Австралийската компания Cortical Labs демонстрира своя биологичен компютър CL1, наречен „тяло в кутия“, който играе Doom. Екипът за научноизследователска и развойна дейност сподели видео, което показва играта Doom и обяснява процесите, стоящи зад това постижение. В увода на видеото се твърди, че за задвижването на тази революционна FPS игра са използвани „около 200 000 живи човешки неврона на микрочип“.

Биотехнологичната компания, стояща зад „първия в света биологичен компютър с възможност за разгръщане на код“, беше много оптимистична относно комбинацията от човешки мозъчни клетки и традиционни силициеви компютри. Доставките на компютри CL1 бяха планирани за юни същата година.

Преди това екипът, разработил CL1, беше демонстрирал как невроните играят прочутата аркадна игра Pong, но интернет потребителите засипаха Cortical Labs с молби за Doom (разбира се). Сега Doom беше демонстриран като играна от маса неврони.

„Doom беше много по-сложна игра“, обяснява д-р Брет Каган във видеото. Нейните 3D лабиринти, врагове, оръжия и т.н. я правят няколко степени по-напреднала от Pong. Тази сложност вдъхнови Cortical Cloud за обучение на по-сложни задачи.

„Заедно с един от нашите сътрудници, независимия изследовател на име Шон Коул, ние кодирахме първата работеща версия на Doom, използвайки API на Cortical Labs, и я пуснахме на CL1“, разказва д-р Алон Лофлер, който представя въпросното демо видео. Каган добави, че демото показва „адаптивно обучение в реално време, насочено към цел“ в действие.

Техническият директор на компанията Дейвид Хоган обяснява, че Шон Коул е успял да преобразува „видеопотока от играта в модели на електрическа стимулация“ и по този начин невроните са могли да усетят действието. Така например, ако невроните се активират по определен научен модел, героят от Doom стреля, а друг модел го подтиква да смени позицията си. По този начин мозъчните клетки могат да откриват врагове, да ги застрелят и да продължат напред.

Това е впечатляващо, но дали това е раждането на ново поколение шампион по електронни спортове? „Абсолютно не“, заявява Каган. Важното обаче е, че „невроните се учат“ и обратната връзка за правилните и погрешните действия трябва да бъде усъвършенствана. Въпреки това Cortical Labs е доволна, че е решила проблема с интерфейса за взаимодействие с мозъчните клетки в реално време, след което да ги обучава и да формира поведението им.

Снимка: Pexels/Cortical Labs

Виж още: Луната отново се присмя на всемогъщата NASA - агенцията промени плана си с подвита опашка