В доклад на ООН, публикуван тази седмица, се предлага международната организация да следи първите истински глобални усилия за наблюдение и управление на изкуствения интелект.

В доклада, изготвен от Консултативния орган на високо равнище по изкуствения интелект към генералния секретар на ООН, се препоръчва създаването на орган, подобен на Междуправителствения комитет по изменение на климата, който да събира актуална информация за изкуствения интелект и неговите рискове.

Документът призовава за нов политически диалог относно ИИ, така че 193-те членки на ООН да могат да обсъждат рисковете и да се споразумеят за действия. Освен това в него се препоръчва ООН да предприеме стъпки за даване на възможност на по-бедните страни, особено тези от глобалния юг, да се възползват от ИИ и да допринасят за неговото управление. В доклада се казва, че тези мерки трябва да включват създаване на фонд за ИИ, който да подкрепя проекти в тези страни, установяване на стандарти за ИИ и системи за обмен на данни, както и създаване на ресурси, като например обучение, които да помагат на страните в управлението на ИИ. Някои от препоръките в доклада могат да бъдат улеснени от Глобалния цифров договор - съществуващ план за преодоляване на цифровите различия и разделението в данните между държавите. Накрая се предлага създаването на служба за ИИ в рамките на ООН, която да координира съществуващите усилия в рамките на ООН за постигане на целите на доклада.

„Имаме международна общност, която е съгласна, че изкуственият интелект носи както вреди и рискове, така и възможности“, казва Алондра Нелсън, професор в Института за напреднали изследвания, която участва в консултативния орган на ООН по препоръка на Белия дом и Държавния департамент.

Забележителните способности, демонстрирани от големи езикови модели и чатботове през последните години, породиха надежди за революция в икономическата производителност, но също така накараха някои експерти да предупредят, че изкуственият интелект може да се развива твърде бързо и скоро да стане труден за контролиране. Малко след появата на ChatGPT много учени и предприемачи подписаха писмо, в което призоваха за шестмесечна пауза в развитието на технологията, за да могат да се оценят рисковете.

По-непосредствените опасения включват потенциала на ИИ да автоматизира дезинформацията, да генерира дълбоко фалшиви видео и аудио материали, да замества масово работниците и да изостря алгоритмичните пристрастия на обществото в промишлен мащаб. „Има усещане за спешност и хората смятат, че трябва да работим заедно“, казва Нелсън.

Предложенията на ООН отразяват високия интерес на политиците по света към регулирането на ИИ с цел намаляване на тези рискове. Но те идват и в момент, когато големите сили - особено САЩ и Китай - се борят за водеща роля в една технология, която обещава да има огромни икономически, научни и военни ползи, и когато тези държави излагат собствените си виждания за това как тя трябва да бъде използвана и контролирана.

Различията между възгледите на богатите държави за ИИ вече предизвикват пазарни пукнатини. ЕС въведе мащабни правила за ИИ с контрол върху използването на данни, които накараха някои американски компании да ограничат предлагането на своите продукти там.

Снимка: Unsplash

Виж още: Фотографът пътешественик Остин Ман подложи iPhone 16 Pro на най-тежкото фото изпитание (ВИДЕО)