Некрологът трябва да бъде историята на живота на даден човек, изложена в не повече от 175 думи. Той ни разказва кой е бил починалият, но и какво според живите е най-важното в начина, по който човекът е живял живота си. В мащабен нов анализ на некролозите в САЩ изследователите превърнаха скръбта в данни и откриха една закономерност: нашите възпоменания са и капсули на времето, съдържащи американските ценности.

„Некролозите служат като уникален източник на информация за това как обществата ценят различните видове живот“, казва Дейвид Марковиц, водещият автор на проучването.

„Те разкриват по-широки модели на спомен, като показват кой е запомнен, за какви приноси и как културните ценности се изразяват чрез тези актове на паметта.“

Екипът от Мичиганския университет, Бостънския колеж и Аризонския университет анализира 38 245 928 некролога, публикувани между 1998 и 2024 г., предимно от Legacy.com. Те използваха проста идея от психологията, известна като теорията на Шварц за основните човешки ценности. По същество се търсят думи, които сигнализират за основни човешки ценности, като традиция, доброта и постижения. След това наблюдавате как тези думи се появяват и изчезват с течение на времето, променящата се култура и националните сътресения.

Две ценности доминират в съвременните некролози: традиция и доброта. Традицията се появява в около 80% от некролозите, а добротата – в около 76%. С други думи, ние сме склонни да помним хората за това, че са се грижили за другите и са принадлежали към нещо по-голямо от самите тях.

Традицията в този контекст обикновено означава религиозна вяра или участие в общността. Добротата се кодира чрез думи, които описват милосърдие, надеждност и любов. Ако сте починали в САЩ през последните 30 години, има голяма вероятност последната ви история – написана от тези, които са ви обичали – да съдържа и двете.

Но данните разкриват и полова предразсъдъчност. Жените по-често се помнят за добротата си, а мъжете – за постиженията си. Некролозите на мъжете също подчертават конформизма – макар и не строгия, подчинен на правилата. Тук конформизмът се отнася до отговорност, служба и дълг.

Некролозите също се различават според възрастта. По-възрастните хора се помнят повече заради традициите, а по-младите – заради добротата си. С напредването на възрастта историите, които другите разказват за нас, стават по-консервативни. Животът на човек, който умира млад, се описва като отворен и щедър, докато възрастните хора се вписват в дългия обхват на историята на общността.

Най-изненадващото откритие на проучването е, че некролозите действат като сеизмографи за социални сътресения. Когато светът се разтърсва, историите, които разказваме за мъртвите, се променят.

След 11 септември 2001 г. езикът на сигурността (например: „сигурен“, „редовен“, „безопасен“, „защитен“) в некролозите намалява, но традицията и доброжелателността се увеличават. Това е особено забележимо в Ню Йорк, където близостта до травмата сякаш задълбочава състраданието.

„Тези констатации показват, че травматичните събития влияят не само върху реакцията на хората в момента, но и върху това как по-късно те осмислят значението и спомените“, коментира Марковиц. „Това влияние може да изглежда по различен начин в зависимост от мястото, където хората живеят и умират.“

По време на финансовата криза от 2008 г. думите, свързани с постиженията – успех, напредък, реализация – започнаха да избледняват. Хедонизмът, или стремежът към удоволствия, също отбеляза спад, но година по-късно отново отбеляза ръст. Хората за кратко се оттеглиха от амбициите и удоволствията, но след като нещата се успокоиха, отново си върнаха малко радост. „Вероятно тази промяна отразява психологическо подобрение, при което хората започнаха да се фокусират върху ценности, свързани с удовлетворението, вместо върху личното оцеляване в дългосрочен план“, обясни Марковиц.

След това дойде COVID-19 пандемията: глобално събитие, което преобрази самата скръб. От 2019 г. нататък доброжелателността намалява рязко и не се възстановява.

„В период, когато общностите правеха изключителни жертви за общото благо, некролозите все по-рядко подчертаваха грижата за другите“, каза Марковиц.

В същото време традициите се засилват в този най-нов период. Религиозните и социалните обичаи се превърнаха в упование в бурята, дори когато конформизмът – спазването на реда – отслабва.

Снимка: Unsplash

Виж още: Суперкомпютрите на НАСА изчислиха кога ще свърши животът на Земята. Ето нашия краен срок