Някои истории трябва да бъдат разказани. Особено тези, които са доказателство за силата на човешкия дух, стремеж и упорита работа. Тази история ми беше разказана от главния герой в нея - 29-годишния Ран Манолов, който днес е част от екипа на легендарното студио за визуални ефекти Industrial Light and Magic.

Автор: Вирджиния Кирова
Изображения: Ран Манолов

Ран отраства в семейство на художници, завършили „Книга и печатна графика“ в Художествената академия. „От много малък ми беше казвано, че това е моят път. Ще отида в художествена гимназия, после в Художествената академия. Ще уча точно тази специал­ност. Ще рисувам нонстоп и ще бъда добър“, споделя той за понякога натоварващите очаквания, които родителите му са имали към него. Но в крайна сметка всичко това завършва добре и Ран се дипломира успешно в Академията. След това започва да се занимава професионално с графичен дизайн – период, за който не си спомня с особена обич заради липсата на креативност и „по-артистичната част на нещата“. Имайки примера и на родителите си, че дори много добри автори може да не получават това, което заслужават за работата си в България – нито откъм пари, нито откъм внимание и респект, – той поема по един по-различен творчески път: „Исках да пробвам нещо, което на практика е модерното продължение на традиционната Академия, и се захванах с най-близкото до рисуването в модерната ера – 3D скулптурата. Затворих се за около година – година и половина у дома и започнах да се уча сам на програмата ZBrush.“ И съвсем скоро усилията му дават резултат.

С „Бременските музиканти“ към Бояна

„В Академията имахме задачата да направим модерен прочит на някоя от класическите приказки“, започва да разказва Ран с усмивка за първия си персонален проект. „Аз избрах „Бременските музиканти“ и ги представих като музиканти в модерната ера. Не исках просто да взема нечия чужда концепция, ами седнах и направих кучето по собствена оригинална идея. Само че в 3D. Тогава все още нищо не разбирах от техническата част на нещата, но ZBrush ти дава възможността да седнеш и да мачкаш едно парче глина, оформяйки я точно така, както искаш. Много близко е до традиционната скулптура и това беше страхотното. Имах възможността без техническия знания да направя нещо добро, с което да кандидатствам за работа в Nu Boyana Films.“

Неособено богатото портфолио на Ран към този момент изглежда е било достатъчно, за да получи позицията в компанията за специални ефекти към българското студио – Worldwide FX.

След 6–7 месеца там Ран решава да се пробва в по-голямо студио. Научил е съвсем малка част от нещата, нужни му, за да успее в професията, но му е било ясно, че това е максимумът, който може да извлече в Worldwide FX: „Проблемът в Nu Boyana беше, че стремежът за качество там липсваше“, казва той с лека горчивина. „Общо взето, хората ходеха на работа просто от 9 до 6. Свършват си работата и си тръгват. Това ниско ниво и този начин на мислене не ме задоволяваха.“ Но има и друга причина за напускането му. Той разбира, че един от титаните от света на специалните ефекти, студиото MPC, ще провежда интервюта в България за офиса им в Лондон, и Ран е твърдо решен да се подготви за следващата си стъпка нагоре.

Кентавърът и легендата за киното

„Знаех, че трябва да направя нещо наистина добро, с което да обогатя портфолиото си. Исках да изходя от класическа тема, защото винаги можеш да хванеш нещо класическо и да му направиш свой собствен прочит“, разказва Ран за втория си персонален проект, който е и негов личен фаворит – Кентавърът от корицата ни. Той си представя някой ден да го види завършен във филм, а аз го видях като герой от игра. „В игра също става“, замислено отбелязва Ран. „Още първоначално обаче, когато трябваше да взема решение дали да се занимавам с кино или игри, това, което ме тласна към киното, беше, че аз винаги съм харесвал детайла. В игрите, където рендърингът протича в реално време, имаш доста сериозни ограничения в това отношение. Дори да направиш един модел във висока резолюция, после трябва да преработиш всичко, за да бъде по-лек, което съответно съсипва качеството. Аз съм перфекционист. Предпочитам да вкарам много повече детайл, отколкото да се съобразявам с ограничения. Киното и реалистичните CGI филми дават именно тази възможност.“

Един хубав ден, след като Кентавърът е завършен и изпратен, Ран получава имейл от MPC, искащи да насрочат интервю по телефона. Разговорът се развива основно около портфолиото на Ран и три часа след интервюто по мейл пристига офертата им за работа в лондонското им студио. „Всичко стана адски бързо. Стегнах си багажа, взех си „чао!“ с родители и с приятели и изведнъж се озовах в Лондон. Напълно неподготвен. По някакъв начин компанията ме нае на база портфолио, а не технически възможности или опит.“ Няколко дни по-късно той вече е в офиса на MPC и знае, че ще започне работа по филма „Goosebumps: Страховити истории“.

