Фантазиите за бъдещето предизвикват депресия, откриха учени

Учени от Ню Йорк са открили, че фантазирането за потенциални сценарии за бъдещето предизвиква депресивни симптоми у хората. Изследването, което е публикувано в журнала „Съзнателност и познание“ (Consciousness and Cognition), разглежда ролята, която играе премислянето на варианти за бъдещето за нарастването на психическата тревожност на човек.

Реджина Миранда, която е кореспондент на изследването за медиите, казва, че много изследвания се фокусират върху разбирането и промяната на негативните мисли и настройки у хората. Много малко обаче се фокусират върху това как всъщност влияят позитивните мисли за бъдещето и най-вече активното представяне за това, какво ще се случи, пък било то и най-доброто. Изследванията към момента показват, че хора, които фантазират за идеализирано бъдеще, имат по-малко депресивни симптоми в настоящето, но са по-податливи да изпаднат в депресия в бъдеще.

„Изследването почива на разработките на Габриеле Отинген, учен от Нюйоркския университет, която открива, че представянето на едно идеализирано, позитивно бъдеще така, сякаш наистина се е случило и без осмисляне на стъпките, водещи към него, води до падане на мотивацията и усилията към целта“, казва Миранда пред PsyPost. „Работата на Отинген сочи, че в краткосрочен план подобни позитивни визуализации подобряват настроението, но в дългосрочен го влошават. Нейните разработки подтикнаха нашето изследване, за да разберем дали те директно водят до депресия“, добавя Миранда.

Изследването се провежда с 261 души – студенти в университет, които по принцип фантазират и визуализират положителни сценарии за бъдещето. Измерени са депресивните симптоми, които студентите съобщават в началото и след тестовия период от шест седмици на редовни визуализации са измерени отново. Връзката между двете е направена. Откритието е, че хората са станали по-мрачни, по-замислени и по-напрегнати спрямо бъдещето си. Според учените причините за това са две: първо, хората, визуализиращи само позитивни сценарии, вътрешно се стремят към някаква цел, но реално не работят по това тя да се случи. И второ, част от хората, визуализиращи позитивно, всъщност не вярват, че това, което искат да се случи, ще се случи, а това подтиква към усещане за безнадеждност. Автори на изследването са Наталия Макриникола, Шама Гоклани и Джулия Слотник.