Не е тайна, че писателите на научна фантастика обичат да създават въображаеми извънземни форми на живот на теоретични пустинни планети. Тези сухи светове са доминирали на големия екран в големи блокбастъри като „Дюн“ и „Междузвездни войни“, първият от които е известен с обстановката, в която смъртоносни пясъчни червеи дебнат под повърхността. За съжаление обаче феновете, които се надяват на такива признаци на живот на пустинните светове, вероятно ще бъдат разочаровани - поне така сочат последните изследвания, проведени от НАСА.

Безплодният, изпепелен пейзаж на Аракис, където се развива централният сюжет на „Дюн“, гъмжи от хиляди смъртоносни пясъчни червеи, които живеят в пустинята. Въпреки това дори на пустинни планети в така наречените обитаеми зони около техните звезди - където учените прогнозират, че биха могли да се развият извънземни видове, защото не е нито твърде горещо, нито твърде студено, за да може светът да приеме някаква течна вода - животът е малко вероятно да оцелее.

Това се дължи на начините, по които тези планети губят по-голямата част от водата си, твърдят учени, които представят предварителните си открития на годишната конференция на Американския геофизичен съюз през 2024 г.

Научният екип с проекта на НАСА „Обсерватория за обитаеми светове“, който има за цел да търси признаци на извънземен живот в далечни слънчеви системи, предполага, че планетите, считани за обитаеми, вероятно се нуждаят от вода на повърхността си по класическите причини - но и по някои, които може би не очаквате. Например екипът откри, че водата играе ключова роля в спирането на температурните колебания на планетата. Животът на Земята по принцип се нуждае от относително стабилна температура, за да оцелее, така че вероятно това ще е така и на други светове, ако съществуващият там живот е подобен на този, който познаваме.

„Тези сухи и безводни планети със значително по-малко вода от един земен океан може да са често срещани във Вселената“, казва по време на лекцията Хаскел Триг Уайт-Джианела, докторант във Вашингтонския университет, който провежда компютърни симулации, проследяващи еволюцията на пустинните планети. „Установихме, че има праг на водата, необходим за поддържане на стабилен климат. Дори ако планетата е в обитаемата зона, ако има твърде малък запас от вода, тя преминава в необитаемо състояние.“

Заключението на изследователския екип е, че планети като Земята с големи количества вода обикновено остават стабилни от климатична гледна точка в продължение на около 4.5 милиарда години. Планетите с малки количества вода обаче изглежда в крайна сметка губят тази вода и стават нестабилни, твърдят учените. И накрая, те обясниха, че планетите с по-малко от 10% от повърхността си, покрита с вода, са особено застрашени.

На повечето горещи планети с известно количество вода на повърхността има и дъждовни облаци, които помагат да се регулира количеството въглероден диоксид в атмосферата, като по този начин я охлаждат. Загубата на такова водно съдържание може да доведе до срив във въглеродния цикъл, при който изветрянето на силикатите спира да отстранява въглеродния диоксид от атмосферата и планетата преживява внезапна промяна на климата - същият процес, за който се смята, че е настъпил на Венера, която някога е била обитаема.

Във вселената на „Дюн“ ни е казано, че Аракис обикаля около звезда с кратък живот, наречена Канопус (Алфа Каринае), на около 310 светлинни години от Земята. Ярки гигантски звезди като Канопус обикновено издържат само няколкостотин милиона години, преди да изгорят, докато животът на Земята се е развил за около 800 милиона години, което прави малко вероятна перспективата животът да се развие около Канопус.

По-нататък в романите научаваме, че пясъчните червеи са инвазивен вид, въведен като планктон, който по-късно се превръща в това, което героите наричат „пясъчни червеи“, които в крайна сметка предизвикват колапс на биосферата. Когато станат напълно развити пясъчни червеи, те задържат водата на планетата под земята, превръщат повърхността на Аракис в пустиня и създават „комплекса от фактори“, който позволява пътуването в Космоса в поредицата.

От „Децата на Дюн“, който е третия роман от поредицата на Франк Хърбърт, се разбира, че пясъчните червеи не са местни, а са пренесени на Аракис от друга планета - макар че не се посочва дали това е било случайно, или е било планирано. Ако процесът на тераформиране е подобен на това, което се случва, когато наблюдаваните екзопланети губят водата си, тогава работата на НАСА предполага, че нито едно живо същество не би оцеляло - но не ни се казва достатъчно за произхода на пясъчните червеи, като например дали са естествени или генетично създадени, за да знаем със сигурност.

Джордж Лукас обаче няма това извинение за Татуин - пустинната родна планета на Люк Скайуокър и основно място в поредицата. Планетата е дом на местни обитатели като „сарлак“ и „дракона крайт“ - същества, които вероятно не биха оцелели в процеса на трансформация на света в пустиня, установен от НАСА.

„В заключение ще кажа, че тези видове научнофантастични светове вероятно не са реални“, завършва Уайт-Джианела.

Снимка: Unsplash

Виж още: ESET препоръчва да инсталирате Linux, ако компютърът ви не поддържа ъпдейт до Windows 11