Лигата на Суперзлодеите

На четвъртия ден в MPC ръководителят на Modeling департамента отива при Ран и му казва, че го мести в другата сграда. „Попитах го защо“, разказва Ран, борейки се да не се ухили. „А той ми отговори: „Защото тези, които работим върху „Батман срещу Супермен“, отиваме в другата сграда.“ Веднага отидохме да говорим с лийда на шоуто (при нас всеки филм се нарича шоу) и той ме попита: „Знаеш ли какво ще правиш?“ Отвърнах му отрицателно. „Ами, ще правиш Думсдей“. Бях в шок от развоя на събитията. Оказа се, че на всичкото отгоре дори не съм назначен като младши художник, а съм на позиция mid. Което беше пак изключително, защото прескочих цяло едно стъпало в йерархията, а по принцип, за да станеш mid, ти трябва година и половина – две работа, а не моите шест месеца.“, завършва екзалтирано той.

Задачата на Ран е да превърне одобрената от Warner Brothers концепция за героя в 3D модел. „Много хора плюеха за концепцията на Думсдей след излизането на филма“, коментира той. „Екипът обаче няма никаква вина за това. В концепцията има заложена определена идея и ние можем само да развием всички детайли, функции и естетики на героя както преценим, без да се отклоняваме много от дадената ни основа. Дори да искам да променя нещо, получавам просто Не.“

Работата по героя започва доста трудно. Първият месец е отделен изцяло върху модела на едната ръка на суперзлодея. Когато тя бъде одобрена, чак тогава започва разработването на цялостната визия на героя. „След това се оказа, че Думсдей има две фази. Първоначалната е доста скучна и простовата, но след това той еволюира и се появяват кости, разкъсва се кожата, сухожилията – общо взето, можеш да видиш цялата сбъркана анатомия на съществото. Цялото това нещо беше просто загатнато в концепцията, а аз трябваше да взема всички решения кое как да се скъса и да изглежда, което беше доста забавно и работата беше истинско удоволствие.“

След това всичко върви просто перфектно. Ран бързо се сработва с екипа и се разбира добре със супервайзърите на проекта, един от които е носител на „Оскар“ за „Животът на Пи“. Но всяко нещо има своя край, а това важи с пълна сила за филмовия бизнес и особено VFX студията, където да имаш работа е в пряка зависимост от наличието на проекти. „Беше един малко неприятен период, защото си мислех, че всичко е ОК. Случиха се нещата, в Лондон съм и работя за компания като MPC. Това е. Оттук нататък, ако работата ми е на ниво, си оставам в компанията. MPC обаче съкрати около 200 човека. Бях от тези, които останаха. Два-три месеца по-късно вече никой не връщаше нещо за промени. Всичко минаваше одобрение веднага и се чуваха реплики като „Почти сме готови“, „Това е“, „Приключваме“. Виждах, че работата по „Батман срещу Супермен“ е към своя край. И времето ми в MPC изтича.“

Трудностите пред Крал Артур

Ран започва да се занимава с фрийланс, за да плаща наема и сметките си. „Отидох за малко в рекламата, което определено не беше за мен, но знаех идеално с каква цел го правя. Чаках тази дупка между филми и проекти да свърши. Да се появят нови неща и компаниите да започнат да наемат отново. Този период за съжаление се оказа малко по-дълъг от очакваното.“

Налага му се да се прибере в България за около месец и тогава се захваща с третия си личен проект, с който не само да обогати портфолиото си, но и да покаже, че освен моделирането на органични същества вече може да скулптира и твърди повърхности като роботи, брони и оръжия. Като почитател на произведенията на Мигел де Сервантес изборът му за обект на работа се оказва лесен – Дон Кихот. С култовия герой под ръка, Ран се завръща в Лондон и попада на обява за работа на студиото за специални ефекти Framestore. Те търсели Senior Creature Modeler – позиция, за която Ран се съмнява да има способностите и опита. Въпреки това на шега Ран пуска портфолиото си и няколко дни по-късно го викат на интервю. Още по-време на интервюто разбира, че ще работи по новия филм на Гай Ричи „Крал Артур“, чийто трейлър дебютира на тазгодишното издание на Comic Con: San Diego. „Знаех, че няма шанс да ме вземат, но им казах, че мога да се справя. Още на следващия ден получих имейл с офертата им. Което беше още по-сериозен скок за мен, отколкото MPC, защото вече отивах като Senior художник след само 6–7 месеца работа на високо ниво в индустрията. Този проект и престоят от 9–10 месеца във Framestore преминаха с работа по един-единствен герой. Рядко се случва да се отдели толкова време само на един образ, но предвид значимостта на героя, разбирам защо прекарахме толкова много време над него и нямам търпение вече да го видя на големия екран. За съжаление няма как да издам кой е той на този етап.“

