Ставам сутрин и пускам телевизора. Автоматично се стартира Chromecast-ът и прозвучава музика от Spotify. Слизам до магазина, а асансьорът ми показва дигитално на кой етаж съм. В магазина ми смятат на компютър колко дължа. Сверявам си часа на iPhone. Прибирам се и включвам Macbook-а. Няма друго усещане като това на сутрешния студен секси алуминий, който докосва ръцете ти и те кара го галиш.

Технологичните продукти са навсякъде около нас. В това няма нищо лошо. Проблемът идва обаче, когато започнем да говорим за технологиите като за хора с душа и съзнание и дори човешко тяло. Откакто се помня маса компании се опитват да персонифицират технологиите, като им придават човешки качества. Гласови асистенти, говориш с умния си часовник (още преди 20-30 години междудругото) и още, и още.

Особено впечатление обаче прави последната, 2014 година, следвана от сегашната 2015-а.

Телефоните вече не са телефони. Те са смартфони.

Те не са само смартфони, те са “секси”.

Корпусите са премиум, а допирът с тях е “божествен”.

Всичко това от технологични ревюта от технологични журналисти.

 

Аз съм човек

През последните години се засили и тенденцията да виждаме телефони, лаптопи и всевъзможни джаджи, които ни говорят, разсъждават и умуват вместо нас.

Имаме Android, което е “сладко, малко, зелено човече”, което е “отворено”, “забавно” и “приветливо”. Имаме Siri, Google Now, Cortana, които са все “по-човешки” и имат “по-натурален” глас.

Да, технологичните продукти са създадени от хора за хора. Технологията е израз на новацията на хора, които произвеждат продукта и го адаптират за ползване от хора. Но къде е границата? Кога точно телефонът ни спря да е помощник и се превърна в приятел и неразделна част от нас? Тогава, когато технологията се превърне в религия. 

 

Вярвай в мен

Още през 2011 година се появи проучване на невроспециалисти, според което “супербрандовете”, като Apple, Twitter, Facebook, предизвикват същите реакции в мозъка на човек както тези при вида на религията. Тоест технологичните фанатици са също толкова вглъбени и обсебени от същата тази технология, както религиозните фанатици вярват в своя бог… (изберете име).

Освен това гигантите, като Apple, Samsung, HTC, Google, LG и други, се опитват, при това успешно, да създадат специфична култура на последователство на бранда. iPhone и Galaxy вече не са брандове на технологична компания. Те са символ на статус, на финансово състояние, елитност и извисеност.

Примерите за това, че технологията е религия и символ на статус, са толкова много. Само преди няколко дни се появи пореден такъв. Двама пияни съквартиранти се сбиха, като сблъсъкът прерасна в “опит за убийство” със счупени стъкла. Жертви няма, за щастие. Ако се съгласим с тезата, че технологията е религия, то това, че някой се е сбил заради сблъсъка на позиции по религиозни въпроси като iPhone и Android, не е учудващо. Каква е разликата между това да се сбият двама религиозни фенове на iPhone и на Android и това да се сбият религиозните християнин и мюсюлманин? Ами между фенове на "Левски" и ЦСКА? Никаква, естествено. И трите групи достатъчно вярват в илюзията. 

 

Секси, секси, секси

Темата за прекаленото приемане на жените като сексуални обекти направо отстъпва пред това да гледаш технологичните джаджи като такива. Дори това, че бургерите могат да са “секси”, вече не е страшно. За това вина имат не само технологичните журналисти, а и маркетинговите отдели, разбира се.

Новите реклами на съвременните смартфони първо им придават човешки качества. След като сме достатъчно облъчени, че да приемем, че еди-кой си смартфон (сложи марка тук) е човек, за нас е напълно допустимо той да ни говори неща от типа “Хей, аз съм еди-кой си, имам страхотно тяло, изглеждам прекрасно и върша много добра работа”. Последното е от реален рекламен клип.

Новите реклами буквално са порно. Gadget porn. Неслучайно след последната пресконференция на Apple изданието BuzzFeed публикува статия, озаглавена “23 пъти, в които събитието Apple Watch буквално си беше порно”.

На събитието MacBook не беше представен като технологичен продукт. Той беше показан като "фешън аксесоар". През цялото време се изтъкваха физическите му качества, външният вид и начинът на изработка на корпуса. Apple не е единствената компания, която прави това. Всички го правят, но примерът просто е най-пресен.

Трябваше да гледаме как Macbook се "отваря".

Имаме и поглед върху единствения му порт за in-out

Чухме и, че е "тясно контролиран" процесът на изработка, за да се "подсигури твърдостта".


Buzzfeed: Когато не можехме да различим дали това е събитие на Apple или трейлър на "50 нюанса сиво".

 

Случайност? Не мисля.

Нека не забравяме, че при технологичните гиганти няма нищо случайно. Няма случайни реплики на събития. Има предварителен сценарий, който се следва дума по дума. 

Те искат да приемаме джаджите като "секси", "божествени", "студени", "твърди", защото зад тях е имало "задълбочено" мислене. 

Темата за gadget порното всъщност не е нова. Тенденцията е засилена напоследък, но анализатори от много време коментират посоката на маркетиране на продуктите. Подобен е и случаят с food порното, което е доминиращо в социални мрежи като Instagram.

Нека видим каква е дефиницията за food порно, дадена още през 1999-2001 година от различни изследователи като Антъни Бордейн, Саймън Дейвис и Пробин: "Food порното е бляскаво визуално представяне на готвене или хранене в реклами, блогове, кулинарни предавания, на богати на калории храни и екзотични ястия, създаващо напираща нужда да се яде или възхвалява храната като заместител на секса."

А сега заменете думата "храна" с технологичен бранд. Познато? И аз така мислех. 

Изображения: iPhone/TheNextWeb, BuzzFeed

Забележка: Всички публикации отразяват личното мнение на съответния автор и не задължително това на HiComm.