Преди няколко десетилетия смятахме, че Слънчевата система има девет планети. След това Плутон беше прекласифициран като планета джудже, a по-късно астрономите осъзнаха, че Слънчевата система е пълна с планети джуджета. Скорошни проучвания промениха представите ни за това как се формират планетите и звездите, а едно ново изследване предполага, че звездата, от която зависим, може да се е развила, като е „погълнала“ планета в ранен етап на формиране.

По-рано този месец Мутлу Йълдъз, преподавател в университета „Еге“ в Турция, заяви, че екипът му може да е открил доказателства, че планета е паднала в Слънцето в ранния етап от съществуването на Слънчевата система. Изследването му е публикувано в сп. Monthly Notices of the Royal Astronomical Society и представя доказателства за хипотетична „супер-Земя“, вероятно образувала се, когато Слънчевата система е била още млада, и привлечена към Слънцето от неговата гравитация. Това теоретично небесно тяло би имало маса между 5 и 10 пъти по-голяма от тази на нашата планета и би било деветата истинска планета в Слънчевата система.

Вероятно не е нужно да разглеждате най-близките снимки на Слънцето, за да разберете, че то представлява огнен ад от плазма; как тогава би могло да се разбере, че преди милиарди години някоя планета е била погълната от него? Вярвате или не, преминаването на планета през външните слоеве на Слънцето би оставило „откриваеми следи“ – такива, каквито Йълдъз смята, че е установил. След като премине през най-външните слоеве, планетата напълно се разтваря.

Голяма част от това, което знаем за Вселената извън Земята, се основава на модели. Не знаем точно какви са реалните размери и маса на Юпитер – просто създаваме модели, които прогнозират тези стойности. А когато нови проучвания опровергаят някои от тези предположения, ние актуализираме моделите (както и представите си за Юпитер). Същото важи и за Слънцето.

Според професор Йълдъз голяма част от твърденията му се основават на несъответствия между съществуващите модели за еволюцията на Слънцето и актуалните изследвания на звездата. Два от най-важните индикатори са свързани с „фини промени във вътрешната структура на Слънцето и с недостига на литий в него“. По-конкретно, в Слънцето липсва повече литий, отколкото би трябвало. Тъй като данните не съвпадаха с досегашните ни представи за Слънцето, екипът на Йълдъз анализира как разрастването на външните слънчеви слоеве би могло да повлияе на звездата. Най-обещаващата хипотеза гласи, че нашата звезда е погълнала планета от типа „супер-Земя“, а последвалият сблъсък е изтласкал по-голямата част от лития към по-дълбоките слоеве; там той се е разрушил по-бързо, отколкото би станало близо до повърхността, оставяйки я относително бедна на тежки елементи.

Ако информацията е вярна, откритията на Йълдъз биха могли най-накрая да разрешат още една загадка, която от години занимава астрономите. Макар все още да не сме посещавали други слънчеви системи, изследователите са установили, че в много от тези далечни краища на Космоса съществуват т.нар. суперземи. В нашата система обаче такава липсва – вероятно защото Слънцето я е погълнало. Разбира се, тъй като става въпрос за модел, тези заключения са в най-добрия случай теоретични. Освен ако някой не изобрети машина на времето, която да ни позволи да се върнем милиарди години назад, може никога да не разберем дали Слънцето наистина е погълнало суперземя.

Снимка: Unsplash

Виж още: След тест на популярни марки: вашият смарт часовник вероятно лъже за това колко калории сте изгорили