Учени от НАСА съобщиха, че са разкрили нови тайни за Луната.

По-конкретно, те са получили по-добър поглед върху вътрешността на небесното тяло, като са анализирали данните за гравитацията, събрани от орбитален космически апарат.

Анализът е установил, че вътрешните структури на близката и далечната страна на Луната се различават значително. Близката страна има обширни равнини, образувани от разтопени скали, но далечната страна е по-сурова. Луната някога е била разтопен свят и голяма част от древната ѝ повърхност е покрита с лава.

Някои теории предполагат, че вулканизмът преди два до три милиарда години е довел до разлики във вътрешността на планетата, които биха довели до натрупване на радиоактивни елементи дълбоко в мантията на близката страна. Това изследване предлага най-силните доказателства за тази теория досега.

„Установихме, че близката страна на Луната се огъва повече от далечната, което означава, че има нещо фундаментално различно във вътрешната структура на близката страна на Луната в сравнение с далечната“, обяснява в изявление Райън Парк, ръководител на Групата за динамика на слънчевата система в Лабораторията за реактивно движение на НАСА. "Когато за първи път анализирахме данните, бяхме толкова изненадани от резултата, че не му повярвахме. Затова проведохме изчисленията многократно, за да потвърдим резултатите. Това е десетилетие на усърдна работа."

За да стигнат до тези заключения, те са разработили нов гравитационен модел на Луната, който помага да се разгледат вариациите в гравитацията при обикалянето ѝ около нашия син мрамор.

Вариациите предизвикват огъване на Луната поради приливната сила на Земята. Точно както Луната може да диктува приливите и отливите на Земята, така и Земята упражнява гравитационно привличане върху Луната. Те използват данни за движението на космическия апарат Ebb and Flow на мисията GRAIL, който обикаля около Луната през 2011 и 2012 г.

С помощта на суперкомпютър авторите на изследването създават най-подробната гравитационна карта на Луната до момента. Гравитационна карта, показваща измерванията на гравитацията на Луната.

Разглеждайки своите резултати и сравнявайки ги с други модели, екипът на Парк открива малка, но по-голяма от очакваното разлика в това колко се деформират полукълбата.

В отделно изследване те използват същата техника, за да надникнат във вътрешността на Веста - обект в основния астероиден пояс между Марс и Юпитер. Те установиха, че Веста вероятно има малко или никакво ядро, за разлика от предишни теории. Неотдавна те приложиха подобна техника към вулканичната луна на Юпитер Йо, разкривайки, че е малко вероятно огнената луна да притежава глобален магмен океан.

Снимка: Unsplash/NASA/JPL-Caltech

Виж още: ИИ диджеят на Spotify вече приема заявки, стига да сте платени абонати