Framestore е мястото, където Ран смята, че е научил най-много за занаята си. Почти приключвайки героя за „Крал Артур“, той започва да търси нови предизвикателства и най-вече – сигурност. Вече е разбрал, че в скъп град като Лондон ти трябва стабилна работа. Започва преговори с компанията, която иска да го задържи, но за много по-кратък период, отколкото му се иска.

Свят на титани

Преди година и половина легендарното студио за визуални ефекти Industrial Light and Magic, работило върху „войни“, „Джурасик парк“ и стотици други блокбъстъри, основава офис в Лондон. Като всеки друг VFX професионалист Ран мечтае да бъде част от студио­то, създало някои от филмите, вдъх­новили го изобщо да започ­не да се занимава с визуални ефекти, и решава да се възползва от този перфектен тайминг. „Винаги съм бил запален почитател на „войни“, а понеже дядо ми е актьор, винаги съм имал и по-особено, по-лично отношение към света на киното. Затова да правя филми и да съм в тази среда, макар и отговорен само за CG частта, е нещо наистина невероятно. Дори след работа, дори и изморен, аз се връщам у дома и гледам да правя, общо взето, същото. Скулптирам и си правя герои, този път за персонални проекти.“

Той кандидатства в ILM, докато още работи във Framestore, упорито подготвяйки портфолиото си след работа. „Рендървах ден и нощ. И накрая получих обаждане за интервю. Отидох там, за да говоря с тях, като най-големият майтап беше, че и двата филма, по които работих, още не бяха излезли. Фактически не можех да покажа абсолютно нищо освен персоналното ми портфолио. Не мислех, че то ще е достатъчно за ILM, но явно съм им вдъхнал някакво доверие. Никой не се усъмни, че съм правил Думсдей. Нито пък героя от „Крал Артур“. Няколко дни след това получих офертата им за дългосрочен договор. Най-хубавото беше обаче разликата в отношението, което получих. Още на интервюто им казах, че бих искал да завърша героя, за който съм отговорен във Framestore, и че това ще отнеме месец и половина. Техният отговор беше, че за правилните хора нямат проблем да изчакат. Беше много приятно да чуя това. И вече oт три месеца работя в Industrial Light and Magic.“

Към върха и дори по-нагоре

В момента Ран работи активно по новия филм на Стивън Спилбърг. „Изключително е да работиш с подобни големи имена. Когато завърша този проект, се надявам да съм един от хората, които работят по новите „Междузвездни войни“. В момента филмът е в препродукция и доста неща са заснети, но сериозната работа по постпродукцията още не е започнала и не знаем кой ще бъде ангажиран по филма.“

Ран не смята да спира с професионалното си развитие дотук. „Искам да имам сигурността, която големите имена в бизнеса имат. И комфорта да правя това, което правя в момента, там, където си поискам“, казва той. Може би ще бъде сред хората, които ще създадат дори още по-успешен CGI филм от „Аватар“ на Джеймс Камерън? Според Ран е напълно възможно да се появи продукция, която да го детронира: „Много зависи от времето и от бюджета за направата му, както и от уменията на екипа и на лидерството.“

„Аватар“ е и един от филмите, които за Ран се отличават най-много сред по-новите заглавия от гледна точка на майсторски CGI. „Що се отнася до цялостни филмови качества, то трябва да спомена „Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена“ и, разбира се, най-голямата класика, която преобърна разбирания­та на всички за визуални ефекти и която още ме кара да настръхвам – „Междузвездни войни: Империята отвръща на удара“. Да създадеш подобна вселена, толкова изконни образи и типажи, звуци, сцени… Това е просто един шедьовър“, говори той с известно страхопочитание.

Докато постигне големите си мечти, Ран признава, че има още много да учи. „А и изключително много се наслаждавам на това, къде съм в момента. Работата ми и изобщо пътят на художника никога не свършва. Винаги има какво да научиш, какво да промениш. Искам да продължавам да развивам качествата си и чрез работата си да направя име зад граница.“

Елате, нека надникнем и зад кулисите на The Witcher 3!