За PRISM-Gate и свободата на личното пространство

Може би някои от вас са гледали, чели или дочули от някой познат за разразилия се преди седмица скандал с агенцията за национална сигурност на САЩ (NSA) и тяхната програма, наречена PRISM (Призма).

Аз няма да ви запознавам тепърва със стотиците факти, коментари и опровержения, а само ще обобщя и коментирам, за да има поне малко яснота за тези, които все още не са разбрали за какво става дума. За всички останали мисля, че има специализирани медии, които се грижат да научите и най-малките подробности. Умишлено изчаках да се разкрият повече факти, за да не се включваме и ние от Hicomm в говорилнята и да ви дезинформираме.

Ок, нека обобщя... PRISM е секретна програма на службите за сигурност на САЩ, NSA (Агенцията за национална сигурност), ФБР (Федералното бюро за разследване) и ЦРУ (Централното разузнавателно управление). Тя стартира през 2007 г. по време на управлението на Джордж Буш, но се е разраснала значително през последните няколко години. Службите разчитат на PRISM като основен източник на информация, а на резултатите от използването на програмата се основава един от всеки седем разузнавателни доклада.

Скандалът всъщност „гръмна“ с „изтичането“ на класифицирани документи, в които има информация, че властите в САЩ следят телефонния и интернет трафика на милиони потребители на мобилния оператор Verizon Communications. NSA е следила телефонни и интернет комуникации чрез пряк достъп до сървърите на най-големите интернет компании като Google, Apple, Facebook, Microsoft, Skype, YouTube… както и много други не толкова големи.

Човекът, отговорен за разкритията, се казва Едуард Сноудън, бивш технически сътрудник на ЦРУ (ако може да се каже, че има такова нещо като "бивш" служител на ЦРУ). Той сам разкри самоличността си пред британския вестник Gardian и обясни мотивите си с това, че за трите месеца, през които е работил за консултантската фирма Booz Allen Hamilton в Хавай като анализатор на инфраструктура на NSA, се е нагледал как се подслушва всичко и всеки без нужда от специфични законови разпоредби.

„Единствената ми цел е да информирам хората за онова, което се прави от тяхно име и се прави против тях. Обществото трябва да реши дали тези неща са правилни или погрешни.“

 

Ако приемем цялата история около скандала за истина (в което аз лично не се съмнявам - б.а.) или дори само половината, а именно, че някой има пряк достъп до сървърите на гиганти като Google, Apple и Microsoft, то само си представете за мащаба на това подслушване. Защото тук вече не говорим за намеса в личното пространство на местно ниво в определена държава, а директно за намеса в личния живот на почти всички хора на тази планета.

Продължава на следващата страница...

Едно от най-силните оръжия в днешно време е информацията, а неограниченият достъп до нея сериозно накърнява устоите на демокрацията и създава условия за огромни злоупотреби. Да, знам, че някои от вас биха си казали: "Е какво ще научат от мен, аз не правя нищо кой знае какво и няма какво да крия..." , но не е така. Всеки от нас има личен живот, лични преживявания, лични разговори, бизнес отношения с различни хора и фирми и т.н. и т.н. И ако всички тези лични неща попаднат в ръцете на някой друг, то той много лесно би могъл да ви дискредитира и в даден момент да ви навреди.

Само си представете и за възможностите за промишлен шпионаж чрез следене на кореспонденция, разговори и всякаква важна информация, циркулираща в интернет. Притеснително, нали!?

Тези сред нас, които могат да бъдат спокойни за личните си данни, най-вероятно никога не са се докосвали до компютър, не ползват имейл, смартфон, социални мрежи, електронно банкиране... и те в момента не четат тази статия. Всички останали, които използват съвременните технологии, са под пряка заплаха от следене.

Може би много хора днес ще подминат разкритията на Едуард Сноудън за програмата PRISM като поредния скандал, изтекъл в медиите, но вижте какво казва той:

„Не смятам, че съм герой, защото това, което правя, е от личен интерес. Не искам да живея в свят, където няма лично пространство и следователно няма място за интелектуално развитие и креативност.“

 

Ние в Hicomm подкрепяме това мнение и се надяваме разкритията да доведат до сериозна промяна в законодателството на САЩ, а и не само там, защото благодарение на интернет светът днес е едно голямо село, в което живеем всички, независимо от раса, пол, религия, политическа нагласа, сексуална ориентация или каквото още се сетите!

„1984“ (Big Brother) на Джордж Оруел е една утопична книга от 1949 година и тя трябва да остане в миналото, нищо повече!