Сериалът, който не трябва да пропускате: Narcos, жестоката история на Пабло Ескобар

Бил съм обект на безброй критики за отношението ми спрямо крими жанра, който търка дъното на жанровата ми класация, заедно с риалити форматите и сапунките от турски, индийски и американски произход. Причината не е, че не мога да оценя добра криминална история. По-скоро основната цел на сериали като „От местопрестъплението“, „Закон и ред“ и „Кости“ сякаш е творческа лоботомия чрез скука. Затова и се радвам на малкото изключения от това правило.

Автор: Илия Темелков

Тази крими драма мачка!

Преди да заговорим за сериала от заглавието, е важ­но да поставим контекст, който практически може да се отличи като контрапункт на „От местопрестъплението“ и подобни, които ще видите в праймтайма из цял свят. Този контекст може да започне от 1990 г. и Goodfellas или пък 2002 г. и The Wire. За мен по-скоро доброто начало е 2008 г. и Breaking Bad, придружено от един от хитовете на 2014 г. „Истинска кръв“. Именно тези произведения на изкуството, филми и сериали, надскочили границите на съответния екран, са средата, в която трябва да поглед­нем Narcos.

Причината е, че те не разчитат на един ключов елемент, който да хванем и разнищим докрай. Тяхната най-голяма сила всъщност е успешният цялостен микс. Той изисква по-голямо внимание към детайла и развитието на историята, за да даде в крайна сметка благодатно изживяване на зрителя. От него най-важният елемент е обстановката, която в случая с Narcos е мрачна, напрегната, леко потна – все пак сме в Латинска Америка – и задоволяваща специфичния неутолим глад за досег с мрачни криминални образи, които харесваме. В същото време точно тези образи ни карат да се чувстваме виновни, защото не сме такива злодеи, а всъщност сме добри хора.

Вярвам, че това е атмосфера, която всеки усеща, но вероятно не всеки харесва. Ако обаче точно такива усещания ви карат да потръпвате от удоволствие пред екрана, то Narcos трябва бързо да попадне в категорията „задължителни“.

В началото бе измамата

Както ще прочетете навсякъде, където погледнете, Narcos е базиран на истинската история на Пабло Ескобар – Краля на кокаина и лидер на картела „Меделин“, който успява да забърка ужасяваща, кървава война с американските служби за борба с наркотрафика (DEA) и колумбийските власти. Сериалът, оригинална продукция на Netflix, показва пътя на Ескобар от дребен търговец на трева, през въздигането му до позицията на един от най-опасните и харизматични престъпници в историята на Колумбия и света, до неминуемото му падение.

Когато си пуснете първия епизод на Narcos обаче, вероятно ще се почувствате измамени. Сериалът започва с представянето на Стив Мърфи (Бойд Холбрук), агент на DEA, който пристига в Колумбия с мисията да помогне за залавянето на Ескобар. В първите минути като глас зад кадър Мърфи обяснява разликите в подслушването на телефоните преди и сега, за да премине после към собствената си история. Тази първоначална фиксация върху американския агент оставя впечатлението, че именно той е централният образ.

Narcos е продукция, в която е обърнато внимание на всеки детайл. От впечатляващата операторска работа, през достоверните декори, до добрия сценарий и чудесните актьори. Най-незабележимият, но също толкова добър детайл обаче е музиката. Напрегнатият саундтрак на Педро Бромф­ман е важна съставка, но подбраната от Джамар Чес и Лиза Ричардсън смес от кумбия, салса и друга музика от периода са онази магическа и незаменима съставка

Тук отново трябва да дадем контекст на това решение. Сериалът е дело на Netflix и се разпространява през VOD услугата, чиято основна потребителска база и целева група е в САЩ. За разлика от българите, американците не са свикнали да четат субтитри, тъй като повечето неща, които гледат, са на английски. Затова и въведението към Narcos, изпълнено на английски по начин, който те кара да догледаш епизода, дори да почувстваш затруднение от субтитрите, е едва първата част от всичко позитивно в този сериал.

Втората част е запознанството ни с Пабло Ескобар (Вагнер Моу­ра), който говори на испански. На испански говорят и всички колумбийци в сериала, като много роли са поети от колумбийски актьори. Това успява да придаде огромна автентичност, която в комбинация с тънкия подход към езиковата бариера успява да прикове вниманието към Narcos още с първия му епизод.

 Второстепенните герои всъщност не отстъпват по колорит и майсторско актьорско изпълнение

Не гледай наведнъж

Въпреки тази привлекателна сила Narcos не е от онези истории, които трябва да се изгледат в рамките на една мързелива неделя, изкарана в приятната компания на юрган и диван. Причината е, че нещата започват позитивно и розово, но много бързо поемат една тъмна посока. В началото Пабло Ескобар е малък доставчик на наркотици, който бързо се превръща в огромен износител на кокаин. В този период сме свидетели на чудесни партита, красиви, потни и страстни изневери и забавни сцени, в които картелът се чуди къде да скрие всички тези пари. Тук Ескобар има мачовско превъзходство над властите, които постоянно намират негови хора в края на задънените улици. Хора, които могат да са ученици или полицаи.

В един момент обаче Пабло осъз­нава, че никога няма да бъде политик, който ще управлява Колумбия. Това го кара да се превърне в един наистина неприятен човек, който налага желанията и визията си с бомби, отвличания и кървави разправи с противниците си. Всъщност най-важната реплика в Narcos е plata o plomo, която означава „пари или олово“ или просто препоръка за вземане на подкуп със заплаха от смърт. Именно по този принцип действа Ескобар, което води до един сериал, който е изпълнен с брутално насилие.

Хубавото в случая е, че екипът зад сериала подхожда елегантно и спрямо насилието. Вместо безкрайни реки от кръв и планини от надупчени тела на екрана се показват основно лицата на свидетелите. Хората, които виждат насилието, вместо зрителя, който от своя страна си вади извод за случващото се благодарение на актьорската игра.

Бразилският колумбиец

Ключовата роля е на бразилския актьор Вагнер Моура, който се мести в Меделин, Колумбия, за да научи испански, и качва килограми, за да може да се превърне в Пабло Ескобар. Освен с визията, която е изумително близка до реалната, Моура впечатлява с многопластовата си игра. Той успява да е грижовен съпруг, син и баща, който бързо се превръща в безмилостен шеф и убиец, изневеряващ на съпругата си с груб секс. Единственият проблем на Моура е испанският, който от неговата уста звучи неестествено.

Контрастно е изпълнението на Бойд Холброк като агент Стив Мърфи, като вината е по-скоро на сценария, отколкото на актьора. Той успява да бъде досадният, стереотипен американски служител на реда, който иска да прави добро, да залови лошите и да накара американския зрител да се почувства комфортно в Колумбия. Именно той е разказвачът, чийто глас досадно често обяснява очевидни неща. За сметка на това неговият партньор Хавиер Пеня е многоплас­тов харизматичен образ, изигран перфектно от Педро Паскал (Оберин Мартел в „Игра на тронове“).

Не по-малко впечатляващи са дамите в сериала, които на пръв поглед са потиснати жертви на мачовизма, но всъщност имат своите инструменти за демонстрация на сила. Особено впечатляващ е спектърът на представяне на Стефани Сигман в ролята на журналистката Валерия Велес. Тя успява да балансира между властта и страха от връзката й с Пабло Ескобар. Изключително важна е и ролята на Тата, съпругата на Ескобар, изиг­рана от Паулина Гайтан. Именно Тата, свитата, изпълнителна и добра съпруга на злия дон, е причината за някои от най-ужасяващите му действия.

Бразилският актьор Вагнер Моура успява да изгради един от най-добрите образи на Пабло Ескобар, които сме виждали. Въпреки че дори за нетренирано ухо си личи, че испанският не е неговият роден език, той успява да покаже един контрастен и многоплас­тов образ. Любящ съпруг, страстен любовник, безкомпромисен шеф и брутален убиец са само част от успешните му превъплъщения, от които побиват тръпки

С оценка 9

Бих отделил още много за кинематографията и добрия сценарий на Narcos, но мисля че и това дребно споменаване е достатъчно. Причината е, че за заключение споделям мнението си, че Narcos е най-добрият сериал на 2015 г. Особено ако успешно преглътнете очевидното промъкване на типични американски архетипи сред героите, както и някои линии на историята, чиято цел е да постави американския зрител в познати води. Дори това обаче не пречи на историята на Ескобар да бъде харизматична колкото самия него.

Новият трейлър на Досиетата Х е тук