След пет десетилетия опити, астрономите най-накрая откриха вятъра, излъчван от свръхмасивната черна дупка в центъра на нашата галактика Млечен път, въпреки че се оказва, че е по-скоро лек бриз, отколкото ураган.

Използвайки данни от чилийския телескоп ALMA и орбиталната рентгенова обсерватория Chandra на НАСА, изследователите наблюдаваха космическата обстановка около черната дупка, наречена Стрелец A*, или накратко Sgr A*.

Те забелязаха огромна конична кухина, изпълнена с горещ, електрически зареден газ, съседна на Sgr A*, за която заключиха, че е изваяна от вятър, духащ от черната дупка, който е отнесъл или нагрял студения газ, който е населявал региона. Те казаха, че енергията, необходима за създаването на такава кухина, може да бъде генерирана само от свръхмасивна черна дупка.

Черните дупки са изключително плътни обекти с гравитация, толкова силна, че дори светлината не може да избяга. Галактиките обикновено имат свръхмасивна черна дупка в ядрото си, която привлича газ и други материали от околностите си.

Преди десетилетия учените предположиха, че всяка активна свръхмасивна черна дупка, поради своята физика, би изхвърлила известно количество газ и други материали в космоса - или като вятър, разпространяващ се навън, или като фокусирана струя. Впоследствие те идентифицираха подобно поведение в множество свръхмасивни черни дупки в други галактики, но досега не бяха в състояние да докажат, че Sgr A* също прави това.

„Това откритие разрешава половинвековна мистерия“, посочва Лена Мурчикова, професор по физика и астрономия в Северозападния университет в Илинойс и съ-ръководител на изследването.

Sgr A* притежава около 4 милиона пъти масата на нашето слънце и се намира на около 26 000 светлинни години от Земята. Светлинна година е разстоянието, което светлината изминава за една година, или 9,5 трилиона км. Тя не е толкова масивна, колкото някои от своите аналози в други галактики и е установено, че е в относително латентна фаза.

Върхът на конусовидната кухина възниква от непосредствената близост до Sgr A* и се разширява навън. Въпреки че изследователите не са сигурни в мащаба на кухината, тъй като тя се простира отвъд зрителното поле на техните наблюдения, тя може да се простира на около 6,5 светлинни години дължина.

Поради настоящото спокойно състояние на Sgr A*, вятърът, който генерира, не е толкова интензивен, колкото наблюдаваме при други свръхмасивни черни дупки. Астрономът от Северозападния университет и съ-ръководител на изследването Марк Горски сравни ветровете му с времето на Земята.

„Това е лек бриз, идващ от нашата свръхмасивна черна дупка. Изглежда не е достатъчно силен, за да преструктурира драстично галактическия център“, обяснява Горски.

„Свръхмасивните черни дупки прекарват по-голямата част от времето си в това тихо, спокойно състояние. Понякога обаче те преминават през изблици, вариращи от гръмотевични бури до най-силните урагани. Най-интензивните им ветрове или струи могат напълно да разрушат галактиките, в които живеят, и регионите далеч отвъд тях“, добавя Горски.

Докато газът и другият материал се движат спираловидно навътре към черна дупка, той достига скорост, близка до скоростта на светлината, създавайки достатъчно енергия и налягане, за да изхвърли част от нея навън.

„Докато част от газа продължава да пада, друга част се изхвърля. Всъщност, повече от газа се изхвърля, отколкото пада в черната дупка. Този изхвърлен газ е вятърът, за който говорим“, продължава Мурчикова. „Когато гледаме далечни галактики, много-много далеч, е много по-лесно да видим бурни явления. Виждаме огромни, мощни струи, разкъсващи галактиката и всичко останало по пътя им. Виждаме бурни ветрове, изхвърлящи почти целия газ от техните галактики.“

Разликата между струя и вятър е чисто геометрична.

„Струите са тесни и не се разширяват много, когато напускат източника си, често произвеждайки лъч материя. Ветровете обаче са по-широки и се разширяват, когато напускат източника си. Това е почти като разликата между лазерна показалка и фенерче“, завършва Горски.

Снимка: Unsplash/NRAO/AUI/NSF/NASA

Виж още: Тази запалка пали при -40 С и може да бъде ключът към оцеляването ви в дивата природа