Във филма "Матрицата" от 1999 г. Томас Андерсън (известен още като Нео) открива истината, която е край на всички истини - Вселената е симулация. Въпреки че тази предпоставка е фантастична храна за фантастиката (и обяснява как Нео може да научи кунг-фу за около пет секунди), идеята не е толкова категорично отнесена към раздела за фантастика, колкото може да се очаква.

Ученият от Университета в Портсмут Мелвин Вопсън, който изследва възможността Вселената наистина да е цифрова, се спира на филмовото сравнение. В статия, публикувана в уебсайта The Conversation през октомври тази година, Вопсън се позовава на научнофантастичния шедьовър на Уашовски, а по същото време публикува книга по темата - "Презареждане на реалността" (Reality Reloaded), което е тънък намек към заглавието на по-малко успешното продължение на "Матрицата". Макар да е само един от многото, които са обмисляли идеята, Вопсън твърди, че има нещо, което липсва на тези преди него: доказателства.

"Във физиката има закони, които управляват всичко, което се случва във Вселената, например как се движат обектите, как тече енергията и т.н. Всичко се основава на законите на физиката", казва Вопсън през 2022 г. "Един от най-мощните закони е Вторият закон на термодинамиката, който установява, че ентропията - мярка за безпорядъка в една изолирана система - може само да се увеличава или да остава същата, но никога няма да намалее."

Въз основа на този известен закон Вопсън очаква, че ентропията в информационните системи - които предишните му изследвания определят като "пето състояние на материята" - също би трябвало да се увеличава с течение на времето. Но това не е така. Вместо това тя остава постоянна или дори намалява до минимална стойност при равновесие. Това е в пряко противоречие с Втория закон на термодинамиката, което вдъхновява Вопсън да приеме Втория закон на информационната динамика (или инфодинамика).

"Знаем, че Вселената се разширява, без да губи или да получава топлина, което изисква общата ентропия на Вселената да е постоянна", пише Вопсън в The Conversation. "От термодинамиката обаче знаем също, че ентропията винаги нараства. Твърдя, че това показва, че трябва да има и друга ентропия - информационна ентропия, която да балансира нарастването."

Вопсън твърди, че този закон играе роля в атомната физика (подреждането на електроните), космологията и биологичните системи. В последния случай Вопсън прави голямо твърдение: противно на идеята на Чарлз Дарвин, че мутациите се случват случайно, мутациите всъщност се случват така, че информационната ентропия да бъде сведена до минимум. Вопсън анализира постоянно мутиращия вирус SARS-CoV-2 (известен още като COVID-19), а статията му за това изследване - публикувана през октомври тази година в списание AIP Advances - показва "уникална корелация между информацията и динамиката на генетичните мутации".

Според оценката на Вопсън всичко води до това, че Вторият закон на инфодинамиката може да се използва и за доказване, че живеем в симулация.

"Една свръхсложна вселена като нашата, ако беше симулация, би изисквала вградена оптимизация и компресия на данните, за да се намалят изчислителната мощност и изискванията за съхранение на данни за изпълнение на симулацията", пише Вопсън в The Conversation. "Точно това наблюдаваме навсякъде около нас, включително в цифровите данни, биологичните системи, математическите симетрии и цялата Вселена."

Всички тези твърдения изискват значителни допълнителни тестове и проверки, преди дори да бъдат счетени за правдоподобни, и има толкова научни статии, които опровергават нашето цифрово съществуване, колкото и такива, които насърчават неговата научна неизбежност. Възможно е Вторият закон на инфодинамиката на Вопсон да доведе до някои интересни открития, но въпросът, над който пръв се е замислил Платон, остава без отговор.

Снимка: Unsplash

Виж още: Този гигантски динозавър, наречен Разрушителя, е един от най-големите, бродили по земята