Suicide Squad: лошите срещу злите в битка на разочарованията

И преди съм споделял, че съм почитател на героите на DC (ако следите списанието). Това е и причината да продължавам да защитавам заклеймения от мнозина “Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта”, въпреки че признавам много от проблемите му. Но поне беше филм с известно желание и моменти със заряд. Сега, малко след като изгледах “Отряд самоубийци” (Suicide Squad), не съм сигурен дали “Батман срещу Супермен” е най-разочароващият филм по комикс тази година. Имаме нов претендент.

А всичко започна прекрасно

Преди да ви запозная с Oтряд Х, известен с далеч по-лиричното Отряд самоубийци, вметвам кратката предистория на високите ми очак­вания за филма. След като през 80-те и 90-те фил­мите по комикси на DC бяха истински добри, а след това в началото на XXI в. дойде и трилогията „Черния рицар“ на Кристофър Нолан, големият екран беше завладян от филмовата вселена на Marvel. Зрителите се радваха на свежи и леки филми, пълни със зрелищни ефекти. От DC не можеха да останат безучастни. Започнаха с „Мъж от стомана“, който е, меко казано, противоречив опит, но всички очаквахме един от най-големите сблъсъци на супергерои на голям екран – „Батман срещу Супермен“! Режисьорът Зак Снайдър направи това, което уменията му позволяват, но лентата откровено разочарова – мрачен тон, мрачни герои, липса на хумор, слаби сюжет и сценарий и нелеп злодей. Но феновете на DC имаха още в какво да вярват – „Отряд само­убийци“! Още с първите снимки от проекта, режисиран и написан от Дейвид Айър (страхотен „Тренировъчен ден“, добър „Ярост“ и много слаб „Саботаж“), нещата започнаха да се оформят под приятна и обнадеждаваща форма – хумор, цветове, симпатични актьори и привидно добра смесица от свежест и сериоз­ност. Дали това не е филмът, от който разширената вселена на DC има нужда?

„Ние сме лошите – това е, което правим“

Кои по-точно са „Отряд само­убийци“ и защо лошите ще водят битка на страната на доброто? В края на „Батман срещу Супермен“ се случи нещо трагично, а човечеството за пореден път разбра, че има сили, които не може да контролира. Ако си представим, че Супермен всъщност се обърне срещу нас? Човечеството трябва да има силна защитна линия, която може да бъде дори жертвана в неравната битка. А какво по-подходящо от злодеи със сериозни умения и способности, намиращи се в затвор с максимална сигурност? Именно това е в основата на плана на Аманда Уолър, ръководител на тайната правителствена организация „Аргос“. В ролята на Уолър е Вайола Дейвис, студена, брутална и готова на всичко. Сред избраниците, които получават обещания за намалени присъди и други благинки, са убиецът, който никога не пропуска, Флойд Лоутън, известен като Дедшот (Уил Смит), Харли Куин (Марго Роби), Капитан Бумеранг (Джай Кортни), контролиращият огън Ел Диабло (Джей Ернандес), човекът крокодил Килър Крок (Адеуале Акинуе-Агбайе) и Слипнот (Адам Бийч). Уменията на последния остават до голяма степен неясни, тъй като отделеното му време граничи с минута, а ролята му е по-скоро реална демострация на контрола, който има Дейвис и хората й върху злодеите.

За да контролират и показват правилната посока на антиге­роите, в екипа са още ръководителят на отряда полковник Рик Флаг (Джоел Кинаман) и дясната му ръка Катана (Карън Фукухара), която е умела в боравенето с меч, но не какъв да е, а меч, който краде души. Да, звучи вълнуващо, но неговата сила е просто спомената съвсем небрежно във филма.

И за финал на границата между добрите и лошите е д-р Джун Муун, Магьосницата (Кара Делевин), археолог, обладана от древна зла сила, обитаваща земята от поне 6000 години. Във филма се появява още Жокера, а епизодична роля имат Батман (съвсем кратко, но запомнящо се присъствие - особено срещата му с Дедшот) и още един представител на Лигата на справедливостта. И така екипът, макар бързо и принудително, е сформиран, готов за първата си мисия. А тя, случайно или не, не закъснява. Всъщност причината за нея е именно действията на Дейвис. И това е една от интересните идеи на "Отряд самоубийци", която обяче остава недоразвита и в зародиш - търсенето на силно оръжие за защита може да доведе до още по-силна съпротива на злото.

Добрите страни

Въпреки че започнах ревюто, поставяйки нотката на разочарованието, това не означава, че „Отряд самоубийци“ е изцяло лош. Всъщност експозицията е забавна и това е филмът, който стилистично се доближава най-много до комикс. Сред силните страни е и част от актьорския състав и персонажите, които пресъздават. На първо място поставям Уил Смит, който добавя харизма и лек хумор в атмосферата на филма. Огромната звезда на Смит не засенчва останалите, а хвърля лека, но много точна светлина там, където е нужно. Той е и от малкото актьори, способен да вметне забавна реплика, без да стои изкуствено и да променя тона към дебелашка комедия. Персонажът му Дедшот е не само морален център за целия екип, но и има най-сериозно израстване, доколкото е възможно в подобен филм − от убиец към човек, който иска да е достоен баща. Дедшот също е и персонажът, който има най-сериозна интеракция с осталите членове на Отряд Х. В сюжета е загатнато и недоверието на Рик Флаг към него и постепенното развитие на доверие и уважение между тях, но това е много тънка и странична линия.

