НАСА забеляза мистериозно зелено сияние на Юпитер, докато то се движи със супер скорост. Това откритие отваря много въпроси, които се нуждаят от отговор. Какво точно е това мистериозно сияние? Ново ли е, или е съществувало винаги?

Изследванията на НАСА върху Юпитер продължават от години, като космическият кораб от мисията „Юнона“ започна да изследва планетата през 2011 г. и пристигна там през 2016 г. След четиригодишно чакане камерата JunoCam на „Юнона“ засне изображение, показващо зелено сияние близо до северния полюс на Юпитер. Смята се, че светлинният блясък се е движел с главоломна скорост, което прави заснетата снимка още по-удивителна, тъй като е много трудно да се заснемат обекти, движещи се с висока скорост. По типичен за НАСА начин снимката предизвика спекулации за това какво може да е блясъкът и бяха изказани няколко хипотези.

Най-широко приетата интерпретация на откритието, направено на Юпитер, е, че то е причинено от мълния. Учените отдавна са установили, че мълниите на Юпитер са коренно различни от тези на Земята. На Юпитер мълниите се причиняват от облаци, съдържащи разтвор на амоняк и вода, и досега са регистрирани мълнии, които са много по-мощни от тези на Земята. Кевин М. Гил е ученият, на когото се приписва създаването на видима цветна рамка на мистериозното откритие.

Ако нещо не може да бъде обяснено, това отваря възможност за появата на множество обяснения. Някои учени предполагат, че зеленото сияние може да е възникнало от зелените газове на Юпитер, които излъчват зелена светлина. По отношение на главоломната скорост на сиянието са необходими много пояснения. Един очевиден въпрос е дали зеленото сияние е съществувало винаги на Юпитер, но не е могло да бъде заснето в продължение на много години поради бързата си скорост. Има ли потвърждение за продължаващото съществуване на това мистериозно откритие или това е било едно на милион изображения? Само времето ще покаже дали всички тези въпроси могат да получат убедителен и сигурен отговор.

Въпреки че откритието на НАСА за зеленото сияние е значителен крайъгълен камък, липсата на сигурност относно неговите характеристики и описание затруднява интерпретирането на възможните му ефекти върху Земята. Единственото ключово заключение от откритието е, че учените са наясно, че мълниите не са уникални за Земята, а съществуват в още по-мощни форми на други планети.

Снимка: Pexels/NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS

Виж още: Откриха масивна черна дупка в галактика само 570 млн. години след Големия взрив