Близо 35 години след изстрелването си космическият телескоп „Хъбъл“ продължава да разкрива нови неща за Космоса.

В наскоро публикувана серия от снимки учените използват „Хъбъл“, за да изследват квазар на разстояние 2.5 милиарда светлинни години. Резултатите задълбочават разбирането ни за това как се развиват тези мистериозни обекти - но също така разкриват „странни неща“ в околностите на квазара, които изследователите не могат да обяснят напълно, пише екипът в изявление на НАСА.

„Имаме няколко петна с различни размери и мистериозна Г-образна нишковидна структура“, казва в изявлението Бин Рен, астроном в Обсерваторията на Лазурния бряг и Лазурния университет в Ница, Франция. „Всичко това се намира в рамките на 16 000 светлинни години от черната дупка в центъра на квазара.“

Квазар е съкращение от „квазизвезден радиоизточник“ - ярки звездоподобни обекти, които излъчват радиовълни и се захранват от активно захранващи се свръхмасивни черни дупки. Първите квазари са идентифицирани през 50-те години на миналия век, но много от техните качества остават загадъчни. Например поради тяхната яркост изследователите не знаят много за средата, която обикновено заобикаля квазарите. Въпреки това инструментът на космическия телескоп „Хъбъл“ - Спектрограф за изображения (STIS) - е в състояние да блокира част от тази излишна светлина, подобно на начина, по който Луната закрива Слънцето по време на пълно слънчево затъмнение.

Изследователите насочват STIS към известен квазар на име 3C 273. Този конкретен небесен обект е първият официално признат квазар през 1963 г. Той е невероятно ярък и излъчва хиляди пъти повече светлина от средната галактика. Учените предполагат, че това се дължи на факта, че 3C 273 е заобиколен от галактически отломки и се захранва от масивна черна дупка, която поглъща остатъците от по-малките галактики в близост до него.

Инструментът на „Хъбъл“ блокира достатъчно светлина, за да се изследва дългата 300 000 светлинни години струя от материал, излизаща от 3С 273. След това изследователите сравняват изображенията с данни от „Хъбъл“, заснети 22 години по-рано. Те открили, че струята на квазара се движи толкова по-бързо, колкото повече се отдалечава от мястото на теоретичната черна дупка. Това подсказва, че черната дупка помага за увеличаването на яркостта на квазара, тъй като поглъща останките от по-малки сателитни галактики. Екипът добавя, че наблюдаваните на новите изображения „петна“ и Г-образни структури може да са останки от тези галактики, но са необходими допълнителни изследвания, за да бъдат идентифицирани окончателно.

„Хъбъл“ запълни празнината между дребномащабната радиоинтерферометрия и широкомащабните наблюдения с оптични изображения и по този начин можем да направим наблюдателна стъпка към по-пълно разбиране на морфологията на квазарите“, казва Рен.

През следващите години учените планират да използват космическия телескоп „Джеймс Уеб“, за да задълбочат още повече разбирането си за този уникален квазар, като надникнат в инфрачервения му спектър.

Снимка: Unsplash/NASA, ESA, Bin Ren (Université Côte d’Azur/CNRS)

Виж още: Забравете за черните дупки - белите дупки са истинската мистерия на вселената