Предварително инсталираните приложения - на границата между нужно и абсурдно

Колко приложения имате инсталирани на телефона? 70? 8пр0? 10? 100? А колко от тях са предварително инсталирани от производителя или мобилния оператор? Съвсем спокойно можем да предположим, че са поне 15.

Тази седмица стана ясно, че Google планира да даде по-гъвкави възможности на производителите при инсталирането на задължителни приложения. От тук нататък компанията намалява списъка с програмите, които при всички положения трябва да бъдат инсталирани на всички нови Android устройства. Списъкът вече не включва приложенията Google + (социалната мрежа на гиганта), Google Newsstand (новинарско приложение, Google Play Games (сихнронизираща платформа на геймърски данни) и Google Play Books.

Обновеният лист включва само 11 гугълски приложения като имейл, календар, магазин за приложения и други.

Напомняме, че антитръстовите власти на ЕС тази година започнаха разследване срещу Google относно начина, по който компанията предлага операционната система, както и правилата, които се налагат на производителите на смартфони, за да се получи достъп до услугите и приложенията.

Всеки може да ползва Android безплатно. Проблемът тук е, че ако даден производител иска да включи популярни гугълски услуги като Gmail, Google Maps, или пък иска достъп до магазина за приложения Google Play Store, той трябва да инсталира цял пакет от 11 приложения. Това помага на американския гигант при дистрибуцията на услугите си на над 1 млрд. устройства, но в същото време създава условия за доминация на пазара чрез нелоялна конкуренция, според анализатори.

И тъй като гиганти като Samsung, HTC, LG нямат никакво намерение да използват чужди приложения (само), то те инсталират и собствените си, отделно от тях. Така потребителите често да изправени пред различни некомфортни и неадекватни ситуации като тази да имат няколко еднакви по тип услуги и приложения, но от различни компании. Например възможно е на телефона ви да имате веднъж Google Messenger (за размяна на SMS), втори път Samsung Messenger за същото нещо, трети път Hangouts за безплатни съобщения (също поддържа и SMS), както и S-Chat (отново за безплатни текстови и аудиовизуални съобщения). Така потребителят получава цели четири, а понякога и повече, предварително инсталирани приложения, които не могат да бъдат изтрити по легален път.

Това е само един от примерите. Представете си сега ситуацията, умножена по две или три, т.е. повтаря се ситуацията при приложенията за снимки (Google Photos, Gallery), браузърите (собствен + Chrome + понякога Opera Mini от оператора) и др. А след като Google и HTC, например, си добавят собствените услуги и приложения, ред идва и на мобилните оператори. ATT, Verizon, T-Mobile, Mtel, Telenor и кой ли още не решава да си добави по две-три приложения – едно за оферти, друго за проверка на сметка, трето от партньор на телекома и списъкът става доста дълъг. Потребителите понякога събират по 20-30 приложения на чисто нов телефон, който няма нито едно от инсталирано от тях външно.

Тази ситуация създава предомиинираща среда в Android екосистемата, смятат анализатори, както и европейските власти. Потребителят няма възможност да изтрие тези приложения или да се откаже от тях. Едва от няколко версии насам Android позволява тези програми да бъдат „деактивирани”, но тази въпросна деактивация не означава изтриване или премахване. Опцията просто скрива приложенията от основния списък, който е видим в менюто, но те продължават да заемат огромна памет в телефона или таблета. Това всъщност е и другият проблем с предварително инсталираните приложения. Доста от бюджетните смартфони имат ужасно малко памет за инсталация на допълнителни приложения. Понякога тя е само 1 GB, а всяко модерно приложение е поне 100 MB. Значи ли това, че производителят позволява на клиента си да си сложи само десетина програми на телефон, който има 4 GB памет и може ли това да се приеме като ограничаващо поведение? Тези въпроси стоят отворени, а отговорите оставяме на вас.

От другата страна имаме Apple, която е виновна за подобно поведение, но само наполовина. Всички знаем колко обсесивна е компанията спрямо контрола, който прилага на всяко едно устройство, което излезе от Купертино. Точно поради тази причина Apple не позволява на никакви външни разработчици или мобилни оператори да инсталират каквото и да е на iPhone, без значение колко много го субсидират. Компанията смята, че по този начин потребителите получават „цялото iPhone изживяване”, т.е. всички важни приложения и услуги, които Кук и компания смятат за значими. Но нека не забравяме, че всеки потребител на iPhone си има специална папка, наречена „Apple”, „боклуци”, „ненужни” и подобни, където блъска приложения като Stocks и Podcasts.

Единственият начин потребителите да се отърват от ненужните програми е да хакнат телефона си – джейлбрейк при iPhone и руут при Android. Но този метод има един голям недостатък – губят гаранционните си права, което означава, че ако утре се счупи хардуерна част, производителят ще откаже да я ремонтира безплатно заради софтуерния хак. Така смартфон ползвателите са изправени пред лимитиран избор: да руутнат и да ги махнат, за да могат да ползват пълноценно телефона си, и да изгубят гаранцията си, или да не ги махат и да се ограничават при инсталацията на допълнителни приложения от Play Store.

Една от възможностите практиката с предварително инсталирани приложения да спре е ако някоя държава или ЕК реши да принуди Google и Apple да не слагат нищо ненужно. Но тъй като „ненужно” е субективно понятие, т.е. за един новинарско приложение може да е ненужно, но за друг да е най-важното, то другият вариант е поне гигантите да бъдат принудени да дават избор и възможност за премахване при желание на потребителя.

Засега обаче такива тенденции няма. Има първи стъпки като разследването на антитръстовите ограни на ЕС срещу Google от едната страна и намаляването на списъка със задължителните предварително инсталирани приложения на Google от другата. Но тези стъпки са крайно недостатъчни на този етап.

Кой обаче ще контролира мобилните оператори, ако те твърдят, че след като са купили въпросно устройство от даден производител, те го притежават и могат да си инсталират каквото искат.

Кой ще контролира и второто стъпало – производителите. Все въпроси без отговор. Apple прескача една от стълбите – операторите – но продължава да набляга на собствения си интерес.

А кой отговаря за потребителския интерес и какъв всъщност е той? Отговорите очакваме в коментарите.

Изображения/Image Credit: AndroidCentral, Karlis Dambrans/Flickr, AxiaCore