Енцелад е само един от 62-та спътника, за които знаем, че са в орбита около Сатурн, но голямата планета има пълно право да му завижда, защото от доста време той е в центъра на нашето внимание. За пръв път вниманието на астрономите бе привлечено от Енцелад още през 2004 г., когато сондата "Касини" навлезе в орбита около Сатурн и започна да проучва множеството обръчи и спътници на планетата. Когато "Касини" насочи погледа ни към Енцелад, научихме, че на спътника има могъщи гейзъри и подводни соленоводни океани.

А миналата седмица пак там бе приковано вниманието на човечеството, този път защото бе разкрита още една вълнуваща тайна за този спътник на Сатурн.

Сега учените считат, че има сериозно доказателство за това, че на дъното на океана на Енцелад има обитаема зона. Въпросният океан не е нещо, до което имаме лесен достъп, тъй като е покрит от дебел пласт замръзнал лед. Могъщите гейзери на спътника някак успяваха да се промъкнат през процепите в леда, но погледът ни към това място е затруднен. Когато през октомври 2015 г. "Касини" най-сетне успя да прелети през гъстите облаци от газ и ледени частици, които изхвърлят гейзерите, сондата засече значително количество молекули водород. Тази седмица учените потвърдиха, че най-доброто обяснение си остават хидротермалните реакции, които протичат на дъното на океана.

Това, което е особено интересно, е, че тези реакции навярно са съвсем сходни с това, което се случва на нашата планета и реакциите, които създават водород тук. Това откритие означава, че малкият леден спътник Енцелад може да крие източник на химическа енергия, която да е полезна за живи микроорганизми. Или с други думи, на Енцелад може да има живот.

Хидротермалните шахти, наричани още комини, са често срещани на Земята. Те представляват процепи в океанското дъно, през които се процежда гореща геотермална вода. Иначе казано, те са зони, където водата влиза във взаимодействие с разтопената земна магма. Там морските биолози откриват някои от най-причудливите форми на живот като странни бактерии и др. Една от най-богатите на бактериален живот хидротермални зони се намира в националния парк "Йелоустоун" в Съединените щати. Засега сме далеч от подобно откритие на Енцелад. Живот все още не е открит под ледената покривка на спътника. Но идентифицирането на водорода е сериозно доказателство за това, че всички базово необходими условия за живот там са налице.

"Въпреки че не можем да засечем живот, знаем, че там има източник за неговото зараждане. За тези микроби това ще бъде като магазин за сладки неща - изключително благоприятно място", посочва Хънтър Уайт от Югозападния научен институт в Сан Антонио, който е сред водещите учени по изследването на Енцелад.

Микробите на сатурновия спътник биха могли да произвеждат тяхната енергия чрез химическа реакция, известна като метаногенеза. Тя се състои от изгарянето на водород и въглероден диоксид, разтворен в океанската вода, от които на свой ред се формира вода и метан. Точно тази реакция е в основата на зараждането и развитието на живота на Земята. За да са сигурни, че няма да изпуснат нищо важно, учените не отхвърлят и други обяснения за уловения през 2015 г. от "Касини" молекулен водород в гейзерите на Енцелад. Една възможност е водородът да се изпуска от скалистото ядро на спътника без това непременно да е резултат от хидротермална реакция. Екипът учени, който е най-добре запознат с проучването обаче, счита, че именно хидротермалните реакции са най-доброто обяснение.

Трите главни условия за съществуването на живота, какъвто го познаваме, са течна вода, източник на енергия и подходящи елементи (въглерод, водород, азот, кислород, фосфор и сяра). Сега според откритието на учените, абсолютно всички тези условия - без фосфор и сяра - се намират на Енцелад.

Възможността от протичането на метаногенеза на спътника е голяма, макар все още изчисленията да не дават категоричен отговор дали процесът се случва около хидротермалните зони. Независимо от това, откритието е важна стъка не само в подробното проучване на тайнствените океани на Енцелад, но и на загадките, които нашата Слънчева система крие по отношение на зараждането на живота.

Лошото е, че точно когато най-сетне има пробив в проучването ни на Енцелад, "Касини" ще трябва да приключи мисията си. Космическото приключение на сондата струва 3.2 милиарда долара и ще завърши през септември 2017 г. За да научат повече за спътника, учените ще създадат симулация на Енцелад в лабораторни условия, която да ни позволи да научим повече за геохимическите реакции, които навярно се случват в близост до ядрото на спътника.

"Това е много важна задача, защото трябва да разберем какво точно можем да открием в дълбините на Енцелад и как да интерпретираме органичния профил на спътника в сравнение с биологичните и геохимичните находки", обяснява Коске Фуджишима от Токийския технологичен институт.

Другият и доста по-смел вариант е нова сонда да успее да вземе безценни проби директно от спътника. "Касини" успя да направи анализ, но мисията не бе проектирана с идеята за търсене на чужд живот. В идеалния случай, втората мисия ще успее да върне пробите на Земята, така както през 2004 г. това направи Stardust, след като прелетя покрай комета. Задачата е изключително трудна, тъй като роботизираната сонда може и да не е в състояние да разпознае формите на живот, понеже те могат да се окажат доста по-различни от тези на Земята.

Казано направо, откритието на някаква форма на странен и непознат живот на Енцелад ще бъде епохално постижение. Но не бива да го очакваме. Да, ще е страхотно, но това е прекалено висока летва за нас. За момента е по-важно да открием достатъчно доказателства, които да убедят и най-скептичните, че живот може да има и извън Земята. Живот - различен и неприличащ на това, което познаваме.