Космическата сонда „Вояджър 1“ (Voyager 1) се подготвя да постави поредния исторически рекорд в изследването на Космоса. На 18 ноември 2026 г. апаратът ще достигне разстояние от една светлинна денонощна единица от Земята – дистанция, равна на пътя, който светлината изминава за 24 часа. Това ще го превърне в първия създаден от човека обект, достигнал подобно разстояние от нашата планета. Според данните на NASA в този момент сондата ще се намира на приблизително 25,9 милиарда километра от Земята. Постижението е особено впечатляващо, като се има предвид, че космическият апарат е изстрелян през 1977 г. с първоначално планирана продължителност на мисията от едва пет години. Почти половин век по-късно той продължава да пътува през междузвездното пространство и да изпраща научни данни към Земята.

Една светлинна денонощна единица (light-day) не е мярка за време, а за разстояние. Тя обозначава дистанцията, която светлината изминава във вакуум за едно денонощие. При скорост от приблизително 299 792 километра в секунда това се равнява на около 25,9 милиарда километра. За да придобием по-добра представа за мащаба, средното разстояние между Земята и Луната е около 384 400 километра, а светлината изминава тази дистанция за приблизително 1,3 секунди. Слънчевата светлина пък достига до нашата планета за около 8 минути и 20 секунди. При „Вояджър 1“ ситуацията е съвсем различна – когато сондата достигне историческата граница, радиосигналът, изпратен от Земята, ще се нуждае от приблизително 24 часа, за да стигне до нея. Отговорът на апарата ще пътува още толкова обратно, което означава, че една обикновена комуникация с него ще изисква приблизително два дни чакане.

„Вояджър 1“ е изстрелян на 5 септември 1977 г. от NASA, като първоначалната му задача е да изследва газовите гиганти Юпитер и Сатурн. Мисията е част от амбициозна програма за изследване на външните планети в Слънчевата система, а резултатите надминават значително първоначалните очаквания. Сондата преминава покрай Юпитер през 1979 г. и Сатурн през 1980 г., изпращайки към Земята изображения и научни измервания, които променят представите на учените за тези планети и техните спътници. След приключването на основната си планетарна мисия апаратът продължава движението си към далечните граници на Слънчевата система. През август 2012 г. той официално навлиза в междузвездното пространство, превръщайки се в първия космически апарат, достигнал тази област. Заедно със своя близнак „Вояджър 2“ той остава единственият апарат, изпратен от човечеството, който е извършвал директни измервания отвъд хелиосферата – огромния защитен мехур от слънчеви частици и магнитни полета, обграждащ Слънчевата система.

В момента „Вояджър 1“ се движи със скорост приблизително 61 000 километра в час спрямо Слънцето. Макар това да изглежда впечатляващо, скоростта му е изключително малка в сравнение със скоростта на светлината. За сравнение, Parker Solar Probe на NASA е достигнал скорост от близо 635 000 километра в час, което го прави най-бързия създаден от човека космически апарат. Въпреки това „Вояджър 1“ продължава да държи рекорда за най-отдалечения от Земята обект, създаден от човечеството. Предстоящото достигане на една светлинна денонощна единица е поредното доказателство за изключителната издръжливост на технологията, разработена преди близо половин век.

Поддържането на работоспособността на толкова стар космически апарат е сериозно предизвикателство за инженерите на NASA. Сондата разполага с три радиоизотопни термоелектрически генератора (RTG), които произвеждат електричество чрез преобразуване на топлината от радиоактивния разпад на плутоний-238. С течение на времето количеството генерирана енергия постепенно намалява, като системата губи приблизително четири вата мощност годишно. Това принуждава инженерите постоянно да оптимизират консумацията на електроенергия и да изключват компоненти, които вече не са абсолютно необходими за научната мисия. През годините част от научните инструменти са били изключени, за да може останалите системи да продължат да функционират възможно най-дълго.

През септември 2026 г. екипът на NASA предприема особено важна операция за удължаване на живота на сондата. Инженерите успешно изключват три устройства и ги заменят с алтернативи, които консумират по-малко електроенергия. Операцията, наречена неофициално „Big Bang“, е част от по-широка стратегия за пестене на ограничените енергийни ресурси. Подобна процедура е извършена и при „Вояджър 2“. Благодарение на тези усилия учените се надяват да запазят работоспособността на останалите научни инструменти по-дълго, отколкото се очакваше първоначално

Предизвикателствата обаче не се ограничават само до електрозахранването. През 2024 г. „Вояджър 1“ претърпява сериозен проблем с паметта на бордовия си компютър, вследствие на който започва да изпраща неразбираеми данни към Земята. На инженерите са необходими седмици диагностика и внимателно планирани команди, за да възстановят нормалната работа на системата. През октомври 2026 г. сондата отново губи временно радиовръзка с наземния екип, като комуникацията е възстановена след около 48 часа. На 29 октомври NASA съобщава и за успешното приключване на важните енергоспестяващи операции, които ще позволят на апарата да продължи научната си работа. Всички тези случаи показват колко сложна е поддръжката на устройство, което се намира на десетки милиарди километри от Земята и не може да бъде ремонтирано физически.

След като напусна хелиосферата, „Вояджър 1“ продължава своето пътуване през междузвездното пространство в посока на звездата AC +79 3888, известна още като Gliese 445. Тя се намира в съзвездието Малка мечка, на повече от 17 светлинни години от Земята. Според изчисленията на NASA след приблизително 40 000 години сондата ще премине на около 1,7 светлинни години от тази звезда. Това е огромна дистанция, но в космически мащаб представлява сравнително близко преминаване. Важно е да се отбележи, че апаратът няма да достигне звездата и няма да влезе в орбита около нея – той просто ще премине през съседна област на галактиката. При сегашната си скорост „Вояджър 1“ ще продължи да се отдалечава от Слънцето още десетки хиляди години, дори след като всички негови системи окончателно престанат да функционират.

Снимка: Unsplash/NASA/JPL-Caltech

Виж още: Това е ракетата Big Iron: амбициозен план за 20 000 орбитални центъра за изкуствен интелект