Според ново проучване микроорганизмите от Земята биха могли да оцелеят на суровата повърхност на Луната, макар и в състояние на временно спиране на жизнените функции.

Предишни изследвания сочеха, че повърхността на Луната е твърде сурова, за да могат микроорганизмите да оцелеят. По-конкретно, проучване от 2019 г. установи, че ултравиолетовите лъчи и топлината от Слънцето са най-големите пречки за микробния живот на лунната повърхност.

Въпреки това тези предишни изследвания не са отчели защитата, която хълмовете и долините на Луната биха могли да осигурят. Те биха могли да се окажат особено важни в лунните полюси, където Слънцето никога не се издига високо в небето, което води до постоянно засенчени области, в които може да има лед — и може би още нещо.

В новото проучване изследователите анализираха три вида бактерии и два вида гъбички. Всички те често се срещат при пилотирани космически мисии и включват микроорганизми, за които предишни проучвания са установили, че са особено издръжливи в суровите условия на космоса. Предишни изследвания установиха, че тези форми на живот са устойчиви на вакуум, студ и високоенергийни частици.

Учените сравниха събраните по-рано данни за способността за оцеляване на тези микроби с лунни карти, които отразяваха нивата на ултравиолетовото лъчение и топлината на лунната повърхност. Те установиха, че и на двата лунни полюса вероятно има зони, където микробите биха могли да оцелеят, макар и в състояние на временно спиране на жизнените функции, известно като криптобиоза, при което те не биха могли да се движат или да растат, освен ако не възникнат по-благоприятни условия.

Микробите може би нямат нужда от много, за да си намерят подслон на Луната. „Дори отпечатък от ботуш или следа от луноход може да създаде подходяща за живот зона“, заявява съавторът на проучването Прабал Саксена, планетарен учен в Космическия център „Годард“ на НАСА в Грийнбелт, Мериленд.

Мисията „Артемида III“ на НАСА се планира да бъде първата, при която хора ще изследват южния полюс на Луната. „Нашите открития показват, че трябва да обмисляме още по-внимателно материалите, които неволно може да вземем със себе си, когато изследваме космоса, както и въздействията, които може да окажем“, заявява съавторката на проучването Хедър Греъм, органичен геохимик в Космическия център „Годард“ на НАСА.

Освен възможността мисиите до Луната да пренесат микроорганизми там, учените добавиха, че е възможно древни космически сблъсъци да са изхвърлили от Земята скали, съдържащи микроби, които биха могли да се приземят на Луната. „Луната може да е като фризер на Земята, съхраняващ наистина интересни доказателства за миналото на Земята, ако те са се приземили на лунните полюси“, казва Саксена.

Бъдещи експерименти може да проверят колко добре различни видове микроби биха могли да оцелеят на Луната. „Имаме тази чудесна възможност наистина да помислим за границите на живота и колко издръжлив е той дори в невероятно екстремни условия“, продължава той.

Като цяло „Луната е наистина разнообразно и интересно небесно тяло, а лунните полюси са наистина уникални региони по отношение на способността им да задържат летливи вещества като вода, както и да задържат живот“, завършва Саксена.

Снимка: Unsplash/NASA's Scientific Visualization Studio/Ernie Wright

Виж още: Един град, три перспективи: Лондон с Galaxy Z Fold8 Ultra, Galaxy Z Fold8 и Galaxy Z Flip8