Автор: Илиян Траянов
Тъй като прочетох няколко статии за състоялата се на 30.05.2010 конференция „CERN за науката и обществото” останах меко казано разочарован. Не, не е това което си мислите. Конференцията беше страхотна, присъствах на нея и ви уверявам в това, просто статиите я отразяват твърде постно, с липси на информация.
Ето го и моят поглед:
Бяхме поканени в Пленарна зала на община Варна. С удоволствие разбрах, че там ще присъстват Мик Сторр (ръководител на учителските програми и визитите в CERN към образователния офис ) и Иван Глушков (българин, изпратен от университета в Хамбург на задача в CERN, или с три думи български учен от CERN, но не от онези 50 представящи директно България, а от другите 30 от други страни). Познавам ги още от визитата си в CERN и вярвах, че отново ще ни изненадат с нещо ново и интересно ... Те оправдаха очакванията ми!
Мик даде един по-общ поглед и обобщи, сякаш се дистанцира във времето. PS ускорителят е създаден през 1959-та (5 години след създаването на CERN). Това е било преди изобретяването на джобния калкулатор, преди човек да стъпи на Луната, преди дори да сме си мислели за ядрен резонанс, интернет, GSM или GPS, преди 51 години. Въпреки пресния спомен от Втората световна война хората са се обединили и то не за война, а за наука. Мик отправи призив към нас: В следващите 50 години някой от нас да промени бъдещето. Защото сме още млади, нямаме обременени съзнания и можем да развием въображението си до непонятни ширини. Последваха бурни аплодисменти. Той добави също така, че Варна е един изключително красив и напредничав град, първи свързал се с CERN от цяла България.
Иван подплати обстановката с теория. Разбрах, че химиците първи са започнали да правят наука чрез наблюдения, изводи и оформяне на хипотези и теории. Той каза, че интересното в науката не са отговорите, а въпросите. Учените казват, че виждаме само 4 процента от Вселената, но как изобщо са разбрали това?! Това лично не мога да си го обясня, затова ето малко финанси: бюджетът на ЦЕРН за 2009-та е бил 1100 милиона швейцарски франка. Например САЩ са почнали с един много амбициозен проект за страхотен ускорител, но след калкулиране на всички нужни разходи са се отказали. Извод: добрите изследвания в ядрената физика изискват средства непосилни за която и да е държава по света.
Зад този „мост”- „Варна- CERN” стои един български физик Професор Д-р Владимир Генчев, който през социализма е работил в Дубна (Съветски аналог на CERN - http://e-vestnik.bg/4390) Още тогава той и още един негов колега са били изпратени в CERN. Сега работи в България в ИЯИЯЕ към БАН. Другият „виновник” е Свежина Димитрова – Директор на НАОП Варна. Те започват да подготвят и реализират програмите от 2008 г. след участието на г-жа Димитрова в HST – 2008, по идея на Мик Сторр . Професор Генчев съобщи със загриженост, че всяка година все по- малко хора искат да следват физика. Образованието в България е добро, но няма достатъчно желаещи...
След това отидохме в обсерваторията НАОП "Николай Коперник",където представихме редица презентации. Аз и мои съученици от ГПЧЕ „Йоан Екзарх” говорихме за впечатленията си от CERN. Лично на мен много ми хареса една презентация за тъмната материя (не звездите, а това между тях). Тъмната материя също така не взаимодейства с обикновена и трудно се улавя- пример за това е неутриното, което се изпраща от SPS на CERN в Гран Сасо (Италия).
След като Мик Стор разбра за предишната ми статия http://hicomm.bg/bg/articles/hiend/10943/ и интересът към нея остана очарован, тъй като пропагандирането на идеите на ЦЕРН е негова основна задача и материали за ЦЕРН на български почти няма.
Всичко в този ден премина с много позитивизъм и добро настроение. Множеството очи, вперени в бъдещето, останаха доволни и очакващи нови срещи!
P.S. По непотвърдена информация през 2013та в CERN ще пуснат нов линеен ускорител LINAC 4 с SPL и нов PS2! http://www.electronicsweekly.com/blogs/electronics-weekly-blog/CERN-Accelerators.gif