Ново проучване показва, че фината мозъчна стимулация може да подобри математическите способности на студентите. Изследователите от Университета в Съри го наричат безопасен, безболезнен и неинвазивен метод за стимулиране на мозъка, който може да повиши математическия потенциал на всеки. По-конкретно, той може да подпомогне студентите, които изостават в математиката.

„Досега повечето усилия за подобряване на образованието бяха насочени към промяна на средата - обучение на учители, преработване на учебни програми, - като в голяма степен се пренебрегваше невробиологията на учащия се“, казва проф. Рой Коен Кадош, ръководител на училището по психология в университета.

„Въпреки това все повече изследвания показват, че биологичните фактори често обясняват образователните резултати в областта на математиката по-силно от тези на средата“, допълва водещият автор.

Изследователите набрали 72-ма студенти от университета и първо оценили техните математически умения. След това разделили участниците на три балансирани групи, като се уверили, че всяка от тях има различни математически способности.

По време на експеримента участниците във всяка група носели електроди на скалпа си, които изпращали леки електрически сигнали към мозъка им.

Изследователският екип се насочил към две области на мозъка за стимулиране: дорсолатералната префронтална кора (dlPFC) и задната теменна кора. И двете зони са били свързвани с математическите способности.

Две групи получиха активна стимулация на един от тези региони, докато третата група получи „фиктивна“ или фалшива стимулация. Всяка група включваше 24 лица на възраст от 18 до 30 години.

Екипът е използвал транскраниална стимулация с произволен шум (tRNS) - неинвазивен метод за мозъчна стимулация. Това е удобен метод на стимулация, включващ много слаб електрически ток, който пронизва скалпа. Участниците са получили 150 минути стимулация и са решавали математически тестове в продължение на петте дни на тестване. Интересното е, че резултатите показват, че прилагането на безопасни електрически токове към дорсолатералната префронтална кора подобрява ефективността на решаване на математически задачи. dlPFC е двигател на ученето, паметта, фокуса и решаването на проблеми.

Преди началото на тестовете изследователите са измерили свързаността между фронталния и париеталния лоб на участниците - мозъчните области, в които се намират dlPFC и PPC.

Сканирането на мозъка разкрива убедителна връзка. Оказва се, че колкото по-свързани са две ключови области на мозъка - дорсолатералната префронтална кора и задната теменна кора, - толкова по-добре може да се справяте с математиката и да я учите.

Още по-значимо е, че tRNS, приложен към dlPFC, подобрява ученето при хора с по-слаба естествена свързаност. Тази по-слаба свързаност е невробиологична характеристика, която често се свързва с по-слаби способности за учене. Смята се, че техниката tRNS подобрява ученето, като леко повишава активността на невроните с по-слаби резултати, доближавайки ги до прага на активиране.

Снимка: Unsplash/Zacharopoulos G et al.

Виж още: Първата в света роботизирана ръка огъва пръсти само с помощта на човешката мисъл (ВИДЕО)