Саундтракът е на също сред добрите страни и дори често го преслушвам.

Харли Куин е другата добра новина. Марго Роби е отлична в ролята и е истински забавна. Научаваме повече за историята й и връзката й с Жокера, която крие както лудостта, така и човечността. Последното е това, което липсва в образа на Аманда Уолър. Въпреки че е от страната на добрите, тя бързо се оформя като по-голямо страшилище от всеки един от членовете на Отряда. Но това съвсем преднамерено, тъй като макар и убийци, Дедшот и компания трябва да покажат вътрешното си желание за промяна и развтитие от антигерои към герои, а това става най-лесно, когато имат подобно противопоставяне.

Режисьорът и сценарист Айър, който има поредица гангстерски филми зад гърба си, позволява и на Ел Диабло да има една идея по-сериозно присъствие, но не бих казал достатъчно, за да осигури нужния емоционален момент, когато това е нужно да направи кулминацията още по-силна. В добрите страни включвам и Джай Кортни („Терминатор: Генисис“), който често е сред най-слабите звена на всеки филм, а тук е напълно поносим и неужасен.

Всичко останало

Тук искам да си представите филм, малко над два часа, да извадите това, което дадох като добри страни, и да си визуализирате малка каша (почти по еднакъв начин ни представят Дедшот точно три пъти), липса на мотиви, липса на добър злодей (един огромен минус) и изключително незадоволителна кулминация. Да не забравим и режисьорската слабост на Айър – докато сцените на диалог и сформиране на екипа са добри, екшън моментите нямат нужната динамика,напрежение и яснота, а са по-скоро поредица от зареждания, погледи, притъпени цветове и неясни врагове. Единственият наистина добър момент е свързан с Дедшот.

Ето това е „Отряд самоубийци“. Изключвам споменатите преди малко персонажи, всички останали са почти статисти и дори смъртта на някои от тях не може да ни трогне – та ние дори не ги познаваме! Капитан Бумеранг има няколко включвания, които трябва да разведрят атмосферата, Килър Крок има няколко изръмжавания, а Рик Флаг е прекалено стереотипен и еднообразен в поведението си.

Не мога да вметна пример от филмовата вселена на Marvel. Преди да излезе филмът, който обедини много от героите ("Отмъстителите"), бяхме изгледали поне един филм за всеки от тях. Така вече ги познавахме и имахме връзка с персонажите. Ако от Marvel съберат смелост да убият някой от главните си герои (към момента желанието за повече филми е доминиращо), ще усетим смъртта му много по-силно. Ако за момент си представим, че "Отмъстителите" беше първият филм, в който виждаме главните действащи лица, а само в началото се казваше "Това е Тони Старк, той е Железният човек и може да лети, стреля и изобретява неща", нямаше да имаме същата връзка с героя. Но да се върнем на "Отряд самоубийци".

Втората и третата част на филма се развиват в почти изцяло мрачна и еднообразна среда, а ордите врагове са подобни на зомбита същества, които просто идват, убиват някой непознат за нас и умират. Това се повтаря няколко пъти. Злодеят е изцяло компютърно-генериран образ, чиито мотиви остават най-малкото мъгляви, а действията му – странни.

Желанието на студиото да запази приличен рейтинг за по-широка публика превръща „най-опасните престъпници“ в добряци, които внимават какво казват, а желанието за развиване на вселената вреди на емоционалния заряд – Айър не може да пожертва нито един по-добре развит персонаж, тъй като може да е необходим за следващ епизод. А щеше да бъде толкова добре, ако бяхме получили „Мръсната дузина“ във вариант със супергерои и злодеи.

Жокера

Въпреки че персонажът на Джаред Лето има епизодично присъствие, ще го отделя от останалите. Причината е, че той можеше дори да не фигурира, но въпреки това има своята тежест за образа на Харли. Взаимо­отношенията им са колкото луди, толкова и нормални. Колкото странни, толкова и човечни. Той я променя, но тя е готова за това. Дали изцяло по собствено желание? Може би.

Самият Лето прави смесица от по-стари Жокери, която все още не мога да преценя дали харесвам. Не е клоунът мафиот на Никълсън, но не е и точно анархистът и психопат на Леджър. Не, интерпретацията на Лето е събирателен образ, без достатъчно време да се разгърне. Затова сякаш впечатление оставя основно визуално отблъскващият гангстер, който има потенциал. И с радост бих го гледал в екранизация, в която ще има главна роля. Едва тогава бих дал финалното си мнение за него.

Интересният отряд в лошия филм

Правейки равносметка на новата екранизация на DC, отново си задавам въпроса, кой е виновен за кашата. Сякаш това са самите DC, които толкова горещо искат да създадат филмовата си вселена, че вмешателството им е прекалено голямо в работата на режисьорите. Но не мога да оневиня и Айър, който се проваля като режисьор в много моменти. Всъщност в „Отряд самоубийци“ имаме два открояващи се елемента – интересен екип от антигерои, който може да постигне много на голям екран, и самият филм като цяло, който разочарова.

Дали не очаквахме твърде много от този филм?