Сериалът на 2015: защо всички говорят за Mr. Robot

Ако следите съвременните сериали, няма как да не сте забелязали, че днес всички говорят за Mr. Robot. Такова беше моето впечатление, преди да започна да гледам поредицата на Сам Есмаил: нямаше как да не й дам шанс, след като чух толкова много суперлативи. Наистина не мога да наблегна на акумулацията от позитивни мнения и съм склонен да вярвам, че те не се ограничават до моите кръгове. Предполагах, че технологично обвързаните ми приятели, голяма част от които програмисти, преувеличават и огромният интерес към Mr. Robot е по-скоро балон, през чиято дебела гума не мога да видя, но рейтингът от 9.0 в IMDB ме кара да мисля обратното. Мразя сензационните заглавия, но не можех да не определя творението на Сам Есмаил като сериала на 2015 г. Запазих по-силното за увода, за да не бъда обвинен в прекалена сензационност: Mr. Robot е най-добрият сериал, който съм гледал някога.

Историята без спойлери

Като повечето добри истории, тази на Mr. Robot не може да се разкаже добре без спойлери. Тук това е практически невъзможно, тъй като случващото се остава неясно за зрителите до последните няколко епизода. Комплексният характер на сюжета и бягството от клишета в похватите, били те визуални, звукови или наративни, създава толкова силно усещане за съспенс. Освен ако не мамите, четейки резюмета, надали ще осъзнаете какво се случва на екрана в първите три-четири епизода. Именно тогава трябва да бъдете търпеливи: Mr. Robot не е поредната артхаус приумица, която цели да задоволи егото на режисьора и тримата му приятели, които ще гледат филма. Историята просто е разказана с огромна доза уважение към зрителите, избягвайки елементарни методи за задържане на вниманието. Mr. Robot се справя отлично с тази задача, по-добре от повечето сериали, които съм гледал.

В главната роля влиза младият експерт по дигитална сигурност Елиът Андерсън (Рами Малек). През деня той работи в средностатистическа компания, грижеща се комуникацията и данните на злата корпорация E Corp. (наричана от Елиът Evil Corp.) да останат защитени, но през нощта Елиът влиза в доста по-тъмна роля. Елиът има психически проблеми и почти опасна връзка с наркотици, които, в комбинация с виртуозните му умения зад клавиатурата, водят до мания за следене. Той знае всичко за хората, с които общува, тъй като не може да устои да разбива профилите им в социални мрежи, да чете мейлите им и да открива зависимости, за които често дори те не предполагат.

Като всяка добра история, тази на Mr. Robot се простира отвъд класическите определения за добро и зло, но лесно можем да определим Елиът като положителен персонаж. Той използва уменията си, за да помага на хората, с които общува, но често го прави по странни начини. В основата на сюжета е анти-естаблишмънт организацията fsociety, директно вдъхновена от Anonymous. Нейната крайна цел е да изтрие дълговете с координиран удар по системата на Evil Corp., рестартирайки света финансово и давайки нов шанс за по-справедлива система. Накратко, fsociety е крайно лява организация с високи идеали, която иска да се справи с безскрупулния капитализъм на Evil Corp, а Елиът е човекът, от когото зависи успеха на операцията. Нека спрем тук.

Статията продължава на следващата страница.

Актьорската игра и персонажите

Отново, Mr. Robot блести най-вече с реализацията си, тъй като голямата идея не е твърде оригинална. Всъщност последната е толкова близо до съвремието ни, че се наложи USA Network да отложи излъчването на последния епизод поради твърде сериозни съвпадения с реални събития. По мое мнение нивото на актьорската игра и дълбочината на персонажите обаче са стандарт за добро разказване на истории през 2015 г.

Рами Малек е болезнено достоверен, в нито един момент не усещах, че гледам актьор в роля, а не истинският Елиът Андерсън. Образът на програмиста е невероятно многослоен, а разговорите в собствената му глава и минаването през четвъртата стена са… не, няма нужда от суперлативи. Реми Малек е Елиът Андерсън и това е най-големият комплимент към актьора, който мога да направя.

Рискът останалите персонажи да бледнеят е избегнат със страхотно майсторство. Mr. Robot е изпълнен с разнообразни герои във всички отношения: полово, расово, архетипно, комуникационно. Ще запомните почти всички още от първата среща, от прецизния до секунда зъл китайски трансджендър хакер White Rose, през маниакалния и същевременно наивен кариерист от норвежки произход Тайрел Уелик до самия Mr. Robot, бащата на Елиът, който е готов да блъсне сина си от висока сграда, само за да докаже гледната си точка.

Технологична достоверност

Mr. Robot попада в широката дефиниция за киберпънк, така че нямаше как да пропусна технологичната достоверност на сериала. Тук той блести най-силно. Всеки ред от терминалите, който разбрах, е смислен, което, поставено на фона на фикционалните операционни системи и герои, които разбиват световни системи с три случайни натискания на клавиатурата, без да гледат към монитора, е достойно за поклон постижение. Технологичната достоверност заема централна роля в историята на Mr. Robot. Случващото се в целия първи сезон вероятно би се развило в пет минути “хакване” в класически холивудски филм.

Фен съм на историите, които имат нива за различни зрители, подобно на Матрицата, например. Технологичните ентусиасти и, най-вече, програмистите, могат да открият своя сериал в Mr. Robot и дори да не се вълнуват от човешката история, но това не пречи на средностатистическия зрител да разбере сюжета, което, до известна степен, е вярно за Halt and Catch Fire, например.

Заключение

Не съм кино критик и съм сигурен, че съм свършил ужасна работа, представяйки сериала. За това ще завърша с начина, по който се опитвам да убедя приятелите си да го гледат, след като приключих с първия сезон. Представете си, че ви го казвам лице в лице, с широко отворени очи, докато ви държа за раменете и треперя маниакално:

”Mr. Robot, човек! Mr. Robot!"