла за това да имаш мобилен телефон, а просто искам да ви покажа и другата страна на нещата и да ви накарам да се замислите. Всъщност ние съвсем отскоро притежаваме мобилни телефони и за този кратък период те се развиха доста бързо, но на този етап според мен е по-добре да разчитате основно на себе си и да не им се отдавате изцяло, защото в най-неподходящия момент те могат да ви предадат.