Разстоянията в Kосмоса са трудни за измерване. Освен ако не знаете колко светло е дадено нещо, определянето на разстоянието до него става малко сложно. И все пак познаването на разстоянието може да има огромно значение за тълкуването на данните. Не са редки случаите, когато астрономите трябва да преразгледат своите заключения въз основа на ново измерване на разстоянието до даден обект.

Необичайно е, когато това се случва с нещо, в което човечеството се е взирало в продължение на хилядолетия. Астрономите току-що са открили нещо шокиращо за един от най-известните обекти в земното небе. Новият анализ показва, че Малкият Магеланов облак не е една малка галактика, обикаляща около Млечния път, а две.

Как учените са допуснали тази грешка? Двете отделни звездни популации, твърди екип, ръководен от астронома Клеър Мъри, са насложени по протежение на нашата линия на зрение. Данните им показват, че най-задната звездна група е на около 16 000 светлинни години зад другата.

Откритията, приети в The Astrophysical Journal и качени в ресурса за предпечатна подготовка arXiv, убедително доказват двойната природа на това, което досега тълкувахме като един обект.

Малкият Магеланов облак е една от няколкото галактики джуджета, които обикалят около Млечния път (и бавно се вливат в него). Той се намира на около 200 000 светлинни години от нас, има диаметър около 7000 светлинни години и маса около 3 милиарда Слънца. Той също така е в двойка с друга галактика, която се появява наблизо в небето - Големия Магеланов облак, около два пъти по-голям от Малкия Магеланов облак. Двата се въртят един около друг, както се въртят около Млечния път.

Всъщност намеците, че Малкият Магеланов облак може би не е това, което изглежда, идват още от 80-те години на миналия век. Начинът, по който се движи мъглата от звезди, изглежда странен - междузвездната газова среда изглежда не съответства на другите свойства на галактиката джудже, а в нея изглежда има поне две различни популации от звезди.

Според предишни изследвания Малкият Магеланов облак може да е странен, тъй като е бил гравитационно нарушен от взаимодействието с Големия Магеланов облак, но формата и динамиката на галактиката джудже останаха неубедителни.

Мъри и нейните колеги провеждат задълбочено изследване на космическия облак, за да се опитат да разберат това веднъж завинаги. Те проучиха данни от изследването Gaia - проект за картографиране на триизмерните позиции и скорости на звездите в Млечния път с най-висока досега точност. И използваха данни от галактическо изследване, проведено с помощта на австралийския радиотелескоп Pathfinder Square Kilometer Array, за да проучат подробно състава на газа, който изпълва Малкия Магеланов облак в пространството между звездите.

Проучването им установи, че Малкият Магеланов облак се състои от две различни популации от звезди със сходна газова маса, разделени на значително разстояние. Всяка от популациите има своя собствена характеристика на междузвездния газ, а начинът на движение на звездите във всяка от тях също е различен.

Измерванията на екипа показват, че по-близката от двете популации е на около 199 000 светлинни години, а по-далечната е на 215 000 светлинни години - разлика, приблизително равна на половината от разстоянието между Слънцето и центъра на Млечния път. Според изследователите това до голяма степен съответства на предишни оценки на структурата на Малкия Магеланов облак, но е и най-убедителното доказателство досега.

Причината, поради която досега не можехме да ги различим със сигурност, е, че единият се намира непосредствено зад другия по протежение на линията на видимост, достатъчно близо един до друг, за да изглеждат почти - но не съвсем - като една популация от звезди на нашето нощно небе.

Малкият Магеланов облак е добре позната и обичана характеристика на южното небе. Той е наблюдаван от поне хиляди години от астрономи от коренното население на Австралия, Южна Америка и Африка.

Заедно с по-големия си събрат той ще продължи да блести в небето още векове наред, но краят му е неизбежен. Той постепенно ще падне в Млечния път, както са направили много други галактики преди него. Това е важна част от начина, по който галактиките бавно растат в продължение на милиарди години.

Благодарение на Магелановите облаци имаме възможност да наблюдаваме този процес от първия ред.

Снимка: Unsplash/Ed Dunens/Flickr, CC By 2.0

Виж още: Американският съд отказа да дава патенти за изобретения